Направо към съдържанието

Денонощие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Денонощието е 24-часов[1] отрязък от време, за който Земята извършва едно пълно завъртане около своята ос.[2] За граждански цели, този отрязък се определя като този между две поредни полунощи.[3] Също така, то служи и като времеизмервателна единица в ежедневието на човека – бита, стопанските дела и научната дейност.

Най-общо, денят е съставен от ден и нощ, които са с различна продължителност в зависимост от наклона на земната ос, полукълбото и др. Повечето подробности са дадени по-долу.

На свой ред, последователностите от денонощия образуват седмици, месеци, n-месечия, години, n-летия, векове и т.н.

Денонощието преминава през поредица от стъпки, по-основни от които са утрото, обедът, следобедът, вечерта и същинската нощ. Част от тях попадат изцяло в деня или нощта, докато останалите са преходни/гранични. Продължителността на всяка от тези е различна през годината в зависимост от наклона на земната ос, полукълбото и др. Дневното им протичане задвижва циркадните ритми у множество организми и са от жизнено значение за множество процеси у тях.

В общия случай, денонощието започва в полунощ, изписвана като 00:00 ч. или 12 ч. п.о. Съществуват и други образци, като еврейския календар, например, който отброява дните въз основа на времето между два залеза.

Произход на думата

[редактиране | редактиране на кода]

Думата е образувана от съчетаването на „ден“ и „нощ“. „Ден“ е от старобългарската дьнь, която е от праславянската *dьnь. „Нощ“ е от старобългарската нощь, която е от праславянската *not’ь.

В съвременния български език — предимно в разговорния, но понякога и в книжовния, „ден“ и „денонощие“ се употребяват еднозначно. На английски, например, думата и за двете е day.

Части на денонощието

[редактиране | редактиране на кода]
Времева единица Част от денонощието Дял от частта на денонощието Осветеност Пояснения
Денонощие Нощ Полунощ = среднощ Полунощен мрак.
Денонощие Нощ Напреднала нощ Нощен мрак.
Денонощие Нощ/Ден Заздрачаване Сутрешен здрач. В кръгозора се наблюдава светлина, но слънчевият кръг не е видим. Здрач.
Денонощие Ден Развиделяване = разсъмване = зазоряване = зора Виделина. Става светло, непосредствено преди изгрева. Погрешно се смята, че зората следва изгрева.
Денонощие Нощ/ден Изгрев Засилваща се светлина. Началният миг на деня и съставното му утро.
Денонощие Ден Утро = утрин(а) = сутрин = заран = саба(х)лен Дневна светлина. Започва с изгрева.
Денонощие Ден Предобед = пред(и) пладне Дневна светлина.
Денонощие Ден Обед = пладне Дневна светлина.
Денонощие Ден Следобед = след/после пладне Дневна светлина.
Денонощие Ден/Нощ Залез Отслабваща светлина.
Денонощие Нощ Заздрачаване = привечер[4] Вечерен здрач = полумрак = сумрак.[5]
Денонощие Нощ Вечер Нощен мрак. Мрак = мрачина

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Средно.
  2. Казано другояче, това е времето, необходимо за Земята да застане повторно срещу Слънцето с един и същи свой меридиан.
  3. За астрономически и мореплавателни цели – между два поредни обеда.
  4. Колектив. Речник на съвременния български книжовен език. Том II: Л-П. БАН, С., 1957 г.
  5. Колектив. Речник на съвременния български книжовен език. Том III: Р-Я. БАН, С., 1959 г.