Accept

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Accept
Аксепт на Каварна Рок Фест 2013.
Аксепт на Каварна Рок Фест 2013.
Информация
Създадена Солинген
Flag of Germany.svg Германия
Стил Хеви метъл
Спийд метъл
Активност 1968 – 1989
1992 – 1997
2004 – 2005
2009 – до наши дни
Уебсайт acceptworldwide.com
Членове Марк Торнило
Волф Хофман
Уве Луис
Петър Балтес
Кристофър Уилямс
Бивши членове Херман Франк
Щефан Шварцман
Дейвид Рийс
Accept в Общомедия

Аксепт (на английски: Accept)[1] е германска хеви метъл група, популярна през 80-те години. Музиката им се характеризира с тежки и бързи китарни рифове, подкрепени от дрезгави вокални линии, които ги правят едни от най-добрите изпълнители в стила спийд метъл и влиятелни за бъдещия траш метъл. Бандата постига пикът на своята популярност с хита от 1983 Balls to the Wall.[2]

Групата е основана в град Золинген, в началото на 70-те години. Те са първите германски метъл изпълнители, след Скорпиънс, които правят пробив в американския и европейския пазар. За разлика от предшествениците си Аксепт притежават по-твърд звук и вокали.[3]

Вокалът и основател на групата Удо Диркшнайдер е познат със своя дрезгав, но мелодичен глас.

Известни албуми на Аксепт са Metal Heart, Balls to the Wall и др, които им донасят широка популярност през 80-те години.

История, развитие и албуми[редактиране | редактиране на кода]

Години наред след основаването си Аксепт страдат от постоянни промени в състава и се намират на аматьорско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия – „Rock am Rhein“. След изпълнението си там Аксепт получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата обаче така и не постига особен успех.

Първият стабилен състав на Аксепт включва вокалиста Удо Диркшнайдер, китаристите Волф Хофман и Герхард Вал, басиста Петер Балтес и барабаниста Франк Фридрих. След издаването на „Accept“ Фридрих и Вал напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Щефан Кауфман и Йорг Фишер и с този състав групата записва „I'm a Rebel“ през 1980 г. С него Аксепт привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително.

През 1981 се случват три важни събития. Първо е издаден албумът „Breaker“. Второ – групата подписва с мениджърката Габши Хауке, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на Аксепт. И трето – Аксепт се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа.

Следващият албум – „Restless and Wild“ излиза през 1982 г., но е без участието на Йорг Фишер, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Волф Хофман. „Restless and Wild“ показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китаристът Херман Франк.

Появява се нов албум – Balls to the Wall“, който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на „Balls to the Wall“ са посочени Аксепт и човек с псевдоним Deaffy, който впоследствие се оказва мениджърката Габи Хауке, която оттогава работи върху лириката на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си.

През 1983 по време на шоу в родния им град Солинген Аксепт се срещат случайно с Йорг Фишер. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал „Monsters of Rock festival“.

Следващият албум „Metal Heart“ се появява през 1985 г., а след него – концертният „Kaizoku Ban“. През 1986 идва „Russian Roulette“ и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на Scorpions Дитер Диркс.

С времето някои различия между членовете на Аксепт се задълбочават. Балтес, Волф Хофман и Габи Хауке проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата.

Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Удо Диркшнайдер да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум „Animal House“, който излиза под името U.D.O. през 1987 г.

След известен период на бездействие Петер, Волф и Щефан се събират и започват работа заедно отново с вокалиста Дейвид Рийс, докато соло кариерата на Удо се развива успешно и Йорг Фишер отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Удо – „Eat the Heat“ (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Джим Стейси, но след като Щефан Кауфман получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Кен Мери. До края на турнето Хофман, Балтес и Хауке решават, че Рийс не е подходящ за групата и че Кауфман трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. Аксепт официално прекратяват съществуването си.

Още на следващата година е издадена концертната компилация „Staying a Life“ и феновете по целия свят настояват за реюниън. Удо се среща с музикантите от Аксепт и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав.

През 1993 е издаден „Objection Overruled“ и възраждането на Аксепт се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум – „Death Row“ (1994). Тогава старата травма на Кауфман го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Щефан Шварцман за нов член и планира следващото си турне. Постепенно обаче музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато Аксепт влизат в студио, за да запишат албума „Predator“ през 1995, този път с Майкъл Картелоне (от Damn Yankees) на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония.

Аксепт не са активни от 10-ина години, когато през 2005 обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27 август.

Херман Франк и Волф Хофман по време на концрт на Каварна Рок Фест, 2013.

В края на 2009 г. във Филаделфия, където живее Петер Балтес, той и останалите членове (Волф, Стефан и Херман) решават да изнесат „джам сесия“, на която да изпълнят някои от класическите парчета на групата, но нямат вокалист, при което повикват вокалист „живеещ наблизо“ на име Марк Торнило, който да пее с тях. Оказва се, че гласът му е доста подобен на този на Удо. След като той се съгласява да стане член на групата и да пее с тях, мениджмънтът на групата бива повикан и с тяхно одобрение, освен това на основните членове, Марк Торнило става вокалист на Аксепт.

На 28 декември 2014 г. китаристът Херман Франк обявява, че за втори път напуска групата. Малко по-късно същия ден барабанистът Стефан Шварцман също обявява напускането си.

На 12 април т.г. групата обявява новия си китарист – Уве Луис и новия си барабанист – Кристофър Уилямс.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Студийни албуми
година албум позиции в класациите Сертификати[4]
UK
[5]
US
[6]
FIN
[7]
GER
[8]
NOR
[9]
SWE
[10]
SWI
[11]
1979 Accept
1980 I'm a Rebel
1981 Breaker
1982 Restless and Wild 98 27
1983 Balls to the Wall 74 59 10 RIAA: Gold
CRIA:Gold
1985 Metal Heart 50 94 2 13 9 4 14
1986 Russian Roulette 80 114 5 5 16 9 23
1989 Eat the Heat 139 15 19 26 -
1993 Objection Overruled 5 17 24 21 22
1994 Death Row 32
1996 Predator 56 49
2010 Blood of the Nations 187 9 4 7 15
2012 Stalingrad 32 81 8 6 22 10 17
2014 Blind Rage 1 1 19 16 9
2017 The Rise of Chaos 4 140 5 3 10 4
„—“ не попада в класациите.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Phillips, William и др. Encyclopedia of Heavy Metal Music. London, Greenwood Press, 2009. ISBN 978-0-313-34800-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българско-английски речник. На български думата означава „приемам“.
  2. Accept Biography в сайта AllMusic. Посетено 14 май 2014.
  3. Phillips 2009, с. 10 – 11.
  4. Searchable Database. // Recording Industry Association of America. Посетен на 31 май 2008.
  5. Chart Stats – Accept. // Chart Stats. Архивиран от оригинала на 30 юни 2012. Посетен на 25 юни 2008.
  6. Artist Chart History – Accept. // Billboard charts. Архивиран от оригинала на 20 юли 2008. Посетен на 31 май 2008.
  7. Diskografia Accept. // Finnish charts. Посетен на 31 май 2008. (на фински)
  8. Diskographie Accept. // German charts. Посетен на 31 май 2008. (на немски)
  9. Diskografi Accept. // Norwegian charts. Посетен на 31 май 2008. (на норвежки)
  10. Diskografi Accept. // Swedish charts. Посетен на 31 май 2008. (на шведски)
  11. Diskographie Accept. // Swiss charts. Посетен на 31 май 2008. (на немски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]