Преглед на кода на Android

{{актуализиране}}
{{Операционна система
| име                = Android
| лого               = Android 2023 3D logo and wordmark.svg
| лого размер        =
| скрийншот          = Android14Home.png
| скрийншот размер   = 200px
| описание           = Началният екран на Android 14
| разработчик        = различни (предимно [[Google]])
| семейство          = [[Unix-базирани операционни системи|Unix-базирани]]
| сорс модел         = [[Отворен код|отворен]] (повечето устройства съдържат софтуер със затворен код, например [[Google Play]])
| издадена           = 23 септември 2008 г.
| версия             = Android 14
| дата на версия     = 4 октомври 2023 г.
| край поддръжка     = различно (в зависимост от версията)
| ядро               = [[Линукс (ядро)|Линукс]]
| вид ядро           = монолитно
| архитектури        = x86, ARM, MIPS
| интерфейс          = [[Графичен интерфейс|графичен]]
| език               = 100+ езика
| написана на        = Java (интерфейс), C (ядро), C++ и др.
| мениджър на пакети = [[APK]]
| маркетингова цел   = [[смартфони]], [[таблети]], телевизори ([[Android TV]]), часовници ([[Wear OS]])
| лиценз             = Apache License 2.0
| сайт               = {{URL|www.android.com}}
| бележки            = 
}}
'''Android''' ([[транскрипция]]: ''Андроид'') е [[операционна система]] на [[Google Inc.]] за [[Мобилно устройство|мобилни устройства]], базирана на [[Linux (ядро)|ядрото на Linux]]. Тя е създадена, поддържана и развивана първоначално от Android Inc., която е купена от [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] през 2005 г.<ref>{{икона|en}} Elgin, Ben (7 август 2005). „Google Buys Android for Its Mobile Arsenal“. Bloomberg Businessweek. Bloomberg. „In what could be a key move in its nascent wireless strategy, Google (GOOG) has quietly acquired startup Android, Inc.,...“</ref>

Пускането ѝ на пазара на 5 ноември 2007 г. е съпроводено с основаването на [[Open Handset Alliance]]&nbsp;– консорциум от хардуерни, софтуерни и телекомуникационни компании за развиването на отворени стандарти при мобилните устройства. Google пуска фронтенд кода под свободен лиценз.

За развитието на Android се грижат голям брой софтуерни разработчици, които създават така наречените „apps“ (''Applications'') – малки [[приложен софтуер|приложения]], които разширяват функционалността на системата. Приложенията могат да бъдат сваляни от различни сайтове в интернет или от големи онлайн магазини, като [[Android Market]] (впоследствие преименуван на Google Play) – магазинът на [[Google]]. По данни към юни 2018 г. за Android има над 3 300 000 приложения.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.statista.com/statistics/266210/number-of-available-applications-in-the-google-play-store/ | заглавие = • Google Play Store: number of apps 2021 {{!}} Statista | издател = statista.com | достъп_дата = 25 януари 2022}}</ref> Приложенията се пишат предимно на [[Java]], [[Python]] или [[Ruby]].

За последното тримесечие на 2010 г. Android вече е определена като най-продаваната платформа за смартфони в света.<ref>[http://www.mobilebulgaria.com/news/18465/canalys-за-пръв-път-android-повежда-при-мобилните-ос Canalys: За пръв път Android повежда при мобилните ОС]</ref> Популярността на системата непрекъснато расте и през второто тримесечие на 2014 г. 86% от продадените смартфони са с инсталирана операционната система Android.<ref>{{cite web|url=http://www.strategyanalytics.com/default.aspx?mod=reportabstractviewer&a0=9921|title=Android Captures Record 85% Share of Global Smartphone Shipments in Q2 2014|date=30 юли 2014|publisher=www.strategyanalytics.com|lang=en|accessdate=3 август 2014}}</ref> Към началото на 2017 г. Android работи на по-голямата част от смартфоните в почти всички страни в света, с изключение на САЩ, [[Канада]], Австралия, Япония.<ref>[http://gs.statcounter.com/os-market-share/mobile/worldwide/#monthly-201601-201601-map Карта на разпространението]</ref>

== История ==
Компанията Android Inc. е основана в [[Пало Алто]], Калифорния, през октомври 2003 г. от Анди Рубин (съосновател на компанията ''Danger''), [[Рич Майнър]], (съосновател на [[Wildfire Communications]], Inc.), [[Ник Сиърс]] (бивш вицепрезидент в T-Mobile) и [[Крис Уайт]] (начело на дизайна и разработката на интерфейса на [[WebTV]]), за да развиват, по думите на Рубин, „по-умни мобилни устройства, които са по-наясно с местоположението и предпочитанията от притежателя си“.

Първоначалните намерения са да се разработи усъвършенствана [[операционна система]] за цифрови фотоапарати. Обаче когато става ясно, че пазарът за такива устройствата не е достатъчно голям, компанията се пренасочва към производство на операционна система за [[смартфон]]и, която ще се конкурира с [[Symbian]] и [[Windows Mobile|Microsoft Windows Mobile]]. Android Inc. разработва продукта си тайно, разкривайки само, че работи върху [[софтуер]] за [[Мобилен телефон|мобилни телефони]]. През същата година обаче парите на Рубин свършват и компанията е пред фалит. [[Стив Пърлман]], близък приятел на Рубин, му дава $10 000 в брой, но отказва дял от компанията.

През юли 2005 г. [[Google]] купува Android Inc. за $50 милиона, като ключовите служители, включително Рубин, Майнър и Уайт, остават в компанията и след това. Тогава не се знае много за Android Inc., но повечето хора предполагат, че Google планира да навлезе в пазара на мобилни телефони с този ход. Екипът, ръководен от Рубин, разработва в Google платформа за мобилни устройства на основата на [[Linux]]. Google предлага на пазара платформата на производителите на мобилни телефони, като дава обещанието за предоставяне на система, която ще се подобрява за в бъдеще.

Най-ранният прототип с кодово име ''Sooner'' е разработен през 2006 г. за телефон, като този на [[BlackBerry]]&nbsp;– без сензорен екран и с физическа [[QWERTY]] клавиатура, но по-късно е проектиран да поддържа сензорен екран, за да се конкурира с други излизащи на пазара устройства, като [[LG]] Prada (2006 г.) и Apple iPhone (2007 г.).

На 5 ноември 2007 г. се създава [[Open Handset Alliance]], консорциум от технологични компании, включващ Google, производители на устройства – [[HTC]], [[Sony]] и [[Samsung]], мобилни оператори – [[Sprint Nextel]] и [[T-Mobile]], и чипсет производители – [[Qualcomm]] и [[Texas Instruments]], с цел да се разработят отворени стандарти за мобилни устройства. На този ден Android е представен като първия продукт на [[Open Handset Alliance]]. На 22 октомври 2008 г. на пазара излиза HTC Dream – първият смартфон с операционна система Android.&nbsp;

От 2008 г. Android претърпява многобройни актуализации, които постепенно подобряват операционната система, добавят нови функции и поправят грешките в предишните версии. Всяка основна версия е наречена на десерт или сладкиш в азбучен ред; например версия 1.5 Cupcake („кекс“) е последвана от 1.6 Donut („поничка“). През 2010 г. Google стартира своята Nexus серия устройства&nbsp;– [[смартфон]]и и [[таблет]]и, работещи с операционната система Android, направени от компании за смартфони. [[HTC]] работят с Google, за да пуснат първия смартфон [[Nexus]]&nbsp;– Nexus One. След това Google актуализира серията с
по-нови устройства, като например телефона Nexus 5 (направен от LG) и таблета Nexus 7 (направен от [[ASUS]]). Целта на тези Nexus устройства е да покажат най-новите разработки на софтуера и хардуера на Android.&nbsp;От 2013 г. до 2015 г., Google също предлагат няколко Google Play Edition устройства през [[Google Play]]. Това са Android телефони и таблети, направени единствено от Google, които също работят с последната версия на Android.
[[Файл:A Press Conference for the Launch of Nexus 7 on September 27, 2012 in Seoul from acrofan 3.JPG|мини|295x295px|Пресконференция за пускането на Nexus 7 на 27 септември 2012 г. в Сеул (Анди Рубин, Хуго Бара и Ерик Шмидт)]]

От 2010 до 2013 г. Hugo Barra е говорител на компанията и представя продуктите на Android на пресконференции и на Google I/O (годишна конференция на Google). Barra представя цялата Android [[екосистема]] от софтуер и хардуер, включително Honeycomb, Ice Cream Sandwich, Jelly Bean и KitKat, както и смартфоните Nexus 4 и Nexus 5, и таблетите Nexus 7&nbsp;и Nexus 10, както и други свързани с тях продукти. Също така [[Google Now]] и [[Google Voice Search]]&nbsp;– продукт на Google, сравним със Siri на Apple. През 2013 г. Barra напуска отбора на Android и отива в китайския производител на смартфони [[Xiaomi]].

През същата година [[Лари Пейдж]] обявява в своя [[блог]], че Анди Рубин е преместен от Android, за да поеме нови проекти на Google. Той е заменен от Sundar Pichai,
който става новият ръководител на Android и [[Google Chrome OS|Chrome OS]]. По-късно той е заменен от Hiroshi Lockheimer, когато Pichai стана главен изпълнителен директор на Google.

През 2014 г. Google стартира Android One&nbsp;– серия от [[смартфон]]и, основно насочени към клиенти в развиващия се свят. През май 2015 г. Google обявява проекта Brillo, които е съкратена версия на Android и е предназначена за „[[интернет на нещата]]“ (''Internet of Things, IoT'').

== Особености ==
=== Интерфейс ===
[[Интерфейс (програмиране)|Интерфейсът]] е базиран на директна манипулация – директно се управлява чрез докосване на [[Екран за докосване (Touchscreen)|екрана]]. Самите докосвания отговарят на действия от реалния живот, като плъзгане и почукване, чрез тях се манипулират обектите на екрана и виртуалната клавиатура. Интерфейсът е проектиран да отговаря моментално на зададените от потребителя задачи. Наличният хардуер, като например акселерометър, жироскоп и сензор за близост, се използва от някои приложения в отговор на допълнителни действия на потребителя. Например променяне на [[Ориентация на Екрана|ориентацията]] на екрана от портретен в пейзажен режим в зависимост от това как е ориентирано [[устройство]]то.

При включване устройствата зареждат начален екран, по подобие на [[Работен плот (компютри)|работния плот]] при персоналните компютри. Началният екран е съставен от икони и джаджи. Иконите отварят свързаните с тях приложения, а [[джаджи]]те са по скоро за показване на [[информация]] в реално време, например прогноза за времето. Началният екран може да бъде съставен от няколко страници, между които потребителят може да преминава чрез плъзгане. Повечето производители персонализират начина, по който изглеждат техните разновидности на Android, за да се разграничат от конкурентите си.

В горната част на екрана се намира лентата за състоянието, показваща информация относно устройството и неговата свързаност, например наличието на обхват или мобилни данни. Лентата за състоянието може да се плъзне надолу, като така се показва лентата с известията, където приложенията показват важна информация или известяват за обновяване, например получаване на [[SMS]] или [[Електронна поща|имейл]]. Известията се показват, докато не ги прочетете, като почукате два пъти върху тях или ги отхвърлите, като ги плъзнете настрани извън екрана.

=== Приложения (Apps) ===
Приложенията (Apps), които разширяват функционалността на [[Устройство|устройствата]], са написани, използвайки Android software development kit (SDK), на езика [[Java]], който има пълен достъп до Android APIs. Java може да се комбинира със С/С++ при разработката на приложения, като от версия 1.4 насам езикът Go също се поддържа, но не е препоръчителен. SDK притежава разнообразие от инструменти за разработка, включвайки [[дебъгер]], софтуерни библиотеки, QEMU [[емулатор]], документация, примерни кодове и ръководства. В началото официалното [[IDE]] на Google е Eclipse, който използва приставката [[Android Development Tools]] (ADT). През декември 2014 г. [[Google]] пуснаха [[Android Studio]], базирано на [[IntelliJ]] IDEA, като свое основно IDE за Android.
[[Файл:Google Play daily app revenue.jpg|ляво|мини|391x391px|Статистика за приложенията в Google Play]]

Android притежава изобилие от приложения, които потребителят може да изтегли от магазина, който му позволява да ги инсталира, ъпгрейдва и премахва от устройството си. [[Google Play]] е главното приложение, инсталирано на устройствата, използващи Android, което се съобразява с изискванията на Google и което има лиценз за [[Google Mobile Services Software]]. Google Play позволява на потребителите да използват приложения, публикувани от Google и някои софтуерни разработчици. През юли 2013 приложенията достъпни за Android в Google Play били около 1 милион, а изтеглените такива към същия момент приближавали 50 милиарда.

Броят на новосъздадените приложения продължава да нараства със страхотна скорост. Всяка седмица в Google Play излиза нещо иновативно, което впоследствие бива използвано от милиони хора. Така магазинът за приложения на Google увеличава популярността си и убеждава хората, че Android е най-използваната система за мобилни устройства в света за момента.
[[Файл:32 Android Assistant.jpg|мини|349x349px|Memory manager в ''Android'']]

=== Управление на паметта ===
Android устройствата се захранват от [[батерия]], поради което тяхната система е разработена така, че използването на енергия да е минимално, а не както при десктоп [[Операционна система|операционните системи]], които имат постоянна връзка с външен източник. Когато приложението спира да се използва за дълъг период, системата автоматично изчиства [[RAM памет|паметта]], която е използвало. От друга страна при приложения, които са затворени за кратък период от време, системата намалява използването на енергията и паметта, като пуска приложението да работи на заден план. Това е голямо удобство, имайки предвид, че не е нужно да се отваря приложението от начало, ако преди това си го затворил и ти е нужно предишното му състояние.

Android се справя с паметта автоматично и много ефективно. Когато има твърде много приложения, изискващи допълнително памет, системата спира тези, които не са били използвани от известно време, като започва от най-старото. Този процес не е видим за потребителя, за да не го кара да се занимава със спирането на приложенията и чистенето на заетата памет.

=== Кодове ===
<code>*#06#</code> – [[IMEI]] (международен идентификатор на мобилно оборудване)<br>
<code>*#21#</code> – Номер, през който се извършва пренасочване на изходящи повиквания и съобщения<br>
<code>*#62#</code> – Номер, към който се извършва пренасочване на входящи повиквания и съобщения<br>
<code>##002#</code> – Отмяна на всички видове пренасочвания<br>
<code>*#30#</code> – Определяне номера на входящо повикване<br>
<code>*#33#</code> – Информация за блокиране на изходящи повиквания, съобщения и други данни<br>
<code>*#43#</code> – Изчакване на повикване<br>
<code>*4636#*#*</code> – Информация за статистиката на телефона, батерията и употребата<br>
<code>*#*#7780#*#*</code> – Нулиране на настройките. Изтриване само на приложения<br>
<code>*2767*3855#</code> – Пълно нулиране на настройките, преинсталиране на фърмуера<br>
<code>*34971539#*#*</code> – Пълна информация за камерата<br>
<code>*#*#273283*255*663282***</code> – Бързо архивиране на медийни файлове<br>
<code>*#*#197328640#*#</code> – Режим на тестване на услугата<br>
<code>232339#*#* / *#*#526#*#*</code> – Тестване на безжичната мрежа<br>
<code>*#*#232338#*#*</code> Wi-Fi – Mac-адресът<br>
<code>*#*#1472365#*#*</code> – Бърз GPS тест<br>
<code>*#*#1575#*#*</code> – Различни GPS тестове<br>
<code>*#*#0283#*#*</code> – Изпробване на Loopback<br>
<code>*#*#0*#*#*</code> – Тест на течно-кристалния дисплей<br>
<code>*#*#0673#*#* / *#*#0289#*#*</code> – Аудио тест<br>
<code>*#*#0842#*#*</code> – Тест на вибрациите и фоновото осветление<br>
<code>*2663#*#*</code> – Версия на сензорния екран<br>
<code>*2664#*#*</code> – Тест на сензорен екран<br>
<code>****0588#*#*</code> – Тест за сензора за близост<br>
<code>***3264#*#*</code> – Версия на RAM<br>
<code>*#*#232331#*#*</code> – Bluetooth-тест<br>
<code>*#*#7262626#*#*</code> – Тест на GSM-сигнала<br>
<code>*#*#232337#*#*</code> – Bluetooth-адрес<br>
<code>*#*#8255#*#*</code> – Тест на услугата Google Talk<br>
<code>*#*#1234#*#*</code> – Информация за фърмуера<br>
<code>*#*#1111#*#*</code> – Версия на софтуера за свободна търговия<ref>[https://girl.bg/2018/03/17/eto-kak-da-razberem-dali-ni-podslushvat-i-dali-ni-e-haknat-telefona-vsichki-tryabva-da-znaete-tezi-kodove/ Полезни кодове за Android]</ref>

== Linux ядрото ==
Ядрото на Android е базирано на това в [[Linux (ядро)|Linux]]. От април 2014 г. Android използва версия 3.4 или 3.10 на ядрото. Версията зависи от самото устройство и хардуера, с който разполага. Android е използвал много различни версии на ядрото, започвайки от версия 2.6.25 при Android 1.0.

Linux ядрото, използвано от Google в Android, има леки промени в архитектурата, като например включване на компоненти като биндър, ашмен и различна [[Компютърна система|система]] за управление на [[RAM памет|паметта]].

Флаш паметта, използвана от Android устройствата, е разцепена на няколко части, като <code>/system</code> за самата операционна система и <code>/data</code> за данните на потребителя и инсталираните приложения. За разлика от настолната версия на [[Linux (ядро)|Linux]] Android не разрешава [[root]] достъп до [[Операционна система|операционната система]] и чувствителните части, като <code>/system</code>. Root достъп може да бъде получен чрез използването на слабите места в [[Сигурност на мобилните телефони|сигурността]] на Android, но по този начин потребителя се излага на риск от [[Компютърен вирус|вируси]] и злонамерен [[софтуер]].

== Архитектура ==
[[Файл:Diagram android.png|300п|ляво|мини|Системна архитектура на Android]]
[[Файл:Android UI.jpg|250п|мини|Смартфони с Android]]
Основата на Android е [[Linux (ядро)|ядрото на Linux]] (версия 2.6). То е отговорно за управлението на паметта и [[Процес (информатика)|процесите]], както и за [[компютърна мрежа|мрежовите връзки]]. Тук са разположени и [[драйвър]]ите.

Директно над ядрото се намира т.нар. ''Runtime Environment''. Тя съдържа най-важните библиотеки по време на изпълнение и най-важната функционалност на езика [[Java]]. Тук се съдържа и виртуалната машина Dalvik Virtual Machine (DVM). Тя се различава от класическите виртуални машини на Java (Java Virtual Machine, JVM) по това, че е оптимизирана за мобилни уреди с малко памет. Оптимизацията позволява и едновременното изпълнение на няколко виртуални машини на същия уред.

Android съдържа няколко библиотеки на [[C]]/[[C++]]:
* Surface Manager (управлява достъпа до дисплея)
* [[OpenGL]] ES ([[приложно-програмен интерфейс]] за [[3D компютърна графика]]), SGL (приложно-програмен интерфейс за 2D компютърна графика)
* Media Framework (управление на мултимедийно съдържание, на основата на OpenCORE, поддържа формати като MPEG4, H.264, MP3, AAC, AMR, JPG PNG и др.)
* FreeType (библиотека за рендъринг на пикселни и векторни шрифтове)
* [[SSL]] (криптиране)
* SQLite ([[База данни|бази данни]])
* [[WebKit]] (рендъринг на HTML)
* Libc (версия на стандартната C-библиотека за Android)

Приложният [[фреймуърк]] (Application Framework) ползва библиотеките на C/C++ и предлага стандартизиран приложно-програмен интерфейс за програмистите на приложения.

Android се доставя с няколко приложения, сред които са комуникационните приложения за телефониране, [[електронна поща]], [[SMS]] и [[браузър]], както и [[Google Maps]], календар и приложение за управление на контактите.

== Разпространение на платформите ==
Таблиците и диаграмите в тази секция показват статистически данни за различните платформи Android към края на 2021 г., използвани от потребителите. В статистиката не са включени [[Устройство|устройства]], които нямат достъп до [[Google Play]] (т.е. нямат лиценз за него). Такива устройства се наричат [[Forks]].
{| class="wikitable"
!Версия
!Кодово наименование
!Дата на излизане
!Ниво на [[API]]
!Дистрибуция
|-
|15
|Vanilla Ice Cream
|лято-есен 2024 г.
|{{N/a}}
|
|-
|14
|Upside Down Cake
|4 октомври 2023 г.
|34
|
|-
|13
|Tiramisu
|15 август 2022 г.
|33
|
|-
|12
|Snow cone
|4 октомври 2021 г.
|31
|
|-
|11
|Red Velvet Cake
|8. 09 2020 г.
|30
|24,3%
|-
|10
|Quince Tart
|3.09 2019 г.
|29
|26,5%
|-
|9
|Pie
|6 август 2018 г.
|28
|18,2%
|-
|8.1
| rowspan="2" |Oreo
|5 декември 2017 г.
|27
|9,7%
|-
|8.0
|21 август 2017 г.
|26
|4%
|-
|7.1
| rowspan="2" |Nougat
|4 октомври 2016 г.
|25
|2,9%
|-
|7.0
|22 август 2016 г.
|24
|3,4%
|-
|6.0.x
|Marshmallow
|5 октомври 2015 г.
|23
|5,1%
|-
|5.1.x
| rowspan="2" |Lollipop
|9 март 2015 г.
|22
|3,2%
|-
|5.0&nbsp;– 5.0.2
|3 ноември 2014 г.
|21
|0,7%
|-
|4.4&nbsp;– 4.4.4
|KitKat
|31 октомври 2013 г.
|19
|1,4%
|-
|4.3.x
| rowspan="3" |Jelly Bean
|24 юли 2013 г.
|18
|0,1%
|-
|4.2.x
|13 ноември 2012 г.
|17
|0,3%
|-
|4.1.x
|9 юли 2012 г.
|16
|0,2%
|}

Според доклада, публикуван в Android Studio, Android 11 R работи на 24,3% от всички активни устройства с Android. Въпреки това, това не е най-популярната версия на Android, тъй като на косъм пропуска Android 10, който заема първо място с 26,5% пазарен дял. Още през декември миналата година Google разкри, че Android 11 има най-бързата степен на усвояване от всяка версия на Android досега, надминавайки скоростта на приемане на Android 10 от същото време. Междувременно Android 9 Pie, който беше пуснат през 2018 г., заема трето място с дял от 18,2%, следван от Android 8.1 Oreo (9,7%). В данните не се споменава Android 12, което не е изненадващо, като се има предвид, че е пуснат октомври 2021 и се предлага само за няколко устройства.

Струва си да се спомене, че всяка версия с по-малко от 0,1% разпространение не е показана в тези данни. Така че има вероятност да има хиляди устройства с Android, работещи с по-стари версии, но само защото нямат повече от 0,1% от дела в общото активно инсталиране, те не са в този списък.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.xda-developers.com/android-distribution-numbers-2021/|заглавие=Android fragmentation is still a significant issue in 2021|автор=Kishan Vyas|дата=2021-11-21}}</ref>

== Android Go ==
На [[4 декември]] [[2017]] г. е пусната операционната система '''Android Go''' (официално ''Android (Go Edition)''), облекчена версия на Android. Версията има за цел да насочи потребителите към бюджетни (по-евтини) смартфони. Android Go е предназначена за смартфони с 2 GB [[оперативна памет]] или по-малко.<ref>{{Cite web|title=Android (Go edition)|url=https://www.android.com/intl/en_au/versions/go-edition/|access-date=2022-01-20|website=Android|language=en}}</ref> Става достъпна за пръв път за версията Android Oreo.

== Пазарен дял ==
Компанията [[Canalys]] изчислява, че през второто тримесечие на 2009 г. Android има дял от 2,8% от продажбите на [[смартфон]]и в световен мащаб. От четвъртото тримесечие на 2010 г., той&nbsp;нараства до 33% от пазара и се превръща в най-продаваната платформа за смартфони, изпреварвайки Symbian. През третото тримесечие на 2011 г. Gartner оценява, че повече от половината (52,5%) от продажбите на смартфони са на Android. А през третото тримесечие на 2012 г. Android има 75% дял от световния пазар на смартфони, според изследователската компания [[IDC]].

През юли 2011 г., Google заявява, че всеки ден се активират 550&nbsp;000 нови Android устройства, като всяка седмица те нарастват 4,4%. През 2012 г. 500 милиона устройства са задействани с 1,3 милиона активации на ден. През май 2013 г. в Google I/O, Sundar Pichai обявява, че в световен мащаб има 900 милиона Android устройства.
[[Файл:Global Mobile Applications Store Revenue.svg|мини|354x354px|Приходи на смарт операционните системи (2009&nbsp;– 2010 г.)]]

Пазарният дял на Android варира в зависимост от местоположението. През юли 2012 г. „абонати на възраст 13+“ в Съединените щати, който използват Android са около 52%, и стигат до 90% в Китай. През третото тримесечие на 2012 г., пазарният дял за смартфони в света на Android е 75%, със 750 милиона активирани устройства. През април 2013 Android има 1,5 милиона активации на ден. Към май 2013 г. 48 милиарда приложения са инсталирани от магазина Google Play. Към юли 2013 г. в Google Play има над един милион публикувани приложения и над 50 милиарда изтеглени.

Проучване, проведено през април – май 2013 установява, че Android се използва от 71 % от мобилните разработчици. Успехът на операционната система става обект на много спорове, като част от така наречените „смартфон войни“ между технологичните компании.

Android устройствата представляват повече от половината от продажбите на смартфони в повечето пазари, включително и [[САЩ]], а „само в Япония [[Апъл (компания)|Apple]] е на върха“ (септември – ноември 2013). В края на 2013 г. над 1,5 милиарда Android смартфони са продадени през четирите години след 2010 г., правейки Android най-продаваната операционна система за смартфони и таблети. Три милиарда Android смартфони се очаква да бъдат продадени до края на 2014 г. (включително предходни години). Според изследователската компания [[Gartner]], Android-базираните устройства бият по продажби всички претенденти, всяка година от 2012 г. насам. През 2013 г. продава повече устройства от [[Microsoft Windows|Windows]], [[iOS]] и [[macOS]] взети заедно.

Според StatCounter, който проследява само сърфирането в [[интернет]], Android е най-популярната мобилна операционна система от август 2013 г. Според същата компания „използването на мобилни устройства вече застига това на десктоп в няколко страни, сред които Индия, Южна Африка и Саудитска Арабия“, включително Етиопия и Кения, в които използването на мобилни устройства е 72,23 %.

Според доклад от януари 2015 г. на Gartner, „Android надминава един милиард продажби на устройства през 2014 г. и ще продължи да расте с двуцифрени темпове през 2015 г. с 26 % увеличение на годишна база“.

Това го прави първата операционна система, достигнала повече от един милиард крайни потребители в рамките на една година, с достигането на близо 1,16 млрд. крайни потребители през 2014 г., Android доставят над четири пъти повече от [[IOS]] и OS X заедно, и над три пъти повече от Microsoft Windows. Gartner очаква целият пазар на мобилни телефони да „достигне два милиарда единици за 2016 г.“.

На 8 юли 2021 година [[Harmony OS]] на [[Huawei]] официално става конкурент на Android. Към юли 2021 г. над 30 милиона устройства вече работят с операционната система от Huawei. Компанията е определила план от 300 милиона устройства до края на 2021 г., които трябва да работят на базата на Harmony OS. Освен това една трета от тях трябва да са от компании на трети страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gizchina.com/2021/07/10/huawei-harmonyos-users-have-reached-30-million-in-just-over-a-month/|заглавие=Huawei HarmonyOS users have reached 30 million in just over a month|достъп_дата=8.8.2021}}</ref>

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Android (operating system)}}
* {{икона|en}} [http://www.android.com/ Официален сайт]
* [http://www.android.bg Българският форум за Android OS]
* {{Цитат уеб
| заглавие = Версиите на Android – история на възхода от 1.0 до 11 (част I)
| автор = Владимир Владков
| труд = Computerworld
| дата = 14 септември 2020
| достъп_дата = 15 септември 2020
| уеб_адрес = https://computerworld.bg/ustroistva_za_dostyp/2020/09/14/4113765_versiite_na_android_istoriia_na_vuzhoda_ot_10_do_11/
| цитат = 
| архив_дата = 2020-10-23
| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20201023060424/https://computerworld.bg/ustroistva_za_dostyp/2020/09/14/4113765_versiite_na_android_istoriia_na_vuzhoda_ot_10_do_11/
}}
* {{Цитат уеб
| заглавие = Версиите на Android – история на възхода от 1.0 до 11 (част II)
| автор = Владимир Владков
| труд = Computerworld
| дата = 14 септември 2020
| достъп_дата = 15 септември 2020
| уеб_адрес = https://computerworld.bg/operacionni_sistemi/2020/09/14/4114020_versiite_na_android_istoriia_na_vuzhoda_ot_10_do_11/
| цитат = 
| архив_дата = 2020-10-31
| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20201031045322/https://computerworld.bg/operacionni_sistemi/2020/09/14/4114020_versiite_na_android_istoriia_na_vuzhoda_ot_10_do_11/
}}

{{нормативен контрол}}{{Google Inc.}}
[[Категория:Мобилни операционни системи]]
[[Категория:Мрежови клиенти за изчисления в облак]]
[[Категория:Андроид]]