Хартиен наутилус
| Хартиен наутилус | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||
| Хартиен наутилус в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Argonauta argo е вид морско главоного мекотело от разред октоподи. Това е най-едрият представител на рода, който е разпространен повсеместно и обитава повърхностните части на соленоводните морски басейни.
Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]
Argonauta argo е космополитен вид, който обитава умерените и тропическите води на Индийски, Тихи и Атлантически океан.[2] Видът се среща в повърхностните пеларгични слоеве на океаните.
Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]
Наблюдава се полов диморфизъм, при който женските са почти два пъти по-едри от мъжките. Притежават варовикова черупка, в която е поместено тялото. При женските е с максимален диаметър от около 30 cm. Черупката е слабо спирално извита, странично сплескана с напречни ивици и предимно бяла на цвят с кафеникав оттенък в областта на кила.[3] Женските представители притежават своеобразно гнездо в черупката си, където задържат оплодените яйца.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Представителите са предимно дневни видове, които се хранят с планктон от повърхностните слоеве на водоемите.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Осеменяването се извършва посредством прехвърляне на сперматозоидите с хектокотил.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Argonauta argo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Norman, M. Cephalopods: A World Guide. ConchBooks, 2000. с. 190–191.
- ↑ Argonauta argo, ADW