Хектокотил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оригинално изображение на хектокотил нарисувано от Жорж Кювие

Хектокотил (от гръцки hekaton – сто и kotyle – издънка) е своеобразно видоизменено пипало при мъжките главоноги индивиди. С негова помощ самците пренасят своите сперматофори от своята мантийна празнина към мантийната празнина на женската. Тази част от пипалото е добре инервирана и високо чувствителна. При някои главоноги като представителите на род Argonauta дългият хектокотил се откъсва от тялото като задържа със себе си един или два сперматофора. Той плава самостоятелно до момент, в който прониква в мантийната празнина на самката. За първи път хектокотилът е описан от Аристотел, а допреди два века се е смятало, че хектокотилът представлява паразитен вид животно и дори Кювие му дава видово име[1][2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thompson, Darcy Wentworth. 1913. On Aristotle as a biologist, with a prooemion on Herbert Spencer. Being the Herbert Spencer Lecture before the University of Oxford, on 14 февруари 1913. Oxford University Press.
  2. Nixon M. & J.Z. Young J.Z. 2003. The brains and lives of Cephalopods. Oxford University Press.