Corbicula fluminea
| Corbicula fluminea | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Corbicula fluminea | ||||||||||||||||||||||||||
| Corbicula fluminea в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
Corbicula fluminea е сладководна мида от семейство Corbiculidae[1].
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в речните системи на Източна и Югоизточна Азия, както и части от Африка. Благодарение на корабите е разпространен и в Северна и Южна Америка, както и в Европа. Построяването на канала Рейн – Майн – Дунав е причина видът да се интродуцира и в Дунав. За България мидата е инвазивен вид, който освен в Дунав се среща и в някои от неговите български притоци[2].
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Черупките са с размери до 5 cm. На цвят са жълтозелени с концентрични кръгове.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Мидите са хермафродитни и в повечето от случаите се наблюдава самооплождане. Характелна е високата гъстота на популацията – от 100 до 200 индивида на квадратен метър, но често може да достигне и до 3000 броя[3].
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Мидите се хранят чрез филтрация на водата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Corbicula fluminea (O. F. Müller, 1774). в сайта на World Register of Marine Species посетен на: 2 февруари 2014.
- ↑ Проучване на ихтиофауната в реките Янтра и Русенски Лом
- ↑ Corbicula fluminea, ADW
