Cui bono
Облик
„Cui bono?“ (на латински: „Cui bono?“, в превод: „В чия полза?“) e въпрос, с който се изказва становището, че съмнението при едно престъпление пада по-скоро върху този, който има най-много полза от това.
Римският оратор и държавник Цицерон използва пръв този въпрос при защитната му реч Pro Roscio Amerino при процеса на Секст Росций от Америно през 80 пр.н.е. Тогава 27-годишният Цицерон казва, че тази мисъл е взел от консула от 127 пр.н.е. Луций Касий Лонгин Равила:
- L. Cassius ille quem populus Romanus verissimum et sapientissimum iudicem putabat identidem in causis quaerere solebat 'cui bono' fuisset.'
- Известният Луций Касий, когото римляните считат за много честен и мъдър съдия, има навика да пита отново и отново „В полза на кого?“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wolfgang Wippermann: Agenten des Bösen. Verschwörungstheorien von Luther bis heute, be.bra. Verlag berlin 2007, S. 136ff
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Roscio Amerino[неработеща препратка], Kapitel 84, 35
- L. Annaei Senecae Medea, Vers 500f.