Fire and Ice

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Fire and Ice
Албум на Ингви Малмстийн
Записан Criteria Studios, Маями, Флорида (миксиран в Electric Lady Studios)
Издаден 31 март 1992
Жанр нео-класически метъл
Времетраене 64:07
Музикален издател Elektra
Пореден албум 9
Продуцент(и) Ингви Малмстийн
Език английски
Хронология на Ингви Малмстийн
The Yngwie Malmsteen Collection
(1991)
Fire and Ice
(1992)
The Seventh Sign
(1994)

Fire and Ice е студиен албум на китариста Ингви Малмстийн, издаден през 1992 г.

През 1991 г., Малмстийн напуска Polydor и подписва договор с Elektra/WEA Entertainment. По това време Електра подписва договори с метъл групи и после ги унищожава (и групите и договорите), за да разчисти място за „алтернативната музика“. В резултат този албум е слабо промотиран от лейбъла, чиито шефове се борят за лидерската позиция в компанията (това продължава до средата на 1994 г.). В периода 1991-93 ръководеща роля в компанията имат последователно Боб Краснов, Анита Бекр и Натали Кол, което прави лейбъла хаотичен. Когато най-накрая е избрана Силвия Роун, тя решава да премахне всички групи от 80-те от лейбъла като ги банкрутира. По този начин е навредено и на кариерата на Малмстийн.

„Fire & Ice“ е третият и последен албум (първият е „Odyssey“ от 1988), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след Нирвана). Албумът (като изключим песента „Teaser“) е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн дотогава. В него са включени трии нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.

Албумът не успява да пожъне очаквания комерсиален успех в САЩ. Въпреки това той става три пъти платинен в Япония, където Малмстийн се продава добре. Един от факторите, който е пречка за успеха на албума (освен лошото промотиране от страна на лейбъла) е нарастващата публика на грънджа.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Музиката и текстовете изцяло са написани от Ингви Малмстийн, с изключение на посочените.

  1. „Perpetual“ – 4:12
  2. „Dragonfly“ – 4:48 (Текст: Йоран Едман, Малмстийн)
  3. „Teaser“ – 3:27 (Текст: Едман, Малмстийн)
  4. „How Many Miles to Babylon“ – 6:09 (Текст: Едман, Малмстийн)
  5. „Cry No More“ – 5:15 (Текст: Едман, Малмстийн)
  6. „No Mercy“ – 5:29
  7. „C'est La Vie“ – 5:17 (Текст: Едман, Малмстийн)
  8. „Leviathan“ – 4:20
  9. „Fire & Ice“ – 4:28 (Текст: Едман, Малмстийн)
  10. „Forever is a Long Time“ – 4:25 (Текст: Едман, Малмстийн)
  11. „I'm My Own Enemy“ – 6:07 (Текст: Едман)
  12. „All I Want is Everything“ – 4:00
  13. „Golden Dawn“ – 1:29
  14. „Final Curtain“ – 4:43

Бонус песен в японското издание[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Broken Glass“

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eclipse (Yngwie Malmsteen album)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.