NGC 2467
NGC 2467 е област на активно звездообразуване, разположена по посока на съзвездието Кърма. Тя обхваща обширни облаци от водород, в които се формират нови звезди. Дълго време NGC 2467 е смятана за ядрото на асоциацията Кърма I, но сега се приема, че тя не представлява обособен отворен звезден куп, а само видимо наслагване на няколко отделни малки купа, разположени на различно разстояние от Земята и имащи различни радиални скорости.
В центъра на областта е разположена звездата HD 64315 (масивна млада звезда от спектрален клас O6). Наблюдавани са два звездни купа, свързани с областта: Haffner 19 (H19) Haffner 18. H19 е компактен звезден куп, в който се наблюдава сфера на Щрьомген, източник на чиято йонизация е гореща звезда от класB0 V. Част от H18 е една много млада звезда − FM3060a, чиито процес на звездообразуване е завършил неотдавна и която все още не е изгубила газовата си обвивка. Възрастта на H19 е оценена на около 2 Myr (милиона години), а за възрастта на H18 има спор в литературата, като оценките клонят към 1 Myr.[1] В наблюдателното поле се виждат други млади звезди, като HD 64568, чиято връзка със звездните купове е неясна.[2]
Областта от йонизиран водород (H II област) на NGC 2467 е била обект на множество изследвания и наблюдения, целящи да разкрият подробности от процеса на звездообразуване. Нерешен въпрос в теорията на звездообразуването е дали образуването на звезди в такива области, най-вече на масивни (O или B) звезди, не задейства процеса на образуване на други звезди в областта. [1] При една от наблюдателните кампании на космическия телескоп Спицър, в областта са открити 45 млади звездни обекти или протозвезди (наблюдателна кампания проведена по време на „студената“ фаза на Спицър, т.е. когато запасите от течен хелий не са изразходени). [1] Откритите от Спицър млади звездни обекти са на границата на HII областта.[1] Тясното разпределение на пространствените координати на тези обекти, както и корелацията на координатите им с йонизационните фронтове се разглеждат като доказателство за задействано звездообразуване. Новообразуваните звезди са концентрирани в област, където ударна вълна, предхождаща йонизационния фронт, компресира материята от газовия облак.[1]
Разстоянията до H19, H18, и до мъглявината S311 (в която е разположена HD 64315) са около 6.4 kpc (20900 св. г.), 5.9 kpc (19200 ly), е 6.3 kpc (20500 ly), което означава, че се намират в ръкава Персей на Млечния път.[2] Дълго време, в литературата има разминаване между кинематично определените разстояния до звездните купове и фотометрично определените разстояния.[3] Предвид техните динамични характеристики, H19 и H18 образуват двоен звезден куп.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Snider, K. D. и др. Spitzer Observations of the H II Region NGC 2467: An Analysis of Triggered Star Formation // The Astrophysical Journal 700. 2009. DOI:10.1088/0004-637X/700/1/506. с. 506–522. Посетен на 24 февруари 2013.
- ↑ а б в Gamen, R. C. и др. Deep Photometric Studies in the Third Quadrant: NGC 2467 // Revista Mexicana de Astronomia y Astrofisica (Serie de Conferencias) 26. 2006. с. 72–73. Посетен на 24 февруари 2013.
- ↑ Fitzgerald, M. P. и др. Puppis clusters Haffner 19 and 18ab and the 15 kiloparsec arm // Astronomical Journal 79. 1974. с. 873–883. Посетен на 24 февруари 2013.