Направо към съдържанието

Матовоглав синигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Parus montanus)
Матовоглав синигер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Синигерови (Paridae)
род:Poecile
вид:Матовоглав синигер (P. montanus)
Научно наименование
(Baldenstein, 1827)
Разпространение
Матовоглав синигер в Общомедия
[ редактиране ]

Матовоглавият синигер (Poecile montanus) е дребна пойна птица от семейство Синигерови, срещаща се и на територията на България. Прилича изключително много на лъскавоглавия синигер, като за неопитния наблюдател единствено е възможно да ги различи, когато ги види заедно. Както подсказва името му горната част на главата му е матовочерна и крилете са лъскави.

Среща се почти в цяла Европа, без средиземноморските страни и някои части на Азия. Предпочита гъсто обрасли, богати на влага и водни източници иглолистни и смесени гори, за разлика от лъскавоглавия синигер, който се среща предимно в широколистните. Обича да обикаля изгнили и изкорубени дървета.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Непрелетен вид, извън размножителния период скита на малки ята в търсене на храна. Лятото се храни предимно с храна от животински произход, като насекоми, паяци и други дребни безгръбначни, а зимата със семена от шишарки и други достъпни храни от растителен произход. Храната си търси придвижвайки се ловко по клонките и дънерите на дърветата и оглеждайки внимателно всичко.

Моногамна птица, живее винаги по двойки, включително когато се събира на малки ята зимата с птици от собствения или друг сроден вид. През март двойката заема гнездовата си територия и преглежда всички възможни дупки по дърветата. Женската понякога успява да издълбае сама дупка в някое достатъчно меко или изгнило дърво, което се държи все още право или разширява и наглася вече съществуваща дупка. Приготвя гнездото в продължение от седмица до месец, почти не го застила или ако го застеле, то е съвсем бедно и снася яйцата направо върху дървената повърхност. Така избира дупката за гнездене, че диаметърът на отвора да не надвишава 35 мм. Отглежда едно люпило годишно през май-юни. Снася 7 – 9 яйца, които мъти само женската в продължение на 14 – 15 дни, през това време мъжкия я храни, като я вика вън от гнездото. Малките напускат гнездото след 16 – 19 дни. Родителите се грижат още известно време за малките докато цялото семейство не се присъедини към някоя групичка от същия или сроден вид скитаща в търсене на храна или предприела миграция.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Сравнително рядък вид, на територията на България е обявен за защитен.

  1. Poecile montanus (Baldenstein, 1827). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)