Преглед на кода на Raspberry Pi

{{обработка|проверка на превода}}
{{Infobox information appliance 
|name        = Raspberry Pi 1 
|image       = Raspberry Pi B+ top.jpg
|caption     = Raspberry Pi 1 модел B+
|releasedate = {{Стартова дата и възраст|df=yes|2012|2}}
|price       = US$25 (model A, B+<ref>{{cite web | url =https://www.raspberrypi.org/blog/price-cut-raspberry-pi-model-b-now-only-25/|title=Price Cut! Raspberry Pi Model B+ Now Only $25|date=14 май 2015|author=Eben Upton}}</ref>), US$20 (model A+), US$35 (RPi 1 model B, RPi 2 model B), US$30 (CM)
|cpu         = 700 [[Херц|MHz]] single-core [[ARM11|ARM1176JZF-S]] (model A, A+, B, B+, CM)<ref name="Broadcom-BCM2835-Website"/>
|graphics    = Broadcom VideoCore IV<ref name="Broadcom-BCM2835-Website"/>
|storage     = [[Secure Digital|SDHC]] slot (model A and B), [[MicroSDHC]] slot (model A+ and B+), 4 [[Gigabyte|GB]] [[eMMC]] IC chip (model CM)
|memory      = 256 [[Мегабайт|MB]] (model A, A+, B rev 1)<br />512 MB (model B rev 2, B+, CM)
|os          = [[Linux]] (Raspbian), [[RISC OS]], [[FreeBSD]], [[NetBSD]], [[Plan 9 from Bell Labs|Plan 9]], Inferno, AROS
|power       = {{nowrap|1.5 [[ват|W]] (model A)}}, {{nowrap|1.0 W (model A+)}}, {{nowrap|3.5 W (model B)}} or {{nowrap|3.0 W (model B+)}}
}}
{{Infobox information appliance 
|name        = Raspberry Pi 2 
|image       = Raspberry Pi 2 Model B v1.1 top new (bg cut out).jpg
|caption     = Raspberry Pi 2 model B
|releasedate = {{Стартова дата и възраст|df=yes|2015|02}}
|price       = US$35
|cpu         = 900 [[Hertz|MHz]] [[Multi-core processor|quad-core]] ARM Cortex-A7
|graphics    = Broadcom VideoCore IV
|storage     = [[MicroSDHC]] slot
|memory      = 1 [[Gibibyte|GB]] RAM
|os          = Same as for Raspberry Pi 1 plus [[Windows 10 IoT Core]]<ref>{{cite web | title = Windows 10 for IoT | date =30 април 2015 | publisher = Raspberry Pi Foundation| url = https://www.raspberrypi.org/blog/windows-10-for-iot/}}</ref> and additional distributions of [[Linux]] such as [[Ubuntu (operating system)|Ubuntu]]
|power       = 4.0 [[Watt|W]]
}}
'''Raspberry Pi''' или RPI е серия от [[едноплатков компютър|едноплаткови компютри]] с размери на [[кредитна карта]], разработена в [[Обединено кралство|Обединеното кралство]] от специално създадена за целта фондация (Raspberry Pi Foundation) с цел популяризиране на обучението по основи на [[компютърните науки]] в училищата.<ref>{{cite web | last = Cellan-Jones | first = Rory | authorlink = Rory Cellan-Jones | title = A £15 computer to inspire young programmers |publisher=BBC News | date =5 май 2011 | url = http://www.bbc.co.uk/blogs/thereporters/rorycellanjones/2011/05/a_15_computer_to_inspire_young.html}}</ref><ref>{{Cite news | last = Price | first = Peter | title = Can a £15 computer solve the programming gap? | publisher = [[Click (TV programme)|BBC Click]] | date =3 юни 2011 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/click_online/9504208.stm | accessdate =2 юли 2011}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.electronicsweekly.com/Articles/2011/05/25/51129/Dongle-computer-lets-kids-discover-programming-on-a.htm | title = Dongle computer lets kids discover programming on a TV | accessdate =11 юли 2011 | last = Bush | first = Steve | date =25 май 2011 | publisher = [[Electronics Weekly]]}}</ref>

Оригиналният Raspberry PI и Raspberry PI2 са произвеждани в няколко различни конфигурации на платката според лицензните споразумения с фирмите производители.<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/about|title=about the Licensed manufacturing deal|accessdate=16 септември 2014}}</ref> Една от тях, Egoman, произвежда версия за дистрибуция единствено за Тайван.<ref>различаваща се от останалите по червения цвят и липсата на маркировка [[Федерална комисия по съобщенията|FCC]] (за внос в САЩ) или [[CE маркировка|CE]] (за внос в ЕС)</ref> Хардуерът е един и същ при всички производители.

Оригиналният Raspberry PI представлява [[едночипова система]] на фирмата Broadcom,<ref name="Broadcom-BCM2835-Website"/> включваща централен процесор ARM1176JZF-S 700 [[херц|MHz]], графичен процесор VideoCore IV,<ref name="grandmax brose 2012">{{cite news | url=http://www.grandmax.net/2012/01/broadcom-bcm2835-soc-has-powerful.html | title=Broadcom BCM2835 SoC has the most powerful mobile GPU in the world? | work=Grand MAX | date=30 януари 2012 | accessdate=13 април 2012 | author=Brose, Moses |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120413184701/http://www.grandmax.net/2012/01/broadcom-bcm2835-soc-has-powerful.html |archivedate=13 април 2012}}</ref> и 256 [[мегабайт|MB]] [[RAM памет]] в началото, като впоследствие е увеличена на 512 MB при моделите B и B+.<ref name=512MB>{{cite web |url=http://www.raspberrypi.org/archives/2180 |title=Model B now ships with 512 MB of RAM |publisher=Raspberrypi.org |accessdate=15 октомври 2012 |архив_дата=2014-02-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140213175210/http://www.raspberrypi.org/archives/2180 }}</ref> Системата разполага със слотове [[Secure Digital]] (SD) (модели A и B) или MicroSD (модели A+ и B+) за зареждане на [[операционна система]] и като хранилище за данни.<ref name="VerifiedPeripheralList"/>

През 2014 г. фондацията пуска модела ''Compute Module'', разполагащ с процесор BCM2835 с 512 MB RAM и [[MultiMediaCard#eMMC|eMMC]] чип с флаш памет като модул за употреба във [[вградени системи]].<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/|title=Raspberry Pi Compute Module: new product!|work=raspberrypi.org|достъп_дата=2015-09-24|архив_дата=2014-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140502015439/http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/}}</ref>

Фондацията предоставя за изтегляне [[Linux]] дистрибуциите Debian и Arch Linux ARM.<ref name="raspberrypi downloads">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/downloads | title=Raspberry Pi downloads}}</ref> Предоставени са и инструменти за ползване на основния [[програмен език]] за платформата – [[Python]], като освен това се поддържат BBC BASIC<ref name="edge david braben">{{cite news | url= http://www.next-gen.biz/features/david-braben-interview | title=David Braben on Raspberry Pi | work= [[Edge (magazine)|Edge]] | date=25 ноември 2011 | accessdate=8 декември 2011}}</ref> (чрез [[RISC OS]] или Brandy Basic клонинг за Linux),<ref>{{cite web|url=http://jaguar.orpheusweb.co.uk/branpage.html |title=Brandy Basic |publisher=Jaguar.orpheusweb.co.uk |date=26 юли 2005 |accessdate=6 май 2012}}</ref> [[C (програмен език)|C]], [[C++]], [[Java]],<ref name="java on raspberry pi">{{cite web |url=http://www.raspberrypi.org/archives/4920 |title=Oracle Java on Raspberry Pi |date=26 септември 2013 |publisher=Raspberry Pi |достъп_дата=2015-09-24 |архив_дата=2014-04-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140401161820/http://www.raspberrypi.org/archives/4920 }}</ref> [[Perl]] и [[Ruby]].<ref name="Raspberry Pi GPIO Programming with pi_piper Ruby gem">{{cite web|url=https://github.com/jwhitehorn/pi_piper | title=Event driven Raspberry Pi GPIO programming in Ruby|date=15 септември 2014 |publisher=github.com/jwhitehorn}}</ref>

Към 8 юни 2015 г. продажбите на Raspberry PI са около 6 милиона броя.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://blog.adafruit.com/2015/06/08/about-6-million-raspberry-pis-have-been-sold-raspberry_pi-raspberrypi-mattrichardson-twit-newscreensavers/ | заглавие = About 6 million Raspberry Pis have been sold @raspberry_pi #raspberrypi @MattRichardson @twit @NewScreenSavers « Adafruit Industries – Makers, hackers, artists, designers and engineers! | издател = blog.adafruit.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/five-million-sold/|title=Five million sold!|work=raspberrypi.org|достъп_дата=2015-09-24|архив_дата=2015-07-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150706055630/https://www.raspberrypi.org/five-million-sold/}}</ref> В края на февруари 2016 той става най-продаваният английски [[персонален компютър]] с продажби 8 милиона броя, надминавайки Amstrad PCW, „персонален компютър за [[текстообработка]]“.<ref>{{cite web|url=https://www.raspberrypi.org/blog/raspberry-pi-3-on-sale/|archiveurl=https://web.archive.org/web/20160229072534/https://www.raspberrypi.org/blog/raspberry-pi-3-on-sale/|title=Raspberry Pi 3 on sale now at $35|archivedate=29 февруари 2016|work=Raspberry Pi}}</ref>

В началото на февруари 2015 г. официално е представено второ поколение Raspberry PI2.<ref>{{Cite web|url = http://www.theregister.co.uk/2015/02/02/raspberry_pi_model_2/|title = Turbocharged Raspberry Pi 2 unleashed: Global geekgasm likely|date = 2 февруари 2015|accessdate = 2 февруари 2015|work = The Register}}</ref> В началото новото устройство се предлага само в една конфигурация (модел B) и ползва SoC Broadcom BCM2836 с [[четири-ядрен процесор]] ARM Cortex-A7, двуядрен графичен процесор VideoCore IV и 1 GB RAM памет, като останалите характеристики са сходни с тези на модел B+ от първото поколение. Raspberry PI2 запазва същата цена от $35 като модел B,<ref name="BBC RaspPi 2">{{cite web|last=Kelion|first=Leo|title=Raspberry Pi 2 unveiled with faster processor and more memory|url=http://www.bbc.com/news/technology-31088908|work=BBC News|accessdate=3 февруари 2015|date=2 февруари 2015}}</ref> като $20-вия модел А още е в продажба.

== Хардуер ==
Хардуерът на Raspberry PI еволюира през няколко версии с различни бързодействие, капацитет на паметта и поддръжка на периферни устройства.
[[Файл:Raspberrypi block function v01.svg|безрамка|ляво]]
Блоковата диаграма представя моделите ''A'', ''B'', ''A+'', и ''B+''. При моделите ''A'' and ''A+'' липсват [[етернет]] и USB хъб компонентите. Етернет адаптерът е включен към допълнителен USB порт. При модели ''A'' and ''A+'' USB портът е включен директно към SoC чипа. При модел ''B+'' чипът съдържа петточков USB хъб, от който използваеми са 4 порта, докато модел ''B'' предоставя само два.

=== Процесор ===
Използваната в първото поколение на Raspberry PI едночипова система е относително еквивалентна на чиповете, ползвани в по-стари модели [[смартфон]]и (като [[iPhone]] / iPhone 3G / iPhone 3GS). Има 16 [[киби-|KiB]] кеш памет от първо ниво и 128 KiB – от второ, като последната се ползва главно от графичния процесор. SoC чипът се намира под RAM паметта, така че са видими само неговите краища.

==== Производителност на моделите от първо поколение ====
Въпреки че работи на 700 MHz по подразбиране, първото поколение Raspberry PI има производителност от приблизително 0.041 [[FLOPS|GFLOPS]].<ref name=eLinux-perf>{{cite web|title=Performance – measures of the Raspberry Pi's performance.|url=http://elinux.org/RPi_Performance|work=RPi Performance|publisher=eLinux.org|accessdate=30 март 2014}}</ref><ref name=hackaday-raspi>{{cite web|last=Benchoff|first=Brian|title=64 Rasberry Pis turned into a supercomputer|url=http://hackaday.com/2012/09/12/64-rasberry-pis-turned-into-a-supercomputer/|publisher=Hackaday|accessdate=30 март 2014}}</ref> На ниво [[централен процесор]] производителността е близка до тази на 300 MHz-овия [[Pentium II]] от 1997 – 1999 г. Графичният процесор предоставя 1 [[Пиксел|гигапиксела]] или 1,5 [[тексел (графика)|гигатексела]] графична производителност или 24 GFLOPS стандартна изчислителна производителност. Графичните възможности на Raspberry PI са на нивото на конзолата [[Xbox]] от 2001 г.

За модел B резултатите от [[LINPACK]] „single node compute“ теста при работа с реални числа с плаваща запетая с единична прецизност дават като резултат производителност 0.065 GFLOPS а при работа с реални числа с плаваща запетая и двойна прецизност – 0.041 GFLOPS.<ref name=raspicluster-perf>{{cite web|last=Cox|first=Simon J.|title=Iridis-pi: a low-cost, compact demonstration cluster|url=https://www.southampton.ac.uk/~sjc/raspberrypi/raspberry_pi_iridis_lego_supercomputer_paper_cox_Jun2013.pdf|publisher=Cluster Computing, June 2013|accessdate=29 март 2014|display-authors=etal}}</ref> [[Клъстер]] от 64 Raspberry PI модел B, познат още като Iridis-pi, постига в тестовете LINPACK резултат 1.14 GFLOPS (n=10240), консумирайки 216 W и при обща цена US$4000.<ref name=raspicluster-perf />

Raspberry PI2 е базиран на Broadcom BCM2836 SoC, включваща четириядрен процесор Cortex-A7 на 900 MHz и 1 GB RAM памет. Смята се, че е от 4 до 6 пъти по-бърз от предшественика си. Графичният процесор е идентичен.

==== Овърклокване ====
Чипът на първото поколение Raspberry PI работи на 700 MHz по подразбиране и няма нужда от специално охлаждане, понеже не се нагрява достатъчно, освен ако не бъде овърклокнат. Този на второто поколение работи на 900 MHz по подразбиране и също не се нагрява достатъчно, за да има нужда от специално охлаждане. Разбира се, овърклокването вероятно би повишило работната им температура над обичайното.

Повечето Raspberry PI чипове позволяват овърклок до 800 MHz, а някои дори до 1000 MHz. Има и твърдения, че второто поколение също може да бъде овърклоквано, като в някои екстремни случаи може да достигне работна честота от 1500 MHz (при пренебрегване на всякакви мерки за безопасност и повишаване на захранващото напрежение над нормалното). В дистрибуцията Raspbian има опция за автоматично овърклокване при стартиране на операционната система, без това да нарушава гаранцията.<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/introducing-turbo-mode-up-to-50-more-performance-for-free/|title=INTRODUCING TURBO MODE: UP TO 50% MORE PERFORMANCE FOR FREE|publisher=Raspberrypi.org|date=19 Sep 2012|accessdate=1 май 2015|архив_дата=2015-04-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150412125204/https://www.raspberrypi.org/introducing-turbo-mode-up-to-50-more-performance-for-free/}}</ref> В тези случаи Raspberry PI автоматично изключва овърклокването, ако работната температура на чипа достигне 85&nbsp;°C, но въпреки това е възможно тази опция да бъде изключена, което вече нарушава гаранцията. В такива случаи може върху чипа да бъде поставен охладител, за да се избегне повишаване на работната температура над 85&nbsp;°C.

По-новите версии на [[фърмуер]]а имат опция за избор между пет овърклок („турбо“) настройки, които след включването си опитват да извлекат повече производителност от чипа, без това да намали живота му. Това се постига с наблюдение на работната температура на чипа, натоварването на централния процесор и динамично регулиране на работната честота и напрежение на ядрото. Когато натоварването на процесора е ниско, или когато температурата му е твърде висока, производителността се ограничава, но ако процесорът е зает с много изчисления и температурата му е приемлива, производителността се увеличава временно до стойности от 1 GHz в зависимост от конкретния модел и коя „турбо“-настройка е избрана. Петте настройки са:

* none; 700 MHz ARM, 250 MHz core, 400 MHz SDRAM, 0 overvolt,
* modest; 800 MHz ARM, 250 MHz core, 400 MHz SDRAM, 0 overvolt,
* medium; 900 MHz ARM, 250 MHz core, 450 MHz SDRAM, 2 overvolt,
* high; 950 MHz ARM, 250 MHz core, 450 MHz SDRAM, 6 overvolt,
* turbo; 1000 MHz ARM, 500 MHz core, 600 MHz SDRAM, 6 overvolt.<ref name="Turbo mode">{{cite web| title=Introducing turbo mode: up to 50% more performance for free| url=http://www.raspberrypi.org/archives/2008| publisher=Raspberrypi.org| accessdate=20 септември 2012| архив_дата=2013-05-15| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130515074037/http://www.raspberrypi.org/archives/2008}}</ref><ref name="turbosgithub">{{cite web|url=https://github.com/asb/raspi-config/blob/master/raspi-config|title=asb/raspi-config on Github| publisher=asb|accessdate=12 декември 2012}}</ref>

При най-високата (''turbo'') настройка честотата на SDRAM в началото е 500 MHz, но впоследствие е сменена на 600 MHz понеже 500 MHz понякога предизвиква повреда в данните на SD картата. Едновременно с това, в режим ''high'' честотата на процесорното ядро е понижена от 450 на 250 MHz, а в ''medium'' режим – от 333 на 250 MHz.

=== RAM ===
В по-старите бета версии на модел B, за графичния процесор по подразбиране са заделени 128 MB, оставяйки 128 MB за централния процесор.<ref>{{cite web|url=http://www.reddit.com/r/raspberry_pi/comments/oicyr/i_have_a_raspberry_pi_beta_board_ama/c3hj3n0 |title=I have a raspberry pi beta board ama |publisher=Reddit.com |date=15 януари 2012 |accessdate=6 май 2012}}</ref> При първата 256 MB финална версия на модел B (и модел A) са били възможни 3 различни разпределения. По подразбиране са оставени 192 MB RAM за централния процесор, което би трябвало да е достатъчно за декодиране на 1080p видео (без други фонови задачи) или по-просто 3D, но не и двете едновременно. Второто разпределение е с 224 MB само за Linux с 1080p framebuffer и висока вероятност да не работи с видео или 3D. Третото разпределение е за тежко 3D с по 128 MB за графичния и централния процесори, като това позволява евентуално и видео декодиране (например XBMC).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.raspberrypi.org/forum/general-discussion/config-txt/page-3 |заглавие=Raspberry Pi boot configuration text file |достъп_дата=2015-09-24 |архив_дата=2012-03-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120316062124/http://www.raspberrypi.org/forum/general-discussion/config-txt/page-3 }}</ref> За сравнение, Nokia 701 ползва 128 MB памет за своя графичен процесор Broadcom VideoCore IV.<ref>{{cite web |url=http://www.raspberrypi.org/forum/general-discussion/nokia-701-has-a-similar-broadcom-gpu |title=Nokia 701 has a similar Broadcom GPU |publisher=Raspberrypi.org |date=2 февруари 2012 |accessdate=22 юни 2012 |архив_дата=2012-02-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120205011054/http://www.raspberrypi.org/forum/general-discussion/nokia-701-has-a-similar-broadcom-gpu }}</ref> За новия модел B с 512 MB RAM паметта се разпределя динамично (от 16 до 256 MB с 8 MB стъпка) към графичния процесор.<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/archives/2296|title=introducing new firmware for the 512 MB Pi|accessdate=16 септември 2014|архив_дата=2014-03-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140325234920/http://www.raspberrypi.org/archives/2296}}</ref>

Raspberry PI2 разполага с 1 GB RAM памет.

=== Мрежа ===
Въпреки че моделите А и А+ не разполагат с [[8P8C]] („RJ45“) [[етернет]] порт, те могат да бъдат свързани към мрежата с помощта на външен USB мрежов или [[Wi-Fi]] адаптер. {{nowrap|Модели B и B+}} разполагат с етернет порт посредством вграден USB етернет адаптер.

=== Периферия ===
Raspberry PI поддържа стандартните функции на всякакви компютърни USB мишки и клавиатури.<ref name="VerifiedPeripheralList"/>

=== Видео ===
Видеоконтролерът поддържа модерните стандарти за разделителни способности за телевизия като HD и Full HD, както и по-високи и по-ниски разделителни способности на по-старите [[кинескоп]]ни телевизори. Може да генерира и [[576i]] и [[480i]] композитни видеосигнали за [[PAL|PAL-BGHID]], PAL-M, PAL-N, [[NTSC]] и NTSC-J.<ref name="composite">{{cite web |last=Ozolins |first=Jason |url=http://www.raspberrypi.org/forum/general-discussion/pictures-of-screen-displaying-example-of-rpi-composite-output?value=480i&type=1&include=2&search=1 |title=examples of Raspberry Pi composite output |publisher=Raspberrypi.org |accessdate=22 юни 2012 |архив_дата=2013-01-13 |архив_уеб_адрес=https://archive.is/20130113113342/http://www.raspberrypi.org/forum/general-discussion/pictures-of-screen-displaying-example-of-rpi-composite-output?value=480i&type=1&include=2&search=1 }}</ref>

=== Часовник за реално време ===
Raspberry PI не притежава вграден часовник за реално време, което значи, че не може да следи кое време на деня е, докато не работи. За алтернатива може да се ползва програма, която да взема точното време от мрежов [[сървър]] с такива функции, или от потребителя при стартиране. Друго решение е да се добави часовник за реално време (например DS1307) с бекъп батерия (най-често през [[I²C]] интерфейса).

=== Спецификации ===
{| class="wikitable"
!
! Raspberry Pi 1<br/>Модел A
! Raspberry Pi 1<br/>Модел A+
! Raspberry Pi 1<br/>Модел B
! Raspberry Pi 1<br/>Модел B+
! Raspberry Pi 2<br/> Модел B
! Compute Module <br /><ref>не всички интерфейси минават през 200-pin DDR2 [[SO-DIMM]] конектора</ref>
|-
! Дата на пускане:
| Февруари 2012
| Ноември 2014<ref name="B-Plus-Announcement1">{{cite web| url=https://www.raspberrypi.org/blog/raspberry-pi-model-a-plus-on-sale/ | title=RASPBERRY PI MODEL A+ ON SALE NOW AT $20 | publisher=Raspberry Pi Foundation | accessdate=5 август 2015}}</ref>
| N/A
| Юли 2014<ref name="B-Plus-Announcement2">{{cite web| url=http://www.raspberrypi.org/introducing-raspberry-pi-model-b-plus/ | title=Introducing Raspberry Pi Model B+ | publisher=Raspberry Pi Foundation | accessdate=14 юли 2014}}</ref>
| Февруари 2015<ref name="2-B-Announcement">{{cite web| url=https://www.raspberrypi.org/blog/raspberry-pi-2-on-sale/ | title=RASPBERRY PI 2 ON SALE NOW AT $35 | publisher=Raspberry Pi Foundation | accessdate=5 август 2015}}</ref>
| N/A
|-
! Препоръчителна цена:
| US$25
| US$20<ref name="A-Plus-Announcement">{{cite web| url=http://www.raspberrypi.org/blog/#raspberry-pi-model-a-plus-on-sale| title=Introducing Raspberry Pi Model A+ | publisher=Raspberry Pi Foundation | accessdate=10 ноември 2014}}</ref>
| US$35<ref>{{cite news| url=http://www.telegraph.co.uk/technology/news/9112841/Mini-Raspberry-Pi-computer-goes-on-sale-for-22.html | location=London | work=The Daily Telegraph | first=Donna | last=Bowater | title=Mini Raspberry Pi computer goes on sale for £22 | date=29 февруари 2012}}</ref>
| US$25
| US$35
| US$30 (в пакети по 100)<ref name="CM-Announcement">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/ | title=Raspberry Pi Compute Module: New Product! | publisher=Raspberry Pi Foundation | accessdate=22 септември 2014 | архив_дата=2014-05-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140502015439/http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/ }}</ref>
|-
! [[едночипова система]]:
| colspan="4" | [[Broadcom]] BCM2835 ([[Central processing unit|CPU]], [[Graphics processing unit|GPU]], [[Digital signal processor|DSP]], [[Synchronous dynamic random-access memory|SDRAM]], един [[USB]] порт)<ref name="Broadcom-BCM2835-Website">{{cite web |url=http://www.broadcom.com/products/BCM2835 |title=BCM2835 Media Processor; Broadcom |publisher=Broadcom.com |date=1 септември 2011 |accessdate=6 май 2012 |архив_дата=2012-05-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120513032855/http://www.broadcom.com/products/BCM2835 }}</ref><ref name="CM-Announcement" />
| [[Broadcom]] BCM2836 ([[Central processing unit|CPU]], [[Graphics processing unit|GPU]], [[Digital signal processor|DSP]], [[Synchronous dynamic random-access memory|SDRAM]], един USB порт)
| [[Broadcom]] BCM2835 ([[Central processing unit|CPU]], [[Graphics processing unit|GPU]], [[Digital signal processor|DSP]], [[Synchronous dynamic random-access memory|SDRAM]], един USB порт)<ref name="Broadcom-BCM2835-Website"/><ref name="CM-Announcement" />
|-
! [[CPU]]:
| colspan="4" | 700 [[Hertz|MHz]] single-core [[ARM11|ARM1176JZF-S]]<ref name="Broadcom-BCM2835-Website"/>
| 900 MHz [[Multi-core processor|quad-core]] [[ARM Cortex-A7]]
| 700 MHz single-core ARM1176JZF-S
|-
! [[GPU]]:
| colspan="6" | Broadcom [[VideoCore]] IV @ {{nowrap|250 MHz}}<ref name="hq-qa">{{cite web
 | title      = Q&A with our hardware team
 | publisher      = Raspberry Pi Foundation
 | url      = http://www.raspberrypi.org/2011/09/qa-with-our-hardware-team/
 | accessdate      = 20 септември 2011
 | архив_дата      = 2011-09-24
 | архив_уеб_адрес      = https://web.archive.org/web/20110924064435/http://www.raspberrypi.org/2011/09/qa-with-our-hardware-team/
 }}</ref><ref>{{cite web|last=Halfacree|first=Gareth|title=Raspberry Pi – The Model B|url=http://www.bit-tech.net/hardware/pcs/2012/04/16/raspberry-pi-review/2|work=bit-tech.net|publisher=Dennis Publishing Limited|accessdate=10 юни 2013}}</ref><br/>[[OpenGL ES]] 2.0 (24 G[[FLOPS]])<br/>[[MPEG-2]] и [[VC-1]] (с лиценз),<ref name="rpi-codec">{{cite web
 | title      = New video features! MPEG-2 and VC-1 decode, H.264 encode, CEC
 | publisher      = Raspberry Pi Foundation
 | url      = http://www.raspberrypi.org/archives/1839
 | accessdate      = 26 август 2012
 | архив_дата      = 2013-10-04
 | архив_уеб_адрес      = https://web.archive.org/web/20131004233225/http://www.raspberrypi.org/archives/1839
 }}</ref> популярния [[1080p]] [[H.264/MPEG-4 AVC]] енкодер / декодер<ref name="Broadcom-BCM2835-Website"/>
|-
! Memory (SDRAM):
| colspan="2" |256 MB (споделена с GPU)
| colspan="2" |512 MB (споделена с GGPU) от 15 октомври 2012
| 1 GB (споделена с GPU)
| 512 MB (споделена с GPU)
|-
! USB 2.0 портове:<ref name="VerifiedPeripheralList">{{cite web|url=http://elinux.org/RaspberryPiBoardVerifiedPeripherals |title=Verified USB Peripherals and SDHC Cards; |publisher=Elinux.org |accessdate=6 май 2012}}</ref>
| colspan="2" |1 (директно от BCM2835 чипа)
| 2 (чрез вградения 3-портов USB хъб)<ref name="SMSC-LAN9512-Website">{{cite web |url=http://www.smsc.com/index.php?tid=300&pid=135 |title=SMSC LAN9512 Website; |publisher=Smsc.com |accessdate=6 май 2012 |архив_дата=2013-05-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130510001446/http://www.smsc.com/index.php?tid=300&pid=135 }}</ref>
| colspan="2" | 4 (чрез вградения 5-портов USB хъб)<ref name=B-Plus-Announcement1 /><ref name="SMSC-LAN9514-specs">{{cite web|url=http://ww1.microchip.com/downloads/en/DeviceDoc/9514.pdf |title=Microchip/SMSC LAN9514 data sheet; |publisher=Microchip|accessdate=15 юли 2014}}</ref>
| 1 (директно от BCM2835 чипа)
|-
! Видео вход:
| colspan="5" | 15-пинов [[Mobile Industry Processor Interface|MIPI]] (CSI) connector [[интерфейс за камера]], ползван при Raspberry Pi камера или Raspberry Pi NoIR камера<ref>{{cite web|url=http://elinux.org/File:Raspi-Model-AB-Mono-2-699x1024.png |title=diagram of Raspberry Pi with CSI camera connector |publisher=Elinux.org |date=2 март 2012 |accessdate=22 юни 2012}}</ref>
| 2× MIPI интерфейс за камера (CSI)<ref name="CM-Announcement" /><ref name="CM-Schematic" /><ref name="CM-IO-Board-Schematic">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/documentation/hardware/computemodule/RPI-CMIO-V1_2-SCHEMATIC.pdf | title=Raspberry Pi Compute Module IO Board elecrical schematic diagram | publisher=Raspberry Pi Foundation | date=3 април 2014 | accessdate=22 септември 2014 | author=Adams, James}}</ref>
|-
! Видео изходи:
| [[HDMI]] (rev 1.3 & 1.4),<ref name=quickguide>{{cite web|url=http://elinux.org/RPi_Hardware_Basic_Setup |title=Embedded Linux Wiki: Hardware Basic Setup |publisher=Elinux.org |accessdate=25 май 2013}}</ref> 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни [[PAL]] и [[NTSC]] стандарти,<ref name="video">{{cite web|url=http://elinux.org/RPi_config.txt |title=Raspberry Pi, supported video resolutions |publisher=eLinux.org |date=30 ноември 2012 |accessdate=11 декември 2012}}</ref> [[composite video]] (PAL and NTSC) през RCA жак
| HDMI (rev 1.3 & 1.4), 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти, композитно видео (PAL и NTSC) чрез 3.5 mm [[phone connector (audio)|TRRS жак]] през изхода за аудио
| HDMI (rev 1.3 & 1.4), 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти, композитно видео (PAL and NTSC) чрез RCA жак
| colspan="2" | [[HDMI]] (rev 1.3 & 1.4), 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти, композитно видео (PAL and NTSC) чрез 3.5 mm [[phone connector (audio)|TRRS жак]] през аудио изхода
| HDMI, 2× MIPI интерфейс за дисплеи (DSI),<ref name="CM-Announcement" /><ref name="CM-IO-Board-Schematic" /> MIPI интерфейс за дисплей ([[Display Serial Interface|DSI]]) за чисти [[Liquid crystal display|LCD]] панели,<ref name="DSI">{{cite web|url=http://elinux.org/Rpi_Screens |title=Raspberry Pi Wiki, section screens |publisher=Elinux.org |accessdate=6 май 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://elinux.org/File:Raspi-Model-AB-Mono-2-699x1024.png |title=diagram of Raspberry Pi with DSI LCD connector |publisher=Elinux.org |accessdate=6 май 2012}}</ref> композитно видео<ref name="CM-Schematic">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/documentation/hardware/computemodule/RPI-CM-V1_1-SCHEMATIC.pdf | title=Raspberry Pi Compute Module electrical schematic diagram | publisher=Raspberry Pi Foundation | date=3 април 2014 | accessdate=22 септември 2014 | author=Adams, James}}</ref><ref name="CM-Announcement-Comment-James-Adams-composite-video">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/#comment-509472 | title=Comment by James Adams on Compute Module announcement | publisher=Raspberry Pi Foundation | date=7 април 2014 | accessdate=22 септември 2014 | author=Adams, James | архив_дата=2014-05-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140502015439/http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/#comment-509472 }}</ref>
|-
! Аудио входове:
| colspan="6" |От платки ревизия 2, [[I²S]]<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/phpBB3/viewtopic.php?t=8496|title=I2S driver development thread|accessdate=16 септември 2014}}</ref>
|-
! Аудио изходи:
| colspan="5" |Аналогов чрез [[phone connector (audio)|3.5 mm телефонен жак]]; цифров чрез HDMI и, при платки 2-ра ревизия, I²S
| Аналогов, HDMI, I²S
|-
! Вградени опции за съхраняване на данни:<ref name="VerifiedPeripheralList"/>
| Слот за [[Secure Digital|SD]] / [[MultiMediaCard|MMC]] / SDIO карти (3.3 [[Volt|V]] само със захранване на картата)
| [[MicroSD]] слот<ref name=B-Plus-Announcement1 />
| Слот за [[Secure Digital|SD]] / [[MultiMediaCard|MMC]] / SDIO карти
| colspan="2" | MicroSD слот
| 4 GB [[eMMC]] чип [[флаш памет]];<ref name="CM-Announcement" /> възможно е да поддържа SD карти с промяна на конфигурацията
|-
! Вградена мрежова комуникация:<ref name="VerifiedPeripheralList"/>
| colspan="2" |Няма
| colspan="3" | 10/100 [[Mbit/s]] [[Етернет]] ([[8P8C]]) USB адаптер на третия/петия порт на USB хъба (SMSC lan9514-jzx)<ref name="SMSC-LAN9512-Website"/>
| Няма
|-
! Периферия на ниско ниво:
| 8× [[General Purpose Input/Output|GPIO]]<ref>More GPIOs can be used if you do not use the low level peripherals</ref> плюс следващите, които също могат да се ползват като GPIO: [[Universal asynchronous receiver/transmitter|UART]], [[I²C]] шина, [[Serial Peripheral Interface Bus|SPI]] шина с два [[chip select]]-а, [[I²S]] аудио<ref>Since the release of the revision 2 model</ref> +3.3 V, +5 V, земя<ref name="hq-qa" /><ref>{{cite web|url=http://elinux.org/RPi_Low-level_peripherals |title=Raspberry Pi GPIO Connector; |publisher=Elinux.org |accessdate=6 май 2012}}</ref><br/>
| 17× [[General Purpose Input/Output|GPIO]] плюс същите специфични функции, както и HAT ID шина
| 8× [[General Purpose Input/Output|GPIO]] плюс следващите, които също могат да се ползват като GPIO: [[Universal asynchronous receiver/transmitter|UART]], [[I²C]] шина, [[Serial Peripheral Interface Bus|SPI]] шина с два chip select-а, I²S аудио +3.3 V, +5 V, земя.

Допълнителни 4× [[General Purpose Input/Output|GPIO]] може да се добавят на P5 конектора, ако потребителя има желание да запоява връзките<br/>
| colspan="2" | 17× [[General Purpose Input/Output|GPIO]] плюс същите специфични функции, както и HAT ID шина
| 46× [[General Purpose Input/Output|GPIO]], някои от които могат да бъдат ползвани за специфични функции, включително [[I²C]], [[Serial Peripheral Interface Bus|SPI]], [[Universal asynchronous receiver/transmitter|UART]], [[pulse-code modulation|PCM]], [[pulse-width modulation|PWM]]<ref name="CM-Announcement-Comment-James-Adams-GPIO">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/#comment-509549 | title=Comment by James Adams on Compute Module announcement | publisher=Raspberry Pi Foundation | date=7 април 2014 | accessdate=22 септември 2014 | author=Adams, James | архив_дата=2014-05-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140502015439/http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/#comment-509549 }}</ref>
|-
! Параметри на захранването:
| 300 mA (1.5 [[Watt|W]])<ref>{{cite web |url=http://www.raspberrypi.org/archives/260 |title=Power supply confirmed as 5V micro USB |publisher=Raspberrypi.org |accessdate=25 юли 2012 |архив_дата=2014-04-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140401182243/http://www.raspberrypi.org/archives/260 }}</ref>
| 200 mA (1 W)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.raspi.today/raspberry-pi-model-a-plus-out-now/ | заглавие = Raspberry Pi Model A+ out now. 20% cheaper, 24% shorter and 42% thinner! - Raspitoday | издател = raspi.today | достъп_дата = 28 януари 2022 | архив_дата = 2015-07-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150727005908/http://www.raspi.today/raspberry-pi-model-a-plus-out-now/ }}</ref>
| 700 mA (3.5 W)
| 600 mA (3.0 W)<ref name=B-Plus-Announcement1 />
| 800 mA<ref>{{cite web | url=http://linuxgizmos.com/raspberry-pi-gets-quad-core-soc-keeps-same-price/ | title=Raspberry Pi 2 has quad-core SoC, keeps $35 price | publisher=linuxgizmos.com | date=2 февруари 2015 | accessdate=1 март 2015 | author=Eric Brown}}</ref> (4.0 W)<ref>{{cite web | url=http://www.linux.com/news/embedded-mobile/mobile-linux/813223-performance-testing-the-new-35-raspberry-pi-2- | title=Performance Testing the New $35 Raspberry Pi 2 | publisher=linux.com | date=27 февруари 2015 | accessdate=3 март 2015 | author=Ben Martin}}</ref>
| както при Модел A+
|-
! Източник на захранване:
| colspan="5" | 5 V чрез [[MicroUSB]] или GPIO
| 5 V
|-
! Размери:
| 85.60 × 56.5 mm без да са включени изпъкналите конектори
| 65 × 56.5 mm (също като при HAT платката) и 10 mm височина
| colspan="3" | 85.60 × 56.5 mm без да са включени изпъкналите конектори
| 67.6 × 30 mm
|-
! Тегло:
| 45 g
| 23 g
| colspan="3" | 45 g
| 7 g<ref name="CM-Announcement-Comment-James-Adams-Weight">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/#comment-509481 | title=Comment by James Adams on Compute Module announcement | publisher=Raspberry Pi Foundation | date=7 април 2014 | accessdate=22 септември 2014 | author=Adams, James | архив_дата=2014-05-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140502015439/http://www.raspberrypi.org/raspberry-pi-compute-module-new-product/#comment-509481 }}</ref>
|-
!
! Модел A
! Модел A+
! Модел B
! Модел B+
! Поколение 2<br/> Модел B
! Compute Module <br />
|}

=== Конектори ===
<gallery widths="300px" heights="225px">
Drawing_of_Raspberry_Pi_model_A+_rev1.1.svg|Разположение на конекторите и главните ИС при Raspberry Pi 1 модел A+ ревизия 1.1
Drawing_of_Raspberry_Pi_model_B_rev2.svg|Разположение на конекторите и главните ИС при Raspberry Pi 1 модел B ревизия 2
Raspberry Pi B+ rev 1.2.svg|Разположение на конекторите и главните ИС при Raspberry Pi 1 модел B+ ревизия 1.2 и Raspberry Pi 2 модел B
</gallery>

<!-- === GPIO Конектор ===
Разположение на пиновете на RPi A+, B+ и 2B GPIO J8 40-pin.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.raspberrypi.org/documentation/hardware/raspberrypi/schematics/Raspberry-Pi-B-Plus-V1.2-Schematics.pdf | заглавие = Raspberry Pi Documentation - Raspberry Pi Hardware | издател = raspberrypi.org | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref>
Модели A и B разполагат само с първите 26 пина.

{| class="wikitable"
! GPIO#
! 2nd func
! pin#
!
! pin#
! 2nd func
! GPIO#
|-
| N/A
| +3V3
| style="background:orange"| 1
|
| style="background:red"| 2
| +5V
| N/A
|-
| GPIO2
| SDA1 (I2C)
| style="background:#00FFFF"| 3
|
| style="background:red"| 4
| +5V
| N/A
|-
| GPIO3
| SCL1 (I2C)
| style="background:#00FFFF"| 5
|
| style="background:black; color:white"| 6
| GND
| N/A
|-
| GPIO4
| GCLK
| style="background:green"| 7
|
| style="background:#00FF80"| 8
| TXD0 (UART)
| GPIO14
|-
| N/A
| GND
| style="background:black; color:white"| 9
|
| style="background:#00FF80"|10
| RXD0 (UART)
| GPIO15
|-
| GPIO17
| GEN0
| style="background:green"|11
|
| style="background:green"|12
| GEN1
| GPIO18
|-
| GPIO27
| GEN2
| style="background:green"|13
|
| style="background:black; color:white"|14
| GND
| N/A
|-
| GPIO22
| GEN3
| style="background:green"|15
|
| style="background:green"|16
| GEN4
| GPIO23
|-
| N/A
| +3V3
| style="background:orange"|17
|
| style="background:green"|18
| GEN5
| GPIO24
|-
| GPIO10
| MOSI (SPI)
| style="background:#FF00FF"|19
|
| style="background:black; color:white"|20
| GND
| N/A
|-
| GPIO9
| MISO (SPI)
| style="background:#FF00FF"|21
|
| style="background:green"|22
| GEN6
| GPIO25
|-
| GPIO11
| SCLK (SPI)
| style="background:#FF00FF"|23
|
| style="background:#FF00FF"|24
| CE0_N (SPI)
| GPIO8
|-
| N/A
| GND
| style="background:black; color:white"|25
|
| style="background:#FF00FF"|26
| CE1_N (SPI)
| GPIO7
|-
| align="center" colspan="7" | ''(Модели A и B спират дотук)''
|-
| EEPROM
| ID_SD
| style="background:yellow"|27
|
| style="background:yellow"|28
| ID_SC
| EEPROM
|-
| GPIO5
| N/A
| style="background:green"|29
|
| style="background:black; color:white"|30
| GND
| N/A
|-
| GPIO6
| N/A
| style="background:green"|31
|
| style="background:green"|32
| -
| GPIO12
|-
| GPIO13
| N/A
| style="background:green"|33
|
| style="background:black; color:white"|34
| GND
| N/A
|-
| GPIO19
| N/A
| style="background:green"|35
|
| style="background:green"|36
| N/A
| GPIO16
|-
| GPIO26
| N/A
| style="background:green"|37
|
| style="background:green"|38
| Digital IN
| GPIO20
|-
| N/A
| GND
| style="background:black; color:white"|39
|
| style="background:green"|40
| Digital OUT
| GPIO21
|-
|}

Модел B ревизия 2 също има блок (кръстен P5 на платката и P6 на схемата) с 8 пина, предоставящ достъп до 4 допълнителни GPIO връзки.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.raspberrypi.org/documentation/hardware/raspberrypi/schematics/Raspberry-Pi-Rev-2.1-Model-AB-Schematics.pdf | заглавие = Raspberry Pi Documentation - Raspberry Pi Hardware | издател = raspberrypi.org | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref>

{| class="wikitable"
! Function
! 2nd func
! pin#
!
! pin#
! 2nd func
! Function
|-
| N/A
| +5V
| style="background:red"| 1
|
| style="background:orange"| 2
| +3V3
| N/A
|-
| GPIO28
| GPIO_GEN7
| style="background:green"|3
|
| style="background:green"|4
| GPIO_GEN8
| GPIO29
|-
| GPIO30
| GPIO_GEN9
| style="background:green"|5
|
| style="background:green"|6
| GPIO_GEN10
| GPIO31
|-
| N/A
| GND
| style="background:black; color:white"| 7
|
| style="background:black; color:white"| 8
| GND
| N/A
|}

Модели A и B предоставят достъп до GPIO на ACT светодиода с помощта на GPIO 16.

Модели A+ и B+ предоставят достъп до GPIO на ACT светодиода с помощта на GPIO 47, а светодиода за захранване ползва GPIO 35. -->

=== Аксесоари ===
* Камера – на 14 май 2013 г. фондация Raspberry PI и дистрибуторите RS Components & Premier Farnell/Element 14 представят платка с камера и firmware update, който да позволи използването ѝ.<ref>{{cite web|title=Elinux Wiki: Description of Raspberry Pi Camera Board|url=http://elinux.org/Rpi_Camera_Module|accessdate=3 септември 2013}}</ref> Платката с камера върви в комплект с гъвкав лентов кабел, който се включва в CSI конектора, намиращ се между етернет и HDMI портовете. В Raspbian камерата се настройва да бъде достъпвана от операционната система посредством инсталиране или ъпгрейдване до последната версия на операционната система, след което се стартира Raspi-config и се избира опцията „камера“. Цената на модула е [[Euro|€]]20 в Европа (актуална към 9 септември 2013).<ref name="farnellcam"/> Работи с разделителни способности [[1080p]], [[720p]] и [[480p|640x480p]]. Размерите на модула са {{nowrap|25 mm x 20 mm x 9 mm.}}<ref name="farnellcam">{{cite web |title=RPI Camera board – Raspberry-Pi – Raspberry Pi Kamera-Board, 5MP &#124; Farnell Deutschland |url=http://de.farnell.com/raspberry-pi/rpi-camera-board/raspberry-pi-camera-board-5mp/dp/2302279 |accessdate=9 юни 2013 |publisher=de.farnell.com |архив_дата=2015-09-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150925114309/http://de.farnell.com/raspberry-pi/rpi-camera-board/raspberry-pi-camera-board-5mp/dp/2302279 }}</ref>
* Гертборд – одобрено от фондация Raspberry PI устройство, създадено с образователна цел, което надгражда GPIO пиновете и предоставя интерфейс за контрол на LED (светодиоди), превключватели, аналогови сигнали, сензори и други устройства. Комплектът включва и опция за контролер съвместим с [[Arduino]], позволяващ комуникация между него и Raspberry PI.<ref name="Gertboard">{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/archives/1734|title=Gertboard is here!|date=8 август 2012|publisher=Raspberry Pi Foundation|accessdate=9 август 2012|архив_дата=2012-09-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120911133619/http://www.raspberrypi.org/archives/1734}}</ref>
* Инфрачервена камера – през октомври 2013 г. фондацията обявява, че ще стартира производството на модул с камера без инфрачервен филтър, наречен Pi NoIR.<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/tag/pi-noir/|title=Pi NoIR|publisher=Raspberry Pi Foundation|accessdate=16 август 2014}}</ref>
* HAT (Хардуер за прикачване отгоре) разширителни платки – Интерфейсът за HAT платки е разработен от фондацията заедно с модел B+, черпили вдъхновение от [[Arduino#Shields|Arduino shield]] платките. Всяка HAT платка има малък чип EEPROM памет с детайлите за платката, така че операционната система да бъде информирана за HAT платката, както и нейните технически данни във връзка с употребата ѝ.<ref>{{cite web|url=https://github.com/raspberrypi/hats|title=raspberrypi/hats · GitHub|work=GitHub|accessdate=16 септември 2014}}</ref>

== История ==
[[Файл:Raspberry Pi board at TransferSummit 2011 cropped.jpg|мини|An early alpha-test board in operation using different layout from later beta and production boards]]
Първите разработки на Raspberry Pi от 2006 г. са използвали микроконтролер [[Atmel]] [[ATmega]]644, чиито схемите на [[Печатна платка|печатните платки]] са публично достъпни.<ref name="ubergizmo build your own">{{cite web | url=http://www.ubergizmo.com/2011/10/build-raspberry-pi-minicomputer/ | title=Build your own prototype Raspberry Pi minicomputer | publisher=ubergizmo | date=24 октомври 2011 | accessdate=2 ноември 2011 | author=Wong, George}}</ref> Попечителят на фондацията [[Eben Upton]] събира група от учители, учени и компютърни ентусиасти, за да разработят евтин компютър специално за деца.<ref name="guardian reboot computing">{{cite news | url=http://www.guardian.co.uk/education/2012/jan/09/raspberry-pi-computer-revolutionise-computing-schools?newsfeed=true | title=Raspberry Pi device will 'reboot computing in schools' |work=The Guardian | date=9 януари 2012 | accessdate=20 януари 2012 | author=Moorhead, Joanna | location=London}}</ref> Модел А, B, и В+ са свързани с оригиналния модел на британския образователен компютър [[BBC Micro]], разработен от [[Acorn Computers]].<ref name="raspberrypi model names">{{cite web | url=http://www.theregister.co.uk/2011/11/28/raspberry_pi/page3.html | title=Psst, kid... Wanna learn how to hack? | publisher=The Register | date=28 ноември 2011 | accessdate=24 декември 2011 | author=Williams, Chris}}</ref> Първият ARM прототип е монтиран в кутия с размер колкото [[USB флаш]].<ref>{{cite web|url=http://www.tomshardware.com/news/Raspberry-Pi-David-Braben-Ubuntu-9-OLPC-Railroad-Tycoon,12709.html|title=Tiny USB-Sized PC Offers 1080p HDMI Output|accessdate=1 февруари 2012}}</ref> Тя има USB порт от единия край и [[HDMI]] порт от другия.

[[Файл:Raspberry Pi - Model A.jpg|мини|Raspberry Pi model A]]
Първият модел А е пуснат в продажба през 2012 г. Целта на фондацията е била да предложи две версии, на цена от $25 и $35. Те започнали да приемат поръчки за по-скъпия модел В на 29 февруари 2012,<ref name= lawler>Richard Lawler, 29 февруари 2012, [http://www.engadget.com/2012/02/29/raspberry-pi-credit-card-sized-linux-pcs-are-on-sale-now-25-mo/ Raspberry Pi credit-card sized Linux PCs are on sale now, $25 Model A gets a RAM bump], Engadget</ref> а за по-евтиния модел А на 4 февруари 2013.<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/archives/3215|title=launch of the model A announced|accessdate=16 септември 2014|архив_дата=2014-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209164607/http://www.raspberrypi.org/archives/3215}}</ref> и дори за още по-евтин модел ($20) А+ на 10 ноември 2014.<ref name="A-Plus-Announcement"/>

== Софтуер ==
Raspberry Pi използва предимно [[Линукс (ядро)|Linux]]-базирани операционни системи.

[[ARM11]] чипът, сърцето на Pi (моделите от първото поколение), е базиран на версия 6 на [[ARM architecture|ARM]]. В сегашните релийзи на няколко от най-известните версии Linux, включително и [[Ubuntu Linux|Ubuntu]],<ref>{{cite web |url=http://www.linuxuser.co.uk/features/raspberry-pi-interview-eban-upton-reveals-all |title=Raspberry Pi review: Eben Upton reveals all |publisher=linuxuser.co.uk |author=Gareth Halfacree}}</ref> няма да тръгнат на ARM11. На оригиналния Raspberry Pi не е възможно да се пусне Windows операционна система,<ref name=RPIHQ>{{cite web|title=Booting the Raspberry Pi for the first time|url=http://raspberrypihq.com/booting-the-raspberry-pi-for-the-first-time/|publisher=Raspberry Pi HQ|accessdate=21 септември 2014}}</ref> въпреки че на новия Raspberry Pi 2 може да работи [[Windows 10 IoT Core]].<ref name="wincom20150202">{{cite web | url=http://blogs.windows.com/buildingapps/2015/02/02/windows-10-coming-to-raspberry-pi-2/ | title=Windows 10 Coming to Raspberry Pi 2 | publisher=[[Microsoft]] | work=Building Apps for Windows | date=2 февруари 2015 | accessdate=2 февруари 2015 | author=Dallas, Kevin}}</ref> Raspberry Pi 2 към 2015 поддържа [[Ubuntu (operating system)|Ubuntu Snappy Core]], [[Raspbian]], [[OpenELEC]] и [[RISC OS]].<ref name="golem.de Raspberry Pi 2 2015">{{cite news|last=Merz|first=Alexander|title=Raspberry Pi 2: Schnell rechnen, langsam speichern|url=http://www.golem.de/news/raspberry-pi-2-schnell-rechnen-langsam-speichern-1502-112107.html |lang=de |accessdate=8 февруари 2015|date=4 февруари 2015}}</ref>

Инсталационният мениджър на Raspberry Pi е NOOBS. Операционните системи, включени в NOOBS, са:

* [[Arch Linux ARM]]
* [[OpenELEC]]<ref name="pcworld.fr bellavance 2012">{{cite news|last=Bellavance|first=Nicolas|title=Quelle distribution utiliser sur Raspberry Pi ?|url=http://www.pcworld.fr/2012/04/17/materiel/pc-bureau/distributions-raspberry-pi/526849/|accessdate=22 май 2012|date=17 април 2012|archivedate=2012-05-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20120519093715/http://www.pcworld.fr/2012/04/17/materiel/pc-bureau/distributions-raspberry-pi/526849/}}</ref>
* Pidora ([[Fedora (operating system)|Fedora]] Remix)
* [[Puppy Linux]]<ref>{{cite web|url=http://puppylinux.org/wikka/Puppi|title=PuppyLinux: Puppi|work=puppylinux.org}}</ref>
* [[Raspbmc]]<ref>{{cite web|url=http://www.raspbmc.com/about/ |title=raspbmc a light Linux distro designed for media application on the Raspberry Pi |publisher=Raspbmc.com |accessdate=22 юни 2012}}</ref> и [[XBMC]] опен сорс [[Digital media receiver|digital media center]]<ref name="XBMC">{{cite web |url=http://openelec.tv/component/k2/item/235-openelec-on-raspberry-pi-our-first-arm-device-supported |title=openelec for XBMC |publisher=Openelec.tv |date=28 февруари 2012 |accessdate=22 юни 2012 |архив_дата=2012-04-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120417231423/http://openelec.tv/component/k2/item/235-openelec-on-raspberry-pi-our-first-arm-device-supported }}</ref>
* [[RISC OS]] е операционната система на първите ARM-базирани компютри.
* Raspbian (препоръчителна за Raspberry Pi 1) – поддържана отделно от Фондацията<ref name=homepageRasp>{{cite web|title = Welcome to Raspbian|url = http://www.raspbian.org/|work = Raspbian|accessdate =30 юли 2012}}</ref> и базирана на [[Debian]] за ARM hard-float (armhf) архитектурен порт оригинално разработен за [[ARMv7]] и следващи модели процесори (с [[Jazelle]] RCT/ThumbEE, [[ARM architecture#Floating-point (VFP)|VFPv3]], и [[ARM architecture#Advanced SIMD (NEON)|NEON]] SIMD разширения), компилиран за [[ARMv6]] на Raspberry Pi 1. Необходима е минимум 4 GB SD карта за Raspbian изображения. Има и Pi Store за програми.<ref name="bbc classroom coders" /><ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/introducing-the-pi-store/|title=Introducing the Pi Store|accessdate=16 септември 2014|архив_дата=2015-04-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150419211633/https://www.raspberrypi.org/introducing-the-pi-store/}}</ref>
** Raspbian Server Edition е опростена версия с по-малко софтуер пакети в сравнение с [[десктоп компютрите]] с Raspbian.<ref name=RaspbianServerEdition>{{cite web|last=Yau|first=Lawrence|title=Raspbian Server Edition Version 2.4|url=http://sirlagz.net/2013/06/13/raspbian-server-edition-2-4/|work=The Rantings and Ravings of a Madman|publisher=sirlagz.net – Lawrence Yau|accessdate=4 юли 2013}}</ref><ref name=RPi-downloads>{{cite web
|title = Raspbian wheezy
|url = http://www.raspberrypi.org/downloads
|work = Downloads
|publisher = Raspberry Pi Foundation
|accessdate =10 януари 2013}}
</ref>
** [[Wayland (display server protocol)|Wayland display server protocol]] сървър протокол за ефективна употреба на GPU при хардуерно ускорени функции за изчертаване.<ref name="wayland">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/archives/4053 | title=Wayland | publisher=Raspberry Pi | date=24 май 2013 | accessdate=25 май 2013 | author=Eben Upton | архив_дата=2014-02-09 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209113443/http://www.raspberrypi.org/archives/4053 }}</ref>
** PiBang Linux е разновидност на Raspbian.<ref>{{cite web|title=Inspired by CrunchBang Linux, and based on Raspbian. Features the Openbox desktop environment|url=http://www.pibanglinux.org/}}</ref>
** Raspbian for Robots – е разновидност на Raspbian за проекти с роботи с LEGO, Grove, и [[Arduino]].

; Други операционни системи

* [[Xbian]]<ref>{{cite web|url=http://www.xbian.org/what-is-xbian/ |title=XBian is a small, fast and lightweight media center distribution for the Raspberry Pi |publisher=xbian.org |accessdate=21 октомври 2014}}</ref> – Използва[[Kodi (software)|Kodi]] (XBMC преди) отворен сорс [[Digital media receiver|digital media center]]
* [[openSUSE]]<ref>{{cite web|title=openSUSE on a Raspberry Pi|url= http://en.opensuse.org/HCL:Raspberry_Pi}}</ref>
* Raspberry Pi [[Fedora (operating system)|Fedora]] Remix<ref>{{cite web|title=Raspberry Pi|url=http://fedoraproject.org/wiki/Raspberry_Pi|accessdate=3 август 2014}}</ref>
* [[Slackware ARM]] – Версия 13.37 а и по-късни версии работят на Raspberry Pi без модификации.<ref>{{Citation |title=SlackwareARM for the Raspberry Pi |url=http://stanleygarvey.com/Slackberry/index.php |accessdate=2015-09-30 |archivedate=2013-02-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130210050516/http://stanleygarvey.com/Slackberry/index.php }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/phpBB3/viewtopic.php?f=2&t=6103 |publisher=raspberrypi.org |title=ArmedSlack working :) |date=18 май 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://groups.google.com/group/alt.os.linux.slackware/browse_thread/thread/85f8c15cdab99e2f|title=alt.os.linux.slackware – ARMed Slack running on Raspberry Pi|accessdate=16 септември 2014}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/phpBB3/viewtopic.php?f=56&t=6132&hilit=armedslack|title=raspberrypi.org – ArmedSlack 13.37|accessdate=16 септември 2014}}</ref> 128 – 496 MB свободна памет на Raspberry Pi е поне два пъти повече от минималната 64 MB нужна за стартиране на Slackware Linux на ARM или i386 система.<ref>{{cite web|url=http://www.slackware.com/install/sysreq.php |title=The Slackware Linux Project: Installation Help |publisher=Slackware.com |accessdate=22 юни 2012}}</ref>(Където повечето системи на Linux използват [[графичен потребителски интерфейс]], а Slackware по-подразбиране [[Shell (computing)|textual shell]] / [[command line interface]].<ref>{{cite web|url=http://slackbook.org/html/book.html#SHELL|title=Slackware Linux Essentials: The Shell|accessdate=16 септември 2014}}</ref>) The [[Fluxbox]] прозореца работи под [[X Window System]] но се нуждае от 48 MB RAM повече.<ref>{{икона|en}} {{cite web|author=v1.0.2, xiando |url=http://linuxreviews.org/software/desktops/#toc4 |title=Desktops: KDE vs Gnome |publisher=Linux Reviews |accessdate=22 юни 2012}}</ref>
* [[FreeBSD]]<ref>{{cite web|title=FreeBSD – Raspberry Pi|url=http://kernelnomicon.org/?p=275|достъп_дата=2015-09-30|архив_дата=2013-10-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131017173920/http://kernelnomicon.org/?p=275}}</ref> и [[NetBSD]]<ref>{{cite web|title=NetBSD – Raspberry Pi|url=http://mail-index.netbsd.org/port-arm/2012/07/13/msg001367.html}}</ref><ref name="h-online 2012">{{cite news|title=NetBSD 6.0 released with initial Raspberry Pi support|url=http://www.h-online.com/open/news/item/NetBSD-6-0-released-with-initial-Raspberry-Pi-support-1731897.html|accessdate=18 октомври 2012|newspaper=The H|date=18 октомври 2012}}</ref> са генералните операционни системи.
* [[Plan 9 from Bell Labs]]<ref>{{cite web |title=9pi |url=http://9fans.net/archive/2012/08/129 |publisher=9fans.net mail archive |author=Richard Miller |date=18 август 2012 |достъп_дата=2015-09-30 |архив_дата=2014-10-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141012180528/http://9fans.net/archive/2012/08/129 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.raspberrypi.org/archives/2665 |title=Wednesday grab bag |at=See the „Plan 9“ section |author=Liz |publisher=Raspberry Pi Foundation |date=5 декември 2012 |достъп_дата=2015-09-30 |архив_дата=2014-04-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140401150948/http://www.raspberrypi.org/archives/2665 }}</ref> и [[Inferno (operating system)|Inferno]]<ref>{{cite web|title=Inferno OS ported to Raspberry Pi|url=http://lynxline.com/inferno-raspberry-pi-image-beta1/|достъп_дата=2015-09-30|архив_дата=2015-10-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151001022445/http://lynxline.com/inferno-raspberry-pi-image-beta1/}}</ref> (in beta)
* Moebius<ref>{{cite web|url=http://moebiuslinux.sourceforge.net/|title=Moebius|work=sourceforge.net}}</ref> – Е лека ARM HF базирана на Debian. Използва Raspbian хранилище, но се събира на 128 MB SD карта. Има минимални услуги и използването на памет е оптимизирано.<ref>{{cite web|url=http://moebiuslinux.sourceforge.net/documentation/faq/|title=FAQ – Moebius|work=sourceforge.net}}</ref> It has just minimal services and its memory usage is optimized to keep a small footprint.
* [[OpenWrt]] – предимно е използвана на вградени устройства за трафик на данни.
* [[Kali Linux]] – предимно е използвана на вградени устройства за трафик на данни.
* Pardus ARM<ref>{{cite web|url=http://www.pardusarm.com/|title=Pardus ARM|work=www.pardusarm.com}}</ref> – е Debian-базирана операционна система която е най-леката версия на[[Pardus (operating system)]].
* [[Instant WebKiosk]] – е операционна система за дигитално означаване (уеб и медия изгледи).
* [[Ark OS]] –е направена за уебсайтове и пощи.
* Minepion – е направена за уебсайтове и пощи[[cryptocurrency]].
* Kano OS<ref>{{cite web|url=http://kano.me/downloads|title=Kano – Downloads|work=kano.me|достъп_дата=2015-09-30|архив_дата=2016-01-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160128213741/http://www2.kano.me/downloads}}</ref>
* Nard SDK<ref>{{cite web|url=http://www.arbetsmyra.dyndns.org/nard/|title=Nard SDK|work=arbetsmyra.dyndns.org}}</ref> за вградени индустриални системи.
* [[Sailfish OS]] с Raspberry Pi 2 (заради употребата на ARM Cortex-A7 CPU; Raspberry Pi 1 използва различна ARMv6 архитектура и Sailfish изисква ARMv7.)<ref>[https://together.jolla.com/question/56308/sailfish-on-a-raspberry-pi/ www.together.jolla.com]. Jolla. Посетен на 26 февруари 2015.</ref>
* [[Tiny Core Linux]] – минимална [[Linux]] операционна система фокусирана в използването [[BusyBox]] и [[FLTK]]. Направена да работи предимно в[[RAM]].
* „Windows 10 IoT Core“ – Microsoft предлага безплатен [[Windows 10]], познат още като ''[[Windows 10 IoT Core]]'', които работи на Raspberry Pi 2.<ref name="golem.de Windows 10 auf RPi2 2015">{{cite news|last=Sauter|first=Marc|title=Internet der Dinger: Windows 10 läuft kostenlos auf dem Raspberry Pi 2|url=http://www.golem.de/news/internet-der-dinge-windows-10-laeuft-kostenlos-auf-dem-raspberry-pi-2-1502-112100.html |lang=de |accessdate=8 февруари 2015|date=2 февруари 2015}}</ref>
* [[IPFire]] – е посветен [[Firewall (computing)|firewall]]/[[Router (computing)|router]] за защита на [[Small office/home office|SOHO]] [[LAN]]; работи само на Raspberry Pi 1; съвместимост с Raspberry Pi 2 не е планирано за сега.<ref>{{cite web|title=ARM|url=http://wiki.ipfire.org/en/hardware/arm/start|work=wiki.ipfire.org/|accessdate=18 март 2015|архив_дата=2015-02-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150223105333/http://wiki.ipfire.org/en/hardware/arm/start}}</ref>
* [[xv6]]<ref>{{cite web|work=github.com|url=http://pdos.csail.mit.edu/6.828/2014/xv6.html | title = 6.828 / Fall 2014 | publisher = pdos.csail.mit.edu | accessdate = 20 март 2022}}</ref> – модерно превъплъщение на Sixth Edition Unix OS с предназначение за обучение. xv6 може да бъде стартиран от NOOBS.
; Планирани операционни системи

* [[Haiku (operating system)|Haiku]] – Това е отворен сорс BeOS клонинг е предназначен за Raspberry Pi и няколко други ARM платки.<ref name="Compiling Haiku for the Arm">{{cite web|title=Compiling Haiku for Arm|url=https://www.haiku-os.org/guides/building/compiling-arm|work=www.haiku-os.org|accessdate=30 април 2015}}</ref>

<!-- === Драйвер APIs ===
[[File:Raspberrypi video API 03.svg|thumb|Scheme of the implemented [[Application programming interface|APIs]]: [[OpenMAX]], [[OpenGL ES]] and [[OpenVG]]]]

Raspberry Pi може да използва [[VideoCore]] IV графичен процесор през [[бинарен блог]], който се стартира от GPU по време на стратирането на [[Secure Digital|SD-карта]], а драйверите са направени със [[Closed source software|closed source]].<ref name="h-online 2011">{{cite news | url=http://www.h-online.com/open/news/item/Raspberry-Pi-warms-up-1341629.html | title=Raspberry Pi warms up | work=[[The H]] | date=13 септември 2011 | accessdate=12 март 2012 | author=djwm}}</ref> Тази част от драйвер кода беше късен релийз на,<ref name="ARMuserland"/>както и да е повечето драйвери са направени със затворен сорс GPU код. Приложният софтуер използва повиквания до затворен сорс библиотеки ([[OpenMax]], OpenGL ES или OpenVG) които връща повикванията в отворен сорс драйвер вътре в Linux kernel, които после връща повикванията в затворен сорс VideoCore IV GPU драйвер код.[[Application programming interface|API]] на kernel драйверите е само за тези затворени библиотеки. Видео апликациите използват OpenMAX, {{nowrap|[[3D computer graphics|3D applications]]}} използва OpenGL ES и {{nowrap|[[2D computer graphics|2D applications]]}} използватт OpenVG като и двете използват[[EGL (OpenGL)|EGL]]. OpenMAX и EGL използват отворен сорс kernel драйвери по ред.<ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/archives/592 |publisher=raspberrypi.org |title=Libraries, codecs, OSS |date=31 януари 2012}}</ref> -->

=== Приложения на трети страни ===
* [[AstroPrint]] – От август 2014, AstroPrint's Wireless [[3D Printing]] може да бъде стартиран на Pi 2.<ref name=adafruit-astroprint>{{cite web|last=Brothers|first=Ruiz|title=WiFi 3D Printing|url=https://learn.adafruit.com/astroprint-3d-printing/overview|work=Adafruit|accessdate=22 септември 2015}}</ref>
* [[Mathematica]] – От 21 ноември 2013, Raspbian включва безплатно пълна инсталация на този софтуер. Версията от 24 август 2015, е Mathematica 10.2.<ref>{{cite web|url=http://www.theverge.com/2013/11/21/5130394/raspberry-pi-includes-mathematica-wolfram-language-free|date=21 ноември 2013|work=The Verge|accessdate=16 септември 2014 | title = Raspberry Pi now includes Mathematica and Wolfram Language for free - The Verge | publisher = www.theverge.com}}</ref><ref>{{cite web|title=Wolfram Language™ & Mathematica free on every Raspberry Pi|url=http://www.wolfram.com/raspberry-pi/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.raspberrypi.org/mathematica-10/|title=Mathematica 10 – now available for your Pi! – Raspberry Pi|accessdate=16 септември 2014|архив_дата=2015-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150316060322/http://www.raspberrypi.org/mathematica-10/}}</ref>
* [[Minecraft]] – версия от 11 февруари 2013, която позволява на играчите да въвеждат модификации с [[програмен код]].<ref>{{cite web|url=http://pi.minecraft.net/|title=Minecraft: Pi Edition – Minecraft: Pi Edition updates and downloads|accessdate=16 септември 2014}}</ref>
* [[UserGate Web Filter]] – На 20 септември 2013, компания Entensys обяви UserGate Web – филтър за уеб за Raspberry Pi.<ref>{{cite news|url=http://www.techworld.com.au/article/527046/entensys_builds_mini_web_filtering_appliance_raspberry_pi|title=Entensys builds mini Web filtering appliance with Raspberry Pi|last=Pearce|first=Rohan|date=20 септември 2013|work=Techworld Australia}}</ref>
* [[Julia (програмен език)|Julia]] – От май 2015, [[програмен език]] Julia се компилира и стартира на Pi 2.

=== Глобална карта на Raspberry Pi ===
Райан Уолмсли е английски ученик, който през 2012 прави сайт, който регистрира и следи всяка Raspberry Pi по света. Сайтът става много популярен веднага след пускането му.<ref>{{cite news|title=Track The Raspberry Pi Around The World|url=http://www.gizmodo.com.au/2012/07/555528/|work=[[Gizmodo]]|date=11 Jul 2012}}</ref> Сайтът се поддържа от [[Google Maps]] и [[DigitalOcean|Digital Ocean]] и е безплатен, но изисква регистрация и има ограничение от една регистрация за един имейл ИД. Той използва IP базирано проследяване, което е доста точно до локално ниво.

== Прием и употреба ==
Технологичния писател Glyn Moody описва проекта през май 2011 като „potential {{nowrap|[[BBC Micro]] 2.0}}“, не като заместител на {{nowrap|[[PC compatible]]}} машини, а като тяхно допълнение.<ref name="computerworlduk as british">{{cite web | url=http://blogs.computerworlduk.com/open-enterprise/2011/05/as-british-as-raspberry-pi | title=As British as Raspberry Pi? | publisher=[[Computerworld]] | work=Computerworld UK Open Enterprise blog | date=9 май 2011 | accessdate=2 февруари 2012 | author=Moody Glyn | authorlink=Glyn Moody | архив_дата=2013-01-02 | архив_уеб_адрес=https://archive.is/20130102155751/http://blogs.computerworlduk.com/open-enterprise/2011/05/as-british-as-raspberry-pi }}</ref> През март 2012 Stephen Pritchard повтори наследника на сентимента BBC Micro в ITPRO.<ref name="itpro bbc 2012">{{cite news | url=http://www.itpro.co.uk/639292/raspberry-pi-a-bbc-micro-for-todays-generation | title=Raspberry Pi: A BBC Micro for today's generation | work=ITPRO | date=1 март 2012 | accessdate=15 март 2012 | author=Pritchard, Stephen}}</ref> Alex Hope, съавтор на Next Gen репорта, се надява компютрите да увличат децата във вълнението на програмирането.<ref name="telegraph ">{{cite news | url=http://www.telegraph.co.uk/technology/video-games/8931387/Computing-classes-dont-teach-programming-skills.html | title=Computing classes don't teach programming skills |work=The Daily Telegraph | date=3 декември 2011 | accessdate=27 февруари 2012 | author=Stanford, Peter | location=London}}</ref> Съавтора [[Ian Livingstone]] предположи че [[BBC]] може да бъде обвързана със създаването на поддръжка за устройство, наречено BBC Nano.<ref name="bbc classroom coders">{{cite news | url=http://www.bbc.co.uk/news/technology-16424990 | title=Raspberry Pi bids for success with classroom coders |work=BBC News | date=10 януари 2012 | accessdate=29 февруари 2012 | author=Vallance, Chris}}</ref> Chris Williams, пишещ в [[The Register]] вижда включването на езици за програмиране като Kids Ruby, [[Scratch (programming language)|Scratch]] и [[BASIC]] като „Добро начало“ за научаване на децата на уменията които ще са им нужни в бъдеще – въпреки че предстои да се види колко ефективна ще бъде тяхната употреба.<ref name="raspberrypi model names" /> Центърът за компютърна история (The Centre for Computing History) силно подкрепя проекта Raspberry Pi, с мотива, че тя може да „възвести нова ера“. Преди пускането на устройството на пазара на събитие в Кеймбридж се подчертава, че идеята на [[Google]] може да подобри науката, технологиите и образованието.<ref name="cabume improve stem teaching">{{cite news | url=http://www.cabume.co.uk/the-cluster/how-google-can-really-help-improve-stem-teaching-in-the-uk.html | title=How Google can really help improve STEM teaching in the UK | work=Cabume | date=23 февруари 2012 | accessdate=28 февруари 2012 | author=Osborn, George}}</ref>

Обратно, Hary Fairhead посочва, че трябва повече да се наблегне на подобряването на образователния софтуер, инсталиран на съществуващ хардуер, чрез инструменти като [[Google App Inventor]] за да се върне програмирането в училищата.<ref name="Raspberry Pi or Programming">{{cite news | url=http://www.i-programmer.info/professional-programmer/i-programmer/3419-raspberry-pi-or-programming.html | title=Raspberry Pi or Programming – What shall we teach the children? | work=I Programmer | date=2 декември 2011 | accessdate=7 февруари 2012 | author=Fairhead, Harry}}</ref> Simon Rockman, автор в блога [[ZDNet]], е на мнение, че тийнейджърите ще имат „по-добри неща за вършене“, въпреки това, което се е случило през 1980 г.<ref name="zdnet mid-life crisis">{{cite web | url=http://www.zdnet.com/article/is-raspberry-pi-a-mid-life-crisis/ | title=Is raspberry pi a mid-life crisis? | publisher=[[ZDNet]] | date=21 февруари 2012 | accessdate=24 февруари 2012 | author=Rockman, Simon | quote=}}</ref>

През октомври 2012 г., Raspberry Pi спечели награда на T3 за иновация на годината и футуристът Mark Pesce го определи като вдъхновение за своя проект на своето устройство MooresCloud. През октомври 2012 г. Британското компютърно общество реагира на обявяването на подобрените характеристики, като посочва, че „определено е нещо, което ще искате да имате“.

=== Проблеми ===
През февруари 2015 г. е установено, че импулсният стабилизатор U16 на Raspberry Pi 2 модел B версия 1.1 (първоначално пуснатата версия), е уязвим към проблясъци от светлина,<ref name="U16 forums">{{cite web | url=http://www.raspberrypi.org/forums/viewtopic.php?f=28&t=99042 | title=Raspberry Pi Forums: Why is the PI2 camera-shy? | author=several authors | publisher=Raspberry Pi Foundation | work=Raspberry Pi Forums | date=7 – 9 февруари 2015 | accessdate=9 февруари 2015}}</ref> особено към ксенонови светкавици от фотоапарати, както и към зелени и червени [[Лазерна показалка|лазерни показалки]], които причиняват рестартиране. Въпреки това, други ярки светлини, но непрекъснати, нямат отрицателен ефект. Симптомът е Raspberry Pi 2 и предизвиква спонтанно рестартиране или изключване, когато тези светлини са пуснати при чипа.

Първоначално някои потребители и коментатори подозират, че електромагнитният импулс от светкавицата нарушава работата на [[Електронна схема|електронните вериги]], но това е опровергано с тестове, при които светлината е блокирана или насочена към другата страна на Raspberry Pi 2, и при тях няма проблем. Проблемът се свързва единствено с U16 чипа, когато е осветен с импулсна светлина. Тестове с лазерна показалка установяват, че решението е непрозрачно покривало за защита на U16 чипа.<ref name="U16 forums" /> Той е изработен от [[силиций]] без пластмасово покритие и подобно на всички [[полупроводници]] е чувствителен към светлина ([[фотоволтаичен ефект]]). Неофициалните решения са покриване на U16 с непрозрачен материал (като изолирбанд, лак, плака монтажно съединение, или дори хляб) или с поставяне на Raspberry Pi 2 в кутия. Проблемът става известен едва с пускането на Raspberry Pi 2, защото макар търговските електронни устройства периодически да се подлагат на тестове за чувствителност към радиосмущения, не е стандартна или обичайна практика да се тестват спрямо светлина.

=== Общност ===
Raspberry Pi общността се окачествява като една от най-вълнуващите части на проекта. Според блогъра Russell Davis силата на тази общност позволява на фондацията да се концентрира върху документирането и преподаването. Общност от доброволци разработва платформа ''[[The MagPi]]'', която през 2015 г. предава на фондацията. Благодарение на това в цяла Великобритания и по света се организират серия от събития Raspberry Jam.

=== В системата на образованието ===
Към януари 2012 г. в Обединеното кралство са получени запитвания за Raspberry Pi 2 от държавни и частни училища, с около пет пъти по-голям интерес от страна на последните. Главният изпълнителен директор на Premier Farnell заяви, че страна в Близкия изток е изразила интерес за предоставяне на борда на всяка ученичка, с цел повишаване на нейните перспективи за реализация.<ref name="guardian 700-per-sec 2012">{{cite news | url=http://www.guardian.co.uk/technology/2012/mar/05/raspberry-pi-demand | title=Raspberry Pi demand running at '700 per second' |work=[[The Guardian]] | date=5 март 2012 | accessdate=12 март 2012 | author=Arthur, Charles | location=London}}</ref><ref>{{cite news|title=Raspberry Pi mini computer sells out after taking 700 orders per second|url=http://www.digitaltrends.com/computing/raspberry-pi-mini-computer-sells-out-after-taking-700-orders-per-second/|accessdate=9 юни 2012|newspaper=Digital Trends}}</ref>

През 2014 г. фондация Raspberry Pi наема редица свои членове на общността, включително бивши учители и разработчици на софтуер да стартират набор от безплатни ресурси за обучение за техния уебсайт.<ref name="welcome to our website">{{cite news | url=http://www.raspberrypi.org/welcome-to-our-new-website/ | title=Welcome to our new website | work=[[Raspberry Pi Foundation]] | date=2 април 2014 | accessdate=15 март 2015 | author=Upton, Liz | location=Cambridge | archive-date=2015-04-07 | archive-url=https://web.archive.org/web/20150407054317/http://www.raspberrypi.org/welcome-to-our-new-website/ }}</ref> Средствата са свободно лицензирани под Creative Commons, и сътрудничеството се насърчава на платформата за кодиране [[GitHub]].

Фондацията също започва курс за обучение на учители, наречена Picademy с цел да помогне на учителите да се подготвят за преподаване на новата изчислителна учебната програма с помощта на Raspberry Pi в класната стая.<ref name="picademy free cpd for teachers">{{cite news | url=http://www.raspberrypi.org/picademy-free-cpd-for-teachers/ | title=Picademy – free CPD for teachers |work=[[Raspberry Pi Foundation]] | date=17 март 2014 | accessdate=15 март 2015 | author=Philbin, Carrie Anne | location=Cambridge}}</ref> Продължаване хода на професионалното им развитие се предоставя безплатно за учители и се ръководи от Образователния отдел на Фондацията.

== Източници ==
{{Reflist|30em}}
{{превод от|en|Raspberry Pi|682529271}}
{{нормативен контрол}}

[[Категория:Електронно обучение]]
[[Категория:Компютърна архитектура]]
[[Категория:Микропроцесори]]