Raspberry Pi

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Raspberry Pi 1
Raspberry Pi B+ top.jpg
Raspberry Pi 1 модел B+
Дата на издаване февруари 2012;
преди 7 години
 (2012-02)
Начална цена US$25 (model A, B+[1]), US$20 (model A+), US$35 (RPi 1 model B, RPi 2 model B), US$30 (CM)
Операционна система Linux (Raspbian), RISC OS, FreeBSD, NetBSD, Plan 9, Inferno, AROS
CPU 700 MHz single-core ARM1176JZF-S (model A, A+, B, B+, CM)[2]
Памет 256 MB (model A, A+, B rev 1)
512 MB (model B rev 2, B+, CM)
Архитектура SDHC slot (model A and B), MicroSDHC slot (model A+ and B+), 4 GB eMMC IC chip (model CM)
Графика Broadcom VideoCore IV[2]
Захранване 1.5 W (model A), 1.0 W (model A+), 3.5 W (model B) or 3.0 W (model B+)
Raspberry Pi в Общомедия
Raspberry Pi 2
Raspberry Pi 2 Model B v1.1 top new (bg cut out).jpg
Raspberry Pi 2 model B
Дата на издаване февруари 2015;
преди 4 години
 (2015-02)
Начална цена US$35
Операционна система Same as for Raspberry Pi 1 plus Windows 10 IoT Core[3] and additional distributions of Linux such as Ubuntu
CPU 900 MHz quad-core ARM Cortex-A7
Памет GB RAM
Архитектура MicroSDHC slot
Графика Broadcom VideoCore IV
Захранване 4.0 W
Raspberry Pi в Общомедия

Raspberry Pi или RPI е серия от едноплаткови компютри с размери на кредитна карта, разработена в Обединеното кралство от специално създадена за целта фондация (Raspberry Pi Foundation) с цел популяризиране на обучението по основи на компютърните науки в училищата.[4][5][6]

Оригиналният Raspberry PI и Raspberry PI2 са произвеждани в няколко различни конфигурации на платката според лицензните споразумения с фирмите производители.[7] Една от тях, Egoman, произвежда версия за дистрибуция единствено за Тайван[8]. Хардуерът е един и същ при всички производители.

Оригиналният Raspberry PI представлява едночипова система на фирмата Broadcom,[2] включваща централен процесор ARM1176JZF-S 700 MHz, графичен процесор VideoCore IV,[9] и 256 MB RAM памет в началото, като впоследствие е увеличена на 512 MB при моделите B и B+.[10] Системата разполага със слотове Secure Digital (SD) (модели A и B) или MicroSD (модели A+ и B+) за зареждане на операционна система и като хранилище за данни.[11]

През 2014 г. фондацията пуска модела Compute Module, разполагащ с процесор BCM2835 с 512 MB RAM и eMMC чип с флаш памет като модул за употреба във вградени системи.[12]

Фондацията предоставя за изтегляне Linux дистрибуциите Debian и Arch Linux ARM.[13] Предоставени са и инструменти за ползване на основния програмен език за платформата – Python, като освен това се поддържат BBC BASIC[14] (чрез RISC OS или Brandy Basic клонинг за Linux),[15] C, C++, Java,[16] Perl и Ruby.[17]

Към 8 юни 2015 г. продажбите на Raspberry PI са около 6 милиона броя.[18][19] В края на февруари 2016 той става най-продаваният английски персонален компютър с продажби 8 милиона броя, надминавайки Amstrad PCW, „персонален компютър за текстообработка[20].

В началото на февруари 2015 г. официално е представено второ поколение Raspberry PI2.[21] В началото новото устройство се предлага само в една конфигурация (модел B) и ползва SoC Broadcom BCM2836 с четири-ядрен процесор ARM Cortex-A7, двуядрен графичен процесор VideoCore IV и 1 GB RAM памет, като останалите характеристики са сходни с тези на модел B+ от първото поколение. Raspberry PI2 запазва същата цена от $35 като модел B[22], като $20-вия модел А още е в продажба.

Хардуер[редактиране | редактиране на кода]

Хардуерът на Raspberry PI еволюира през няколко версии с различни бързодействие, капацитет на паметта и поддръжка на периферни устройства.

Raspberrypi block function v01.svg

Блоковата диаграма представя моделите A, B, A+, и B+. При моделите A and A+ липсват етернет и USB хъб компонентите. Етернет адаптерът е включен към допълнителен USB порт. При модели A and A+ USB портът е включен директно към SoC чипа. При модел B+ чипът съдържа петточков USB хъб, от който използваеми са 4 порта, докато модел B предоставя само два.

Процесор[редактиране | редактиране на кода]

Използваната в първото поколение на Raspberry PI едночипова система е относително еквивалентна на чиповете, ползвани в по-стари модели смартфони (като iPhone / iPhone 3G / iPhone 3GS). Има 16 KiB кеш памет от първо ниво и 128 KiB – от второ, като последната се ползва главно от графичния процесор. SoC чипът се намира под RAM паметта, така че са видими само неговите краища.

Производителност на моделите от първо поколение[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че работи на 700 MHz по подразбиране, първото поколение Raspberry PI има производителност от приблизително 0.041 GFLOPS.[23][24] На ниво централен процесор производителността е близка до тази на 300 MHz-овия Pentium II от 1997 – 1999 г. Графичният процесор предоставя 1 гигапиксела или 1,5 гигатексела графична производителност или 24 GFLOPS стандартна изчислителна производителност. Графичните възможности на Raspberry PI са на нивото на конзолата Xbox от 2001 г.

За модел B резултатите от LINPACK „single node compute“ теста при работа с реални числа с плаваща запетая с единична прецизност дават като резултат производителност 0.065 GFLOPS а при работа с реални числа с плаваща запетая и двойна прецизност – 0.041 GFLOPS.[25] Клъстер от 64 Raspberry PI модел B, познат още като Iridis-pi, постига в тестовете LINPACK резултат 1.14 GFLOPS (n=10240), консумирайки 216 W и при обща цена US$4 000.[25]

Raspberry PI2 е базиран на Broadcom BCM2836 SoC, включваща четириядрен процесор Cortex-A7 на 900 MHz и 1 GB RAM памет. Смята се, че е от 4 до 6 пъти по-бърз от предшественика си. Графичният процесор е идентичен.

Овърклокване[редактиране | редактиране на кода]

Чипът на първото поколение Raspberry PI работи на 700 MHz по подразбиране и няма нужда от специално охлаждане, понеже не се нагрява достатъчно, освен ако не бъде овърклокнат. Този на второто поколение работи на 900 MHz по подразбиране и също не се нагрява достатъчно, за да има нужда от специално охлаждане. Разбира се, овърклокването вероятно би повишило работната им температура над обичайното.

Повечето Raspberry PI чипове позволяват овърклок до 800 MHz, а някои дори до 1000 MHz. Има и твърдения, че второто поколение също може да бъде овърклоквано, като в някои екстремни случаи може да достигне работна честота от 1500 MHz (при пренебрегване на всякакви мерки за безопасност и повишаване на захранващото напрежение над нормалното). В дистрибуцията Raspbian има опция за автоматично овърклокване при стартиране на операционната система, без това да нарушава гаранцията.[26] В тези случаи Raspberry PI автоматично изключва овърклокването, ако работната температура на чипа достигне 85 °C, но въпреки това е възможно тази опция да бъде изключена, което вече нарушава гаранцията. В такива случаи може върху чипа да бъде поставен охладител, за да се избегне повишаване на работната температура над 85 °C.

По-новите версии на фърмуера имат опция за избор между пет овърклок („турбо“) настройки, които след включването си опитват да извлекат повече производителност от чипа, без това да намали живота му. Това се постига с наблюдение на работната температура на чипа, натоварването на централния процесор и динамично регулиране на работната честота и напрежение на ядрото. Когато натоварването на процесора е ниско, или когато температурата му е твърде висока, производителността се ограничава, но ако процесорът е зает с много изчисления и температурата му е приемлива, производителността се увеличава временно до стойности от 1 GHz в зависимост от конкретния модел и коя „турбо“-настройка е избрана. Петте настройки са:

  • none; 700 MHz ARM, 250 MHz core, 400 MHz SDRAM, 0 overvolt,
  • modest; 800 MHz ARM, 250 MHz core, 400 MHz SDRAM, 0 overvolt,
  • medium; 900 MHz ARM, 250 MHz core, 450 MHz SDRAM, 2 overvolt,
  • high; 950 MHz ARM, 250 MHz core, 450 MHz SDRAM, 6 overvolt,
  • turbo; 1000 MHz ARM, 500 MHz core, 600 MHz SDRAM, 6 overvolt.[27][28]

При най-високата (turbo) настройка честотата на SDRAM в началото е 500 MHz, но впоследствие е сменена на 600 MHz понеже 500 MHz понякога предизвиква повреда в данните на SD картата. Едновременно с това, в режим high честотата на процесорното ядро е понижена от 450 на 250 MHz, а в medium режим – от 333 на 250 MHz.

RAM[редактиране | редактиране на кода]

В по-старите бета версии на модел B, за графичния процесор по подразбиране са заделени 128 MB, оставяйки 128 MB за централния процесор.[29] При първата 256 MB финална версия на модел B (и модел A) са били възможни 3 различни разпределения. По подразбиране са оставени 192 MB RAM за централния процесор, което би трябвало да е достатъчно за декодиране на 1080p видео (без други фонови задачи) или по-просто 3D, но не и двете едновременно. Второто разпределение е с 224 MB само за Linux с 1080p framebuffer и висока вероятност да не работи с видео или 3D. Третото разпределение е за тежко 3D с по 128 MB за графичния и централния процесори, като това позволява евентуално и видео декодиране (например XBMC).[30] За сравнение, Nokia 701 ползва 128 MB памет за своя графичен процесор Broadcom VideoCore IV.[31] За новия модел B с 512 MB RAM паметта се разпределя динамично (от 16 до 256 MB с 8 MB стъпка) към графичния процесор.[32]

Raspberry PI2 разполага с 1 GB RAM памет.

Мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че моделите А и А+ не разполагат с 8P8C („RJ45“) етернет порт, те могат да бъдат свързани към мрежата с помощта на външен USB мрежов или Wi-Fi адаптер. Модели B и B+ разполагат с етернет порт посредством вграден USB етернет адаптер.

Периферия[редактиране | редактиране на кода]

Raspberry PI поддържа стандартните функции на всякакви компютърни USB мишки и клавиатури.[11]

Видео[редактиране | редактиране на кода]

Видеоконтролерът поддържа модерните стандарти за разделителни способности за телевизия като HD и Full HD, както и по-високи и по-ниски разделителни способности на по-старите кинескопни телевизори. Може да генерира и 576i и 480i композитни видеосигнали за PAL-BGHID, PAL-M, PAL-N, NTSC и NTSC-J.[33]

Часовник за реално време[редактиране | редактиране на кода]

Raspberry PI не притежава вграден часовник за реално време, което значи, че не може да следи кое време на деня е, докато не работи. За алтернатива може да се ползва програма, която да взема точното време от мрежов сървър с такива функции, или от потребителя при стартиране. Друго решение е да се добави часовник за реално време (например DS1307) с бекъп батерия (най-често през I²C интерфейса).

Спецификации[редактиране | редактиране на кода]

Raspberry Pi 1
Модел A
Raspberry Pi 1
Модел A+
Raspberry Pi 1
Модел B
Raspberry Pi 1
Модел B+
Raspberry Pi 2
Модел B
Compute Module
[34]
Дата на пускане: Февруари 2012 Ноември 2014[35] N/A Юли 2014[36] Февруари 2015[37] N/A
Препоръчителна цена: US$25 US$20[38] US$35[39] US$25 US$35 US$30 (в пакети по 100)[40]
едночипова система: Broadcom BCM2835 (CPU, GPU, DSP, SDRAM, един USB порт)[2][40] Broadcom BCM2836 (CPU, GPU, DSP, SDRAM, един USB порт) Broadcom BCM2835 (CPU, GPU, DSP, SDRAM, един USB порт)[2][40]
CPU: 700 MHz single-core ARM1176JZF-S[2] 900 MHz quad-core ARM Cortex-A7 700 MHz single-core ARM1176JZF-S
GPU: Broadcom VideoCore IV @ 250 MHz[41][42]
OpenGL ES 2.0 (24 GFLOPS)
MPEG-2 и VC-1 (с лиценз),[43] популярния 1080p H.264/MPEG-4 AVC енкодер / декодер[2]
Memory (SDRAM): 256 MB (споделена с GPU) 512 MB (споделена с GGPU) от 15 октомври 2012 1 GB (споделена с GPU) 512 MB (споделена с GPU)
USB 2.0 портове:[11] 1 (директно от BCM2835 чипа) 2 (чрез вградения 3-портов USB хъб)[44] 4 (чрез вградения 5-портов USB хъб)[35][45] 1 (директно от BCM2835 чипа)
Видео вход: 15-пинов MIPI (CSI) connector интерфейс за камера, ползван при Raspberry Pi камера или Raspberry Pi NoIR камера[46] 2× MIPI интерфейс за камера (CSI)[40][47][48]
Видео изходи: HDMI (rev 1.3 & 1.4),[49] 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти,[50] composite video (PAL and NTSC) през RCA жак HDMI (rev 1.3 & 1.4), 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти, композитно видео (PAL и NTSC) чрез 3.5 mm TRRS жак през изхода за аудио HDMI (rev 1.3 & 1.4), 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти, композитно видео (PAL and NTSC) чрез RCA жак HDMI (rev 1.3 & 1.4), 14 HDMI резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс различни PAL и NTSC стандарти, композитно видео (PAL and NTSC) чрез 3.5 mm TRRS жак през аудио изхода HDMI, 2× MIPI интерфейс за дисплеи (DSI),[40][48] MIPI интерфейс за дисплей (DSI) за чисти LCD панели,[51][52] композитно видео[47][53]
Аудио входове: От платки ревизия 2, I²S[54]
Аудио изходи: Аналогов чрез 3.5 mm телефонен жак; цифров чрез HDMI и, при платки 2-ра ревизия, I²S Аналогов, HDMI, I²S
Вградени опции за съхраняване на данни:[11] Слот за SD / MMC / SDIO карти (3.3 V само със захранване на картата) MicroSD слот[35] Слот за SD / MMC / SDIO карти MicroSD слот 4 GB eMMC чип флаш памет;[40] възможно е да поддържа SD карти с промяна на конфигурацията
Вградена мрежова комуникация:[11] Няма 10/100 Mbit/s Етернет (8P8C) USB адаптер на третия/петия порт на USB хъба (SMSC lan9514-jzx)[44] Няма
Периферия на ниско ниво: GPIO[55] плюс следващите, които също могат да се ползват като GPIO: UART, I²C шина, SPI шина с два chip select-а, I²S аудио[56] +3.3 V, +5 V, земя[41][57]
17× GPIO плюс същите специфични функции, както и HAT ID шина GPIO плюс следващите, които също могат да се ползват като GPIO: UART, I²C шина, SPI шина с два chip select-а, I²S аудио +3.3 V, +5 V, земя.

Допълнителни 4× GPIO може да се добавят на P5 конектора, ако потребителя има желание да запоява връзките

17× GPIO плюс същите специфични функции, както и HAT ID шина 46× GPIO, някои от които могат да бъдат ползвани за специфични функции, включително I²C, SPI, UART, PCM, PWM[58]
Параметри на захранването: 300 mA (1.5 W)[59] 200 mA (1 W)[60] 700 mA (3.5 W) 600 mA (3.0 W)[35] 800 mA[61] (4.0 W)[62] както при Модел A+
Източник на захранване: 5 V чрез MicroUSB или GPIO 5 V
Размери: 85.60 × 56.5 mm без да са включени изпъкналите конектори 65 × 56.5 mm (също като при HAT платката) и 10 mm височина 85.60 × 56.5 mm без да са включени изпъкналите конектори 67.6 × 30 mm
Тегло: 45 g 23 g 45 g 7 g[63]
Модел A Модел A+ Модел B Модел B+ Поколение 2
Модел B
Compute Module

Конектори[редактиране | редактиране на кода]


Аксесоари[редактиране | редактиране на кода]

  • Камера – на 14 май 2013 г. фондация Raspberry PI и дистрибуторите RS Components & Premier Farnell/Element 14 представят платка с камера и firmware update, който да позволи използването ѝ.[64] Платката с камера върви в комплект с гъвкав лентов кабел, който се включва в CSI конектора, намиращ се между етернет и HDMI портовете. В Raspbian камерата се настройва да бъде достъпвана от операционната система посредством инсталиране или ъпгрейдване до последната версия на операционната система, след което се стартира Raspi-config и се избира опцията „камера“. Цената на модула е 20 в Европа (актуална към 9 септември 2013).[65] Работи с разделителни способности 1080p, 720p и 640x480p. Размерите на модула са 25 mm x 20 mm x 9 mm.[65]
  • Гертборд – одобрено от фондация Raspberry PI устройство, създадено с образователна цел, което надгражда GPIO пиновете и предоставя интерфейс за контрол на LED (светодиоди), превключватели, аналогови сигнали, сензори и други устройства. Комплектът включва и опция за контролер съвместим с Arduino, позволяващ комуникация между него и Raspberry PI.[66]
  • Инфрачервена камера – през октомври 2013 г. фондацията обявява, че ще стартира производството на модул с камера без инфрачервен филтър, наречен Pi NoIR.[67]
  • HAT (Хардуер за прикачване отгоре) разширителни платки – Интерфейсът за HAT платки е разработен от фондацията заедно с модел B+, черпили вдъхновение от Arduino shield платките. Всяка HAT платка има малък чип EEPROM памет с детайлите за платката, така че операционната система да бъде информирана за HAT платката, както и нейните технически данни във връзка с употребата ѝ.[68]

История[редактиране | редактиране на кода]

An early alpha-test board in operation using different layout from later beta and production boards

Първите разработки на Raspberry Pi от 2006 г. са използвали микроконтролер Atmel ATmega644, чиито схемите на печатните платки са публично достъпни.[69] Попечителят на фондацията Eben Upton събира група от учители, учени и компютърни ентусиасти, за да разработят евтин компютър специално за деца.[70] Модел А, B, и В+ са свързани с оригиналния модел на британския образователен компютър BBC Micro, разработен от Acorn Computers.[71] Първият ARM прототип е монтиран в кутия с размер колкото USB флаш.[72] Тя има USB порт от единия край и HDMI порт от другия.

Raspberry Pi model A

Първият модел А е пуснат в продажба през 2012 г. Целта на фондацията е била да предложи две версии, на цена от $25 и $35. Те започнали да приемат поръчки за по-скъпия модел В на 29 февруари 2012,[73] а за по-евтиният модел А на 4 февруари 2013.[74] и дори за още по евтин модел ($20) А+ на 10 ноември 2014.[38]

Софтуер[редактиране | редактиране на кода]

Raspberry Pi използва предимно Linux-kernel-базирани операционни системи.

ARM11 чипът, сърцето на Pi (моделите от първото поколение), е базиран на версия 6 на ARM. В сегашните релийзи на няколко от най-известните версии Linux, включително и Ubuntu,[75] няма да тръгнат на ARM11. На оригиналния Raspberry Pi не е възможно да се пусне Windows операционна система,[76] въпреки че на новия Raspberry Pi 2 може да работи Windows 10 IoT Core.[77]. Raspberry Pi 2 към 2015 поддържа Ubuntu Snappy Core, Raspbian, OpenELEC и RISC OS.[78]

Инсталационният мениджър на Raspberry Pi е NOOBS. Операционните системи, включени в NOOBS, са:

  • Arch Linux ARM
  • OpenELEC[79]
  • Pidora (Fedora Remix)
  • Puppy Linux[80]
  • Raspbmc[81] и XBMC опен сорс digital media center[82]
  • RISC OS е операционната система на първите ARM-базирани компютри.
  • Raspbian (препоръчителна за Raspberry Pi 1) – поддържана отделно от Фондацията [83] и базирана на Debian за ARM hard-float (armhf) архитектурен порт оригинално разработен за ARMv7 и следващи модели процесори (с Jazelle RCT/ThumbEE, VFPv3, и NEON SIMD разширения), компилиран за ARMv6 на Raspberry Pi 1. Необходима е минимум 4 GB SD карта за Raspbian изображения. Има и Pi Store за програми.[84][85]
    • Raspbian Server Edition е опростена версия с по-малко софтуер пакети в сравнение с десктоп компютрите със Raspbian.[86][87]
    • Wayland display server protocol сървър протокол за ефективна употреба на GPU при хардуерно ускорени функции за изчертаване.[88]
    • PiBang Linux е разновидност на Raspbian.[89]
    • Raspbian for Robots – е разновидност на Raspbian за проекти с роботи с LEGO, Grove, и Arduino.
Други операционни системи
  • Xbian[90] – ИзползваKodi (XBMC преди) отворен сорс digital media center
  • openSUSE[91]
  • Raspberry Pi Fedora Remix[92]
  • Slackware ARM – Версия 13.37 а и по-късни версии работят на Raspberry Pi без модификации.[93][94][95][96] 128 – 496 MB свободна памет на Raspberry Pi е поне два пъти повече от минималната 64 MB нужна за стартиране на Slackware Linux на ARM или i386 система.[97].(Където повечето системи на Linux използват графичен потребителски интерфейс, а Slackware по – подразбиране textual shell / command line interface.[98]) The Fluxbox прозореца работи под X Window System но се нуждае от 48 MB RAM повече.[99]
  • FreeBSD[100] и NetBSD[101][102] са генералните операционни системи.
  • Plan 9 from Bell Labs[103][104] и Inferno[105] (in beta)
  • Moebius[106] – Е лека ARM HF базирана на Debian. Използва Raspbian хранилище, но се събира на 128 MB SD карта. Има минимални услуги и използването на памет е оптимизирано.[107] It has just minimal services and its memory usage is optimized to keep a small footprint.
  • OpenWrt – предимно е използвана на вградени устроиства за трафик на данни.
  • Kali Linux – предимно е използвана на вградени устроиства за трафик на данни.
  • Pardus ARM[108] – е Debian-базирана операционна система която е най-леката версия наPardus (operating system).
  • Instant WebKiosk – е операционна система за дигитално означаване (уеб и медия изгледи).
  • Ark OS –е направена за уебсаитове и пощи.
  • Minepion – е направена за уебсаитове и пощиcryptocurrency.
  • Kano OS[109]
  • Nard SDK[110] за вградени индустриални системи.
  • Sailfish OS със Raspberry Pi 2 (заради употребата на ARM Cortex-A7 CPU; Raspberry Pi 1 използва различна ARMv6 архитектура и Sailfish изисква ARMv7.)[111]
  • Tiny Core Linux – минимална Linux операционна система фокусирана във използването BusyBox и FLTK. Направена да работи предимно вRAM.
  • „Windows 10 IoT Core“ – Microsoft предлага безплатен Windows 10, познат още като Windows 10 IoT Core, които работи на Raspberry Pi 2.[112]
  • IPFire – е посветен firewall/router за защита на SOHO LAN; работи само на Raspberry Pi 1; съвместимост със Raspberry Pi 2 не е планирано за сега.[113]
  • xv6[114] – модерно превъплъщение на Sixth Edition Unix OS със предназначение за обучение. xv6 може да бъде стартиран от NOOBS.
Планирани операционни системи
  • Haiku – Това е отворен сорс BeOS клонинг е предназначен за Raspberry Pi и няколко други ARM платки..[115]

Приложения на трети страни[редактиране | редактиране на кода]

  • AstroPrint – От Август 2014, AstroPrint's Wireless 3D Printing може да бъде стартиран на Pi 2.[116]
  • Mathematica – От 21 ноември 2013, Raspbian вклучва пълна инсталация на този софтуер безплатно. Версията от 24 август 2015, е Mathematica 10.2..[117][118].[119]
  • Minecraft – Пусната на 11 февруари 2013, с версията за Raspberry Pi, можете да модифицирате игровия свят с код.[120]
  • UserGate Web Filter –На 20 септември 2013, базирания във Флорида продавач на защити Entensys обяви UserGate Web за Raspberry Pi платформа.[121]
  • Julia – От Май 2015, Julia програмен език компилира и стартира на Pi 2.

Глобална карта на Raspberry Pi[редактиране | редактиране на кода]

Райан Уолмсли е английски ученик, който през 2012 прави сайт, който регистрира и следи всяка Raspberry Pi по света. Сайтът става много популярен веднага след пускането му.[122] Сайтът се поддържа от Google Maps и Digital Ocean и е безплатен, но изисква регистрация и има ограничение от една регистрация за един имейл ИД. Той използва IP базирано проследяване, което е доста точно до локално ниво.

Прием и употреба[редактиране | редактиране на кода]

Технологичния писател Glyn Moody описва проекта през Май 2011 като „potential BBC Micro 2.0“, не като заместител на PC compatible машини, а като тяхно допълнение.[123] През Март 2012 Stephen Pritchard повтори наследника на сентимента BBC Micro в ITPRO.[124] Alex Hope, съавтор на Next Gen репорта, се надява компютрите да увличат децата във вълнението на програмирането.[125] Съавтора Ian Livingstone предположи че BBC може да бъде обвързана със създаването на съпорт за устройство, наречено BBC Nano.[84] Chris Williams, пишещ в The Register вижда включването на езици за програмиране като Kids Ruby, Scratch и BASIC като „Добро начало“ за научаване на децата на уменията които ще са им нужни в бъдеще –въпреки че остава да се види колко ефективна ще бъде тяхната употреба.[71] The Centre for Computing Historyсилно подкрепя проекта Raspberry Pi, с чувството, че тя може да " възвести нова ера ". Преди пускането на пазара борда беше представен от ARM's CEO Warren Eastпо време на събитие във Cambridge подчертавайки че идеята на Google може да подобри UK науката, технологиите и образованието.[126]

Hary Fairhead, обаче, посочва, че трябва повече да се наблегне на подобряването на образователния софтуер достъпен на съществуващия хардуер, използвайки инструменти като Google App Inventor за да се върнете програмирането в училищата, а не добавяне на нови хардуерни решения.[127] Simon Rockman, автор в ZDNet блог, е на мнение, че тийнейджърите ще имат " по-добри неща за вършене ", въпреки това, което се е случило през 1980 г.[128]

През октомври 2012 г., Raspberry Pi спечели T3 иновация на годината и футуриста Mark Pesce определи Raspberry Pi като вдъхновение за своя проект на атмосферното устройство MooresCloud. През октомври 2012 г. Британското компютърно общество реагира на обявяването на подобрените характеристики, като посочва, че „определено е нещо, което ще искате да имате“.

През февруари 2015 г., switched-mode power supply чип, определен U16, на Raspberry Pi 2 модел B версия 1.1 (първоначално пуснатата версия) беше установено, че е уязвима към проблясъци от светлина,[129] особено светлината от ксеноновите камерни мигания, зелени и червени лазерни показалки. Въпреки това, е установено, че други ярки светлини, по-специално тези, които са непрекъснато пуснати, нямат ефект. Симптомът е Raspberry Pi 2 и предизвиква спонтанно рестартиране или изключване, когато тези светлини са пуснати при чипа.

Първоначално някои потребители и коментатори, заподозряха, че електромагнитния импулс от ксеноновата светлинна тръба е причината за проблема, разсъждавайки че се меси в дигитална мрежа на компютъра, но това беше изключено от тестовете, където светлината е била или блокирани от картата или насочена към другата страна на Raspberry Pi 2, и двете от които не са предизвикали проблема. Проблемът се свежда до U16 чипа, като обхваща първата системата на чипа (основно процесора) и след това U16 с непрозрачено съединение. Светлината е единственият виновник, а не EMP, като допълнително потвърждението са тестовете с лазерна показалка, където бе установено, че е необходимо по-малко прозрачно покривало за предпазване срещу лазерни показалки, отколкото за защита срещу ксенонови проблясъци.[129] U16 чипа изглежда все едно е гол силиций без пластмасово покритие, което би блокирало светлината ако го имаше. Въз основа на фактите, че чипа, подобно на всички полупроводници, е чувствителен към светлина (фотоволтаичен ефект), че силицият е прозрачен за инфрачервена светлина, и че ксеноновите проблясъци излъчват повече инфрачервена светлина, отколкото лазерни показалки (което изисква повече отсъствие на светлина), се мисли, че тази комбинация от фактори позволява внезапната ярка инфрачервената светлина да предизвиква нестабилност в изходното напрежение на захранването, като предизвика изключване или рестартиране на Raspberry Pi 2.

Неофициално се работи по заобикаляне U16 с непрозрачен материал (като изолирбанд, лак, плака монтажно съединение, или дори хляб), който поставя Raspberry Pi 2 в кутия, и избягва проблясъците от горната страна на дъската с ксенонова светлина. Този въпрос не е бил известен, преди пускането на Raspberry Pi 2 защото докато търговските електронни устройства периодически се подлагат на тестове за чувствителност към радиосмущения, това не е стандартна или обичайна практика за тестване на Raspberry Pi 2 и тяхната предразположеност към оптична намеса.

Общност[редактиране | редактиране на кода]

Raspberry Pi общността се окачествява като една от най-вълнуващите части на проекта. Според блогъра Russell Davis силата на тази общност позволява на фондацията да се концентрира върху документирането и преподаването. Общност от доброволци разработва платформа The MagPi, която през 2015 г. предава на фондацията. Благодарение на това в цяла Великобритания и по света се организират серия от събития Raspberry Jam.

Употреба и обучение[редактиране | редактиране на кода]

Към януари 2012 г., запитвания за Raspberry Pi 2 в Обединеното кралство са били получени от училищата, държавните и частните сектори, с около пет пъти по-голям интерес от страна на последните. Надяваме се, че предприятията ще спонсорират покупки за по-малко облагодетелстваните училища. Главният изпълнителен директор на Premier Farnell заяви, че правителството на страна в Близкия изток е изразила интерес за предоставяне на борда на всяка ученичка, с цел повишаване на нейните перспективи за реализация.[130][131]

През 2014 г. фондация Raspberry Pi нае редица свои членове на общността, включително бивши учители и разработчици на софтуер да стартират набор от безплатни ресурси за обучение за техния уебсайт.[132] Средствата са свободно лицензирани под Creative Commons, и сътрудничеството се насърчава на платформата за кодиране GitHub.

Фондацията също започна курс за обучение на учители, наречена Picademy с цел да помогне на учителите да се подготвят за преподаване на новата изчислителна учебната програма с помощта на Raspberry Pi в класната стая.[133] Продължаване хода на професионалното им развитие се предоставя безплатно за учители и се ръководи от Образователния отдел на Фондацията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eben Upton. Price Cut! Raspberry Pi Model B+ Now Only $25. // 14 май 2015.
  2. а б в г д е ж BCM2835 Media Processor; Broadcom. // Broadcom.com, 1 септември 2011. Посетен на 6 май 2012.
  3. Windows 10 for IoT. // Raspberry Pi Foundation, 30 април 2015.
  4. Cellan-Jones, Rory. A £15 computer to inspire young programmers. // BBC News, 5 май 2011.
  5. Price, Peter. Can a £15 computer solve the programming gap?. // BBC Click, 3 юни 2011. Посетен на 2 юли 2011.
  6. Bush, Steve. Dongle computer lets kids discover programming on a TV. // Electronics Weekly, 25 май 2011. Посетен на 11 юли 2011.
  7. about the Licensed manufacturing deal. // Посетен на 16 септември 2014.
  8. различаваща се от останалите по червения цвят и липсата на маркировка FCC (за внос в САЩ) или CE (за внос в ЕС)
  9. Brose, Moses. Broadcom BCM2835 SoC has the most powerful mobile GPU in the world?. // Grand MAX. 30 януари 2012. Посетен на 13 април 2012.
  10. Model B now ships with 512 MB of RAM. // Raspberrypi.org. Посетен на 15 октомври 2012.
  11. а б в г д Verified USB Peripherals and SDHC Cards;. // Elinux.org. Посетен на 6 май 2012.
  12. Raspberry Pi Compute Module: new product!. // raspberrypi.org.
  13. Raspberry Pi downloads. //
  14. David Braben on Raspberry Pi. // Edge. 25 ноември 2011. Посетен на 8 декември 2011.
  15. Brandy Basic. // Jaguar.orpheusweb.co.uk, 26 юли 2005. Посетен на 6 май 2012.
  16. Oracle Java on Raspberry Pi. // Raspberry Pi, 26 септември 2013.
  17. Event driven Raspberry Pi GPIO programming in Ruby. // github.com/jwhitehorn, 15 септември 2014.
  18. blog.adafruit.com
  19. Five million sold!. // raspberrypi.org.
  20. Raspberry Pi 3 on sale now at $35. // Raspberry Pi. Архив на оригинала от 29 февруари 2016.
  21. Turbocharged Raspberry Pi 2 unleashed: Global geekgasm likely. // The Register. 2 февруари 2015. Посетен на 2 февруари 2015.
  22. Kelion, Leo. Raspberry Pi 2 unveiled with faster processor and more memory. // BBC News. 2 февруари 2015. Посетен на 3 февруари 2015.
  23. Performance – measures of the Raspberry Pi's performance.. // RPi Performance. eLinux.org. Посетен на 30 март 2014.
  24. Benchoff, Brian. 64 Rasberry Pis turned into a supercomputer. // Hackaday. Посетен на 30 март 2014.
  25. а б Cox, Simon J.. Iridis-pi: a low-cost, compact demonstration cluster. // Cluster Computing, June 2013. Посетен на 29 март 2014.
  26. INTRODUCING TURBO MODE: UP TO 50% MORE PERFORMANCE FOR FREE. // Raspberrypi.org, 19 Sep 2012. Посетен на 1 май 2015.
  27. Introducing turbo mode: up to 50% more performance for free. // Raspberrypi.org. Посетен на 20 септември 2012.
  28. asb/raspi-config on Github. // asb. Посетен на 12 декември 2012.
  29. I have a raspberry pi beta board ama. // Reddit.com, 15 януари 2012. Посетен на 6 май 2012.
  30. Raspberry Pi boot configuration text file
  31. Nokia 701 has a similar Broadcom GPU. // Raspberrypi.org, 2 февруари 2012. Посетен на 22 юни 2012.
  32. introducing new firmware for the 512 MB Pi. // Посетен на 16 септември 2014.
  33. Ozolins, Jason. examples of Raspberry Pi composite output. // Raspberrypi.org. Посетен на 22 юни 2012.
  34. не всички интерфейси минават през 200-pin DDR2 SO-DIMM конектора
  35. а б в г RASPBERRY PI MODEL A+ ON SALE NOW AT $20. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 5 август 2015.
  36. Introducing Raspberry Pi Model B+. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 14 юли 2014.
  37. RASPBERRY PI 2 ON SALE NOW AT $35. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 5 август 2015.
  38. а б Introducing Raspberry Pi Model A+. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 10 ноември 2014.
  39. Bowater, Donna. Mini Raspberry Pi computer goes on sale for £22. // The Daily Telegraph. London, 29 февруари 2012.
  40. а б в г д е Raspberry Pi Compute Module: New Product!. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 22 септември 2014.
  41. а б Q&A with our hardware team. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 20 септември 2011.
  42. Halfacree, Gareth. Raspberry Pi – The Model B. // bit-tech.net. Dennis Publishing Limited. Посетен на 10 юни 2013.
  43. New video features! MPEG-2 and VC-1 decode, H.264 encode, CEC. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 26 август 2012.
  44. а б SMSC LAN9512 Website;. // Smsc.com. Посетен на 6 май 2012.
  45. Microchip/SMSC LAN9514 data sheet;. // Microchip. Посетен на 15 юли 2014.
  46. diagram of Raspberry Pi with CSI camera connector. // Elinux.org, 2 март 2012. Посетен на 22 юни 2012.
  47. а б Adams, James. Raspberry Pi Compute Module electrical schematic diagram. // Raspberry Pi Foundation, 3 април 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  48. а б Adams, James. Raspberry Pi Compute Module IO Board elecrical schematic diagram. // Raspberry Pi Foundation, 3 април 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  49. Embedded Linux Wiki: Hardware Basic Setup. // Elinux.org. Посетен на 25 май 2013.
  50. Raspberry Pi, supported video resolutions. // eLinux.org, 30 ноември 2012. Посетен на 11 декември 2012.
  51. Raspberry Pi Wiki, section screens. // Elinux.org. Посетен на 6 май 2012.
  52. diagram of Raspberry Pi with DSI LCD connector. // Elinux.org. Посетен на 6 май 2012.
  53. Adams, James. Comment by James Adams on Compute Module announcement. // Raspberry Pi Foundation, 7 април 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  54. I2S driver development thread. // Посетен на 16 септември 2014.
  55. More GPIOs can be used if you do not use the low level peripherals
  56. Since the release of the revision 2 model
  57. Raspberry Pi GPIO Connector;. // Elinux.org. Посетен на 6 май 2012.
  58. Adams, James. Comment by James Adams on Compute Module announcement. // Raspberry Pi Foundation, 7 април 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  59. Power supply confirmed as 5V micro USB. // Raspberrypi.org. Посетен на 25 юли 2012.
  60. www.raspi.today
  61. Eric Brown. Raspberry Pi 2 has quad-core SoC, keeps $35 price. // linuxgizmos.com, 2 февруари 2015. Посетен на 1 март 2015.
  62. Ben Martin. Performance Testing the New $35 Raspberry Pi 2. // linux.com, 27 февруари 2015. Посетен на 3 март 2015.
  63. Adams, James. Comment by James Adams on Compute Module announcement. // Raspberry Pi Foundation, 7 април 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  64. Elinux Wiki: Description of Raspberry Pi Camera Board. // Посетен на 3 септември 2013.
  65. а б RPI Camera board – Raspberry-Pi – Raspberry Pi Kamera-Board, 5MP | Farnell Deutschland. // de.farnell.com. Посетен на 9 юни 2013.
  66. Gertboard is here!. // Raspberry Pi Foundation, 8 август 2012. Посетен на 9 август 2012.
  67. Pi NoIR. // Raspberry Pi Foundation. Посетен на 16 август 2014.
  68. raspberrypi/hats · GitHub. // GitHub. Посетен на 16 септември 2014.
  69. Wong, George. Build your own prototype Raspberry Pi minicomputer. // ubergizmo, 24 октомври 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
  70. Moorhead, Joanna. Raspberry Pi device will 'reboot computing in schools'. // The Guardian. London, 9 януари 2012. Посетен на 20 януари 2012.
  71. а б Williams, Chris. Psst, kid... Wanna learn how to hack?. // The Register, 28 ноември 2011. Посетен на 24 декември 2011.
  72. Tiny USB-Sized PC Offers 1080p HDMI Output. // Посетен на 1 февруари 2012.
  73. Richard Lawler, 29 февруари 2012, Raspberry Pi credit-card sized Linux PCs are on sale now, $25 Model A gets a RAM bump, Engadget
  74. launch of the model A announced. // Посетен на 16 септември 2014.
  75. Gareth Halfacree. Raspberry Pi review: Eben Upton reveals all. // linuxuser.co.uk.
  76. Booting the Raspberry Pi for the first time. // Raspberry Pi HQ. Посетен на 21 септември 2014.
  77. Dallas, Kevin. Windows 10 Coming to Raspberry Pi 2. // Building Apps for Windows. Microsoft, 2 февруари 2015. Посетен на 2 февруари 2015.
  78. Merz, Alexander. Raspberry Pi 2: Schnell rechnen, langsam speichern. // 4 февруари 2015. Посетен на 8 февруари 2015. (на немски)
  79. Bellavance, Nicolas. Quelle distribution utiliser sur Raspberry Pi ?. // 17 април 2012. Посетен на 22 май 2012.
  80. PuppyLinux: Puppi. // puppylinux.org.
  81. raspbmc a light Linux distro designed for media application on the Raspberry Pi. // Raspbmc.com. Посетен на 22 юни 2012.
  82. openelec for XBMC. // Openelec.tv, 28 февруари 2012. Посетен на 22 юни 2012.
  83. Welcome to Raspbian. // Raspbian. Посетен на 30 юли 2012.
  84. а б Vallance, Chris. Raspberry Pi bids for success with classroom coders. // BBC News. 10 януари 2012. Посетен на 29 февруари 2012.
  85. Introducing the Pi Store. // Посетен на 16 септември 2014.
  86. Yau, Lawrence. Raspbian Server Edition Version 2.4. // The Rantings and Ravings of a Madman. sirlagz.net – Lawrence Yau. Посетен на 4 юли 2013.
  87. Raspbian wheezy. // Downloads. Raspberry Pi Foundation. Посетен на 10 януари 2013.
  88. Eben Upton. Wayland. // Raspberry Pi, 24 май 2013. Посетен на 25 май 2013.
  89. Inspired by CrunchBang Linux, and based on Raspbian. Features the Openbox desktop environment. //
  90. XBian is a small, fast and lightweight media center distribution for the Raspberry Pi. // xbian.org. Посетен на 21 октомври 2014.
  91. openSUSE on a Raspberry Pi. //
  92. Raspberry Pi. // Посетен на 3 август 2014.
  93. SlackwareARM for the Raspberry Pi
  94. ArmedSlack working :). // raspberrypi.org, 18 май 2012.
  95. alt.os.linux.slackware – ARMed Slack running on Raspberry Pi. // Посетен на 16 септември 2014.
  96. raspberrypi.org – ArmedSlack 13.37. // Посетен на 16 септември 2014.
  97. The Slackware Linux Project: Installation Help. // Slackware.com. Посетен на 22 юни 2012.
  98. Slackware Linux Essentials: The Shell. // Посетен на 16 септември 2014.
  99. ((en)) v1.0.2, xiando. Desktops: KDE vs Gnome. // Linux Reviews. Посетен на 22 юни 2012.
  100. FreeBSD – Raspberry Pi. //
  101. NetBSD – Raspberry Pi. //
  102. NetBSD 6.0 released with initial Raspberry Pi support. // The H, 18 октомври 2012. Посетен на 18 октомври 2012.
  103. Richard Miller. 9pi. // 9fans.net mail archive, 18 август 2012.
  104. Liz. Wednesday grab bag. // Raspberry Pi Foundation, 5 декември 2012.
  105. Inferno OS ported to Raspberry Pi. //
  106. Moebius. // sourceforge.net.
  107. FAQ – Moebius. // sourceforge.net.
  108. Pardus ARM. // www.pardusarm.com.
  109. Kano – Downloads. // kano.me.
  110. Nard SDK. // arbetsmyra.dyndns.org.
  111. www.together.jolla.com. Jolla. Посетен на 26 февруари 2015.
  112. Sauter, Marc. Internet der Dinger: Windows 10 läuft kostenlos auf dem Raspberry Pi 2. // 2 февруари 2015. Посетен на 8 февруари 2015. (на немски)
  113. ARM. // wiki.ipfire.org/. Посетен на 18 март 2015.
  114. github.com.
  115. Compiling Haiku for Arm. // www.haiku-os.org. Посетен на 30 април 2015.
  116. Brothers, Ruiz. WiFi 3D Printing. // Adafruit. Посетен на 22 септември 2015.
  117. The Verge. 21 ноември 2013. Посетен на 16 септември 2014.
  118. Wolfram Language™ & Mathematica free on every Raspberry Pi. //
  119. Mathematica 10 – now available for your Pi! – Raspberry Pi. // Посетен на 16 септември 2014.
  120. Minecraft: Pi Edition – Minecraft: Pi Edition updates and downloads. // Посетен на 16 септември 2014.
  121. Pearce, Rohan. Entensys builds mini Web filtering appliance with Raspberry Pi. // Techworld Australia. 20 септември 2013.
  122. Track The Raspberry Pi Around The World. // Gizmodo. 11 Jul 2012.
  123. Moody Glyn. As British as Raspberry Pi?. // Computerworld UK Open Enterprise blog. Computerworld, 9 май 2011. Посетен на 2 февруари 2012.
  124. Pritchard, Stephen. Raspberry Pi: A BBC Micro for today's generation. // ITPRO. 1 март 2012. Посетен на 15 март 2012.
  125. Stanford, Peter. Computing classes don't teach programming skills. // The Daily Telegraph. London, 3 декември 2011. Посетен на 27 февруари 2012.
  126. Osborn, George. How Google can really help improve STEM teaching in the UK. // Cabume. 23 февруари 2012. Посетен на 28 февруари 2012.
  127. Fairhead, Harry. Raspberry Pi or Programming – What shall we teach the children?. // I Programmer. 2 декември 2011. Посетен на 7 февруари 2012.
  128. Rockman, Simon. Is raspberry pi a mid-life crisis?. // ZDNet, 21 февруари 2012. Посетен на 24 февруари 2012. Just because young teens led the way in computing in the 1980s doesn’t mean it should, will or can happen again. Those outside the tech age bubble have better things to do.
  129. а б several authors. Raspberry Pi Forums: Why is the PI2 camera-shy?. // Raspberry Pi Forums. Raspberry Pi Foundation, 7 – 9 февруари 2015. Посетен на 9 февруари 2015.
  130. Arthur, Charles. Raspberry Pi demand running at '700 per second'. // The Guardian. London, 5 март 2012. Посетен на 12 март 2012.
  131. Raspberry Pi mini computer sells out after taking 700 orders per second. // Digital Trends. Посетен на 9 юни 2012.
  132. Upton, Liz. Welcome to our new website. // Raspberry Pi Foundation. Cambridge, 2 април 2014. Посетен на 15 март 2015.
  133. Philbin, Carrie Anne. Picademy – free CPD for teachers. // Raspberry Pi Foundation. Cambridge, 17 март 2014. Посетен на 15 март 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Raspberry Pi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.