Вълча манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Rubroboletus lupinus)
Вълча манатарка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Манатаркови (Boletaceae)
род:Rubroboletus
вид:Вълча манатарка (R. lupinus)
Научно наименование
Costanzo et al., 2015
Синоними
  • Suillellus lupinus Blanco-Dios, 2015
  • Boletus lupinus Fr., 1838
  • Dictyopus tuberosus var. lupinus Quél., 1886
  • Boletus lupinus Fr., 1838
Вълча манатарка в Общомедия
[ редактиране ]

Вълчата манатарка (Rubroboletus lupinus)[1] е вид отровна базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Видовият епитет произлиза от латинската дума lupus, която означава „вълк“. Със същия епитет е известна и на други езици:

  • Bolet des loups (френски)
  • Wolfs-Röhrling (немски)
  • Боровик волчий (руски)

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Вълча манатарка с характерно посиняване при разрез

За първи път гъбата е описана от Elias Magnus Fries през 1838 г., а като вид манатарка е записана през 2015 г. в рода Rubroboletus[2], който включва и други сходни червенокафяви, синьо-оцветяващи видове манатарки, образуващи отчетлив клон[3].

Молекулярни изследвания разкриха значителна генетична промяна в европейските популации на вълчата манатарка, като я поставиха в сестрински клон на Rubroboletus dupainii.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапка[редактиране | редактиране на кода]

Изпъкнала или плоско-изпъкнала. Първоначално белезникава, бледосива или много бледоохрена, с червен тон по ръба. По-късно със силно изразен розов цвят, накрая почти изцяло бледорозова, розова, тъмнорозова или червеникаво-розова, често с по-тъмни петна. Повърхността е суха и гладка. Диаметър до 15 cm.[5]

Тръбички[редактиране | редактиране на кода]

Лимоненожълти до жълти с маслиненозелен тон. Посиняват при нараняване. Порите са червени или оранжево-червени и посиняват при одраскване.

Пънче[редактиране | редактиране на кода]

Бухалковидно, цилиндрично или луковицовидно разширено, често изтъняващо към основата. Почти изцяло бледо- или яркожълто, обезцветява се до жълтеникаво. Често с оранжево-червени или червеникави петна. В горната част покрито с много ситни жълти зрънца, по-долу – почти гладко.

Месо[редактиране | редактиране на кода]

Лимоненожълто, посинява при излагане на въздух. Няма особени миризма и вкус.

Спори[редактиране | редактиране на кода]

С размери 11 – 15 × 5 – 6 μm.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща в топли широколистни гори, образувайки микориза с различни видове дъб (Quercus) и сладък кестен (Castanea sativa). Това е южен вид, който се среща по-често в региона на Средиземно море и отсъства в северна Европа. Вълчата манатарка се среща много рядко в България и в Европа. Вписана е в Червената книга на България.

Двойници[редактиране | редактиране на кода]

Плодните тела с червени шапки могат да приличат на Кървавочервена манатарка (Rubroboletus dupainii), но последният вид има многобройни ситни червени зрънца навсякъде по повърхността на пънчето, докато пънчето на вълчата манатарка е почти изцяло жълто. Келетова манатарка (Suillellus queletii) може също понякога да прилича на вълчата манатарка, но този вид има винено месо в основата на пънчето.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. GSD Species Synonymy: Rubroboletus lupinus (Fr.) Costanzo, Gelardi, Simonini & Vizzini, // Species Fungorum. CAB International. Посетен на 2015-06-22.
  2. Vizzini A. Nomenclatural novelties // Index Fungorum (233). March 24, 2015.
  3. A new genus, Rubroboletus, to accommodate Boletus sinicus and its allies // Phytotaxa 188 (2). DOI:10.11646/phytotaxa.188.2.1. с. 61 – 77.
  4. Present status and future of boletoid fungi (Boletaceae) on the island of Cyprus: cryptic and threatened diversity unraveled by 10-year study. // Fungal Ecology 41 (13). 2019. с. 65 – 81.
  5. Rubroboletus lupinus, manatarka.org

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mushrooms & Toadstools of Britain and Europe, Régis Courtecuisse & Bernard Duhem, 1995, Harper Collins, ISBN 0-00-220025-2
  • Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
  • Μανιτάρια – Φωτογραφικός οδηγός μανιταροσυλλέκτη, Γιώργος Κωνσταντινίδης, 2009, 2014 ISBN 978-960-931450-3
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rubroboletus lupinus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​