SDIndex

от Уикипедия, свободната енциклопедия

SDIndex / Safe Drive Index / Индекс за безопасно шофиране е проучване, насочено към проблема за пътната безопасност от гледна точка на водачите като участници в движението и техните реакции и поведение. Организатор на проучването е SDI Застрахователен брокер.

SDIndex
Уебсайтwww.sdindex.bg

По същество SDIndex е самооценка за начина на действие при определени ситуации на пътя – както обичайни, така и рискови. Измерва се по скала от 0 до 100, където с 0 е обозначено поведението, което носи най-висок риск, а със 100 – поведението, което носи най-нисък риск за водача и останалите участници в движението.

При разработката на индекса е използван инструментът Въпросник за оценка на поведението при шофиране (ВОПШ) или т.нар. Driving Behavior Questionnaire. Индексът е свързан с актуалната статистика за пътния травматизъм по причини/вина на водача, публикувана от Отдел „Пътна полиция“ на МВР.

История[редактиране | редактиране на кода]

Последният доклад на Световната здравна организация по темата за пътната безопасност („Global Status Report on Road Safety 2018“[1]) посочва, че броят на загиналите в пътни инциденти в световен мащаб продължава да се увеличава, достигайки 1.35 млн. души, а смъртността и нараняванията вследствие на пътнотранспортни произшествия (ПТП) остават значим проблем в глобален мащаб.

Според доклада на Европейската комисия „В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС“ от 2016 г. 95% от ПТП включват в някаква степен човешка грешка, а 75% от инцидентите се дължат единствено на човешка грешка[2].

Статистиката за пътния травматизъм на МВР от последните години показва същата тенденция и в България – през 2018 г. най-висок дял ПТП са настъпили поради нарушения на водачите – 97% от всички ПТП и 97% от всички загинали[3].

Въпреки че човешките грешки са ключов компонент на безопасността по пътищата, преди 2018 г. в България няма проучвания, фокусирани върху поведението на водачите. Липсва детайлен анализ на механизма на настъпване на пътнотранспортните произшествия и на причините за множеството нарушения – незнание, самонадеяност, лоша преценка, чувство за безнаказаност, умора, психическо състояние или здравословен проблем на водача.

В отговор на нуждата от актуална информация за поведението на водачите в България и задълбочено изследване на причините за възникване на пътнотранспортни произшествия, SDI Застрахователен брокер организира първото по рода и мащаба си проучване на поведението на българските водачи като участници в движението.

Първата вълна на проучването е проведена през 2018 г., а втората – през 2019 г. Проучването от 2018 г. обхваща само лица, шофиращи леки и лекотоварни автомобили, а през 2019 г. към тази група са добавени и водачите на автобуси и камиони като ключова категория участници в движението.

За целите на първото издание на SDIndex през 2018 г. е осъществено национално представително проучване сред 1000 активни водачи на възраст между 18 и 75 г., шофиращи леки и лекотоварни автомобили. Използвана е пълната, адаптирана за България, версия на ВОПШ, включваща 50 ситуации на пътя.

През 2018 г. е разработена и съкратена, онлайн версия, на въпросника за водачи на леки и лекотоварни автомобили – SDIndex Quiz, която дава възможност на всеки водач да тества доколко безопасно е поведението му на пътя. SDIndex Quiz е попълнен от близо 46 000 души.

През 2019 г. проектът е осъществен изцяло онлайн и обхваща над 57 000 водачи. За водачите на леки и лекотоварни автомобили са достъпни пълната версия на ВОПШ и SDIndex Quiz, а за новата целева група – водачите на автобуси и камиони е използвана адаптирана за България пълна, специализирана версия на ВОПШ за водачи на камиони и автобуси. Новият въпросник е базиран на швейцарския опит и включва 40 ситуации на пътя.

Партньори на SDI по този проект са МВР, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на образованието, Дружеството на психолозите в България. Обработката и анализът на данните са осъществени от изследователска и консултантска агенция Експлика. Комуникационна агенция по проекта е Apra Porter Novelli.

Въпросниците за всички целеви групи във всички техни версии и резултатите от проучванията са достъпни на сайта на проекта.

Методология[редактиране | редактиране на кода]

Пътните инциденти са събития, причинени от различни фактори, сред които три основни – водач, превозно средство и среда[4]. Основна причина за пътнотранспортните произшествия в световен мащаб са грешките на водачите[5]. В България ситуацията е аналогична: по данни на отдел „Пътна полиция“ на МВР, през 2018 г., както и през 2017 г., трите основни групи причини за ПТП са свързани с грешки и нарушения на водачите (първи водач) – несъоб­разена и превишена скорост, неправил­ни маневри и отнемане на предимство[6].

Човешките грешки са случаи, в които планираната последователност от умствени или физически действия не постига очаквания резултат[4]. Те възникват в различни етапи от процеса на обработка на информацията, постъпваща в човешкия мозък от външната среда, на база на която се вземат решения и се извършват определени действия. Човешките грешки се определят като неизбежни, поради разнообразието от обстоятелства, при които могат да възникнат.

Един от водещите изследователи на грешките в човешкото поведение е проф. Джеймс Ризън. През 90-те години екип от психолози в Манчес­търския университет под негово ръководство разработва Въпросник за оценка на поведението при шофиране или т.нар. Driving Behavior Questionnaire. В оригиналния си вид, както и в проекта SDIndex, ВОШП представлява анкетна карта, която включва разнообразие от обичайни и рискови ситуации на пътя. Тези ситуации на практика представляват отклонения в поведението на водачите, които могат да бъдат групирани в категории според степента на риск, която носят, и степента на съзнаване на пропуска/грешката от страна на водача. Според категоризацията на Ризън участниците в движението по пътищата допускат малки пропуски (slips)[7], пропуски (lapses), грешки (mistakes), неволни нарушения (unintended violations) и умишлени нарушения (deliberate violations)”[8]. Анкетираните трябва да посочат колко често са изпадали в посочената ситуация в последната година с възможности за отговор от „никога“ до „почти през цялото време“.

Въпросникът за оценка на поведението при шофиране е използван в адаптирана за България версия при разработката на SDIndex. За да отговаря на българската действителност обаче, в SDIndex е заложен още един компонент – честота, с която конкретната ситуация на пътя, води до пътен инцидент със загинали и/или ранени. По този начин поведението на водачите, което е най-рисково за пътната безопасност участва с по-голяма тежест при изчислението на Индекса.

SDIndex е обвързан с българската реалност чрез актуалната статистика за пътнотранспортните произ­шествия по причини/вина на водача на отдел „Пътна полиция“. При обработката на първичната информация от DBQ, за всяка ситуациите е добавен коефициент за тежест, съответстващ на честотата, с която ситуацията води до ПТП със загинали и/или ранени. Този механизъм на изчисление гарантира, че ситуациите, които водят до най-много такива инциденти, ще участват с по-голяма тежест при формирането на SDIndex. Safe Drive Index се измерва по скала от 0 до 100, където с 0 е обозначено поведението, което носи най-висок риск, а със 100 – поведението, което носи най-нисък риск за водача и останалите участници в движението.

Основни резултати[редактиране | редактиране на кода]

Проведените проучвания по проекта SDIndex показват, че българските водачи се възприемат като надеждни и безопасни. Индексът за 2018 г. и 2019 г. са близки до максимума на скалата – съответно за водачи на леки и лекотоварни автомобили SDIndex 2018 е 89.6, а SDIndex 2019 – 88.0, а за водачите на автобуси и камиони SDIndex 2019 е 83.3.

Данните показват, че високорисковите водачи на леки и лекотоварни автомобили са около 140 хил. души или около 5% от всички водачи. Още около 118 хил. водачи на автобуси и камиони или 16% от всички попадат в групата с нисък SDIndex, т.е. сред водачите с високорисково поведение на пътя.

Като цяло обаче делът на определящите се като нискорискови водачи и в двете групи е много висок. Това показва висока самооценка на възможностите за адекватна реакция при рискова ситуация. Доказателство за самочувствието на водачите е и фактът, че голяма част от тях предпочитат да търсят вина за проблем на пътя не у себе си, а у другите участници в движението – 58% от водачите на леки и лекотоварни автомобили и 39% от водачите на автобуси и камиони.

Поведение на водачите на леки и лекотоварни автомобили

Проучването от 2019 г. показва, че най-типичните грешки на водачите в тази група (случвали са се поне един път в последната година) са:

  • неволно движение с по-висока от разрешената скорост (91%);
  • шофиране „с половин око“ към пътя, докато се извършва друга дейност (73%);
  • рязко натискане на спирачките за избягване на сблъсък, защото водачът е забелязал късно, че превозното средство отпред е намалило скоростта (71%);
  • неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване (69%);
  • потегляне, без да е освободена ръчната спирачка (68%).

Анализът на различните ситуации във ВОПШ показва, че са налице четири големи категории отклонения в поведението на водачите на леки и лекотоварни автомобили – агресия, висока скорост, ниска концентрация и неумения.

Агресия: агресивното поведение зад волана се наблюдава с различен интензитет сред 42% от водачите. Често в такава ситуация попадат 7%. Поведението е по-скоро характерно за мъжете, за хората в активна възраст, за подложените на висок стрес и натоварване, за лица с високи доходи и мощни автомобили.

Висока скорост: високоскоростното шофиране се наблюдава, в по-голяма или по-малка степен, сред 42% от водачите. Често в такава ситуация попадат 14%. Такова поведение също е по-скоро мъжка характеристика, практикува се от по-младите и тези с висока натовареност в ежедневието, от хората с високи доходи и нови и мощни автомобили, от шофиращите ежедневно.

Ниска концентрация: разсейването, хаотичните движения в колата и липсата на практичност при вземане на решения при шофиране (напр. за маршрута) се срещат при 45% от водачите. Често в такава ситуация попадат 22%. Ниската концентрация е по-често срещано отклонение в поведението при жените, по-възрастните водачи, водачите на по-слаби автомобили и тези, които не шофират всеки ден.

Неумения: липсата на умения и лошата преценка за ситуацията на пътя е характерен проблем, в голяма или по-малка степен, също за 42% от водачите. Често в такава ситуация попадат 12%. Тези водачи се срещат сред двата пола и във всички възрастови групи, сред водачи с високо и нискорисково поведение на пътя. Разпространеността на този проблем е индикация за пропуски в теоретичното и практическото обучение на шофьорите у нас.

Поведение на водачите на автобуси и камиони

Най-характерните грешки за водачите на автобуси и камиони (които са се случвали поне един път през последната година) са:

  • разговор с пътници/колеги по време на шофиране (92%);
  • съзнателно превишаване на ограничението на скоростта или когато няма интензивен трафик (85%), или с цел наваксване/избягване на закъснение (80%), или с цел движение заедно с трафика (77%);
  • ускоряване преди светофара, „гонейки“ зелен/жълт сигнал (76%);
  • шофиране „с половин око“ към пътя, докато се извършва друга дейност (74%);

Анализът на различните ситуации във ВОПШ показва, че както при водачите на леки и лекотоварни автомобили, така и при водачите на автобуси и камиони, се наблюдават четири големи категории отклонения в поведението при шофиране – отнемане на предимство, скорост, несигурност и неумения, неподчинение на правилата.

Отнемане на предимство: това отклонение в поведението е характерно за 39% от професионалистите на пътя. Често в такава ситуация попадат около 8%. Това са шофьори с малък стаж, по-висока възраст и по-ниско образование, хора, които са неспокойни и претоварени.

Скорост: нарушението на ограниченията за скорост е характерно в различна степен за 39% от водачите на автобуси и камиони. Често в такава ситуация попадат около 15%. Това са водачи с по-скоро голям годишен пробег и стаж до 10 г., т.е. относително уверени в преценките и уменията си, по-младите, и отново тези, които са неспокойни и претоварени.

Несигурност и неумения: тип грешки характерни в различна степен за 44% от водачите в групата. Често в такава ситуация попадат около 14%. Те са по-неопитни, с по-малък стаж и пробег, обикновено са по-възрастни и по-нискообразовани. Самите те споделят за себе си, че не се чувстват сигурни в преценката си за определени ситуации на пътя.

Неподчинение на правилата: пренебрегването на смените и нуждата от почивка, както и пропуските при обслужването на тахометъра са характерни в различна степен за 44% от водачите на автобуси и камиони. Често в такава ситуация попадат около 9%. Такива нарушения допускат млади шофьори с малък стаж и малък пробег, както и най-възрастните и най-опитните

Заключение[редактиране | редактиране на кода]

Човешките грешки са неизбежни, затова е необходимо намаляването на броя на жертвите и ранените в ПТП да става не само чрез увеличаване на санкциите, а чрез мерки, касаещи всички елементи на безопасността – инфраструктура, превозни средства, скорост и участници в движението, включително пешеходци.

Проектът SDIndex показва, че е необходима промяна в нагласите и осъзнаване, че нула жертви на пътя е постижима цел, само чрез общите усилия на институциите и обществото. Преосмислянето на личното поведение на пътя, повишаването на толерантността към другите, както и анализът на собствените грешки, са в основата на значимите положителни резултати.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.who.int/violence_injury_prevention/road_safety_status/2018/en/ WHO, Global Status Report on Road Safety 2018
  2. Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС, 2016 г.
  3. МВР, ГД „Национална полиция“, Пътнотранспортен травматизъм през 2018 година, с.16 // Архивиран от оригинала на 2021-06-29. Посетен на 2021-06-29.
  4. https://www.who.int/violence_injury_prevention/road_safety_status/2018/en/ WHO, Global Status Report on Road Safety 2018
  5. Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС, 2016 г.
  6. МВР, ГД „Национална полиция“, Пътнотранспортен травматизъм през 2018 година, с.16 // Архивиран от оригинала на 2021-06-29. Посетен на 2021-06-29.
  7. Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС, 2016 г.
  8. МВР, ГД „Национална полиция“, Пътнотранспортен травматизъм през 2018 година, с.17 // Архивиран от оригинала на 2021-06-29. Посетен на 2021-06-29.