SDIndex

SDIndex / Safe Drive Index / Индекс за безопасно шофиране е проучване, насочено към проблема за пътната безопасност от гледна точка на водачите като участници в движението и техните реакции и поведение. Организатор на проучването е SDI Застрахователен брокер.

SDIndex
Уебсайт	www.sdindex.bg

По същество SDIndex е самооценка за начина на действие при определени ситуации на пътя – както обичайни, така и рискови. Измерва се по скала от 0 до 100, където с 0 е обозначено поведението, което носи най-висок риск, а със 100 – поведението, което носи най-нисък риск за водача и останалите участници в движението.

При разработката на индекса е използван инструментът Въпросник за оценка на поведението при шофиране (ВОПШ) или т.нар. Driving Behavior Questionnaire. Индексът е свързан с актуалната статистика за пътния травматизъм по причини/вина на водача, публикувана от Отдел „Пътна полиция“ на МВР.

История

Последният доклад на Световната здравна организация по темата за пътната безопасност („Global Status Report on Road Safety 2018“) посочва, че броят на загиналите в пътни инциденти в световен мащаб продължава да се увеличава, достигайки 1.35 млн. души, а смъртността и нараняванията вследствие на пътнотранспортни произшествия (ПТП) остават значим проблем в глобален мащаб.

Според доклада на Европейската комисия „В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС“ от 2016 г. 95% от ПТП включват в някаква степен човешка грешка, а 75% от инцидентите се дължат единствено на човешка грешка.

Статистиката за пътния травматизъм на МВР от последните години показва същата тенденция и в България – през 2018 г. най-висок дял ПТП са настъпили поради нарушения на водачите – 97% от всички ПТП и 97% от всички загинали.

Въпреки че човешките грешки са ключов компонент на безопасността по пътищата, преди 2018 г. в България няма проучвания, фокусирани върху поведението на водачите. Липсва детайлен анализ на механизма на настъпване на пътнотранспортните произшествия и на причините за множеството нарушения – незнание, самонадеяност, лоша преценка, чувство за безнаказаност, умора, психическо състояние или здравословен проблем на водача.

В отговор на нуждата от актуална информация за поведението на водачите в България и задълбочено изследване на причините за възникване на пътнотранспортни произшествия, SDI Застрахователен брокер организира първото по рода и мащаба си проучване на поведението на българските водачи като участници в движението.

Първата вълна на проучването е проведена през 2018 г., а втората – през 2019 г. Проучването от 2018 г. обхваща само лица, шофиращи леки и лекотоварни автомобили, а през 2019 г. към тази група са добавени и водачите на автобуси и камиони като ключова категория участници в движението.

За целите на първото издание на SDIndex през 2018 г. е осъществено национално представително проучване сред 1000 активни водачи на възраст между 18 и 75 г., шофиращи леки и лекотоварни автомобили. Използвана е пълната, адаптирана за България, версия на ВОПШ, включваща 50 ситуации на пътя.

През 2018 г. е разработена и съкратена, онлайн версия, на въпросника за водачи на леки и лекотоварни автомобили – SDIndex Quiz, която дава възможност на всеки водач да тества доколко безопасно е поведението му на пътя. SDIndex Quiz е попълнен от близо 46 000 души.

През 2019 г. проектът е осъществен изцяло онлайн и обхваща над 57 000 водачи. За водачите на леки и лекотоварни автомобили са достъпни пълната версия на ВОПШ и SDIndex Quiz, а за новата целева група – водачите на автобуси и камиони е използвана адаптирана за България пълна, специализирана версия на ВОПШ за водачи на камиони и автобуси. Новият въпросник е базиран на швейцарския опит и включва 40 ситуации на пътя.

Партньори на SDI по този проект са МВР, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на образованието, Дружеството на психолозите в България. Обработката и анализът на данните са осъществени от изследователска и консултантска агенция Експлика. Комуникационна агенция по проекта е Apra Porter Novelli.

Въпросниците за всички целеви групи във всички техни версии и резултатите от проучванията са достъпни на сайта на проекта.

Методология

Пътните инциденти са събития, причинени от различни фактори, сред които три основни – водач, превозно средство и среда. Основна причина за пътнотранспортните произшествия в световен мащаб са грешките на водачите. В България ситуацията е аналогична: по данни на отдел „Пътна полиция“ на МВР, през 2018 г., както и през 2017 г., трите основни групи причини за ПТП са свързани с грешки и нарушения на водачите (първи водач) – несъоб­разена и превишена скорост, неправил­ни маневри и отнемане на предимство.

Човешките грешки са случаи, в които планираната последователност от умствени или физически действия не постига очаквания резултат[4]. Те възникват в различни етапи от процеса на обработка на информацията, постъпваща в човешкия мозък от външната среда, на база на която се вземат решения и се извършват определени действия. Човешките грешки се определят като неизбежни, поради разнообразието от обстоятелства, при които могат да възникнат.

Един от водещите изследователи на грешките в човешкото поведение е проф. Джеймс Ризън. През 90-те години екип от психолози в Манчес­търския университет под негово ръководство разработва Въпросник за оценка на поведението при шофиране или т.нар. Driving Behavior Questionnaire. В оригиналния си вид, както и в проекта SDIndex, ВОШП представлява анкетна карта, която включва разнообразие от обичайни и рискови ситуации на пътя. Тези ситуации на практика представляват отклонения в поведението на водачите, които могат да бъдат групирани в категории според степента на риск, която носят, и степента на съзнаване на пропуска/грешката от страна на водача. Според категоризацията на Ризън участниците в движението по пътищата допускат малки пропуски (slips), пропуски (lapses), грешки (mistakes), неволни нарушения (unintended violations) и умишлени нарушения (deliberate violations)”. Анкетираните трябва да посочат колко често са изпадали в посочената ситуация в последната година с възможности за отговор от „никога“ до „почти през цялото време“.

Въпросникът за оценка на поведението при шофиране е използван в адаптирана за България версия при разработката на SDIndex. За да отговаря на българската действителност обаче, в SDIndex е заложен още един компонент – честота, с която конкретната ситуация на пътя, води до пътен инцидент със загинали и/или ранени. По този начин поведението на водачите, което е най-рисково за пътната безопасност участва с по-голяма тежест при изчислението на Индекса.

SDIndex е обвързан с българската реалност чрез актуалната статистика за пътнотранспортните произ­шествия по причини/вина на водача на отдел „Пътна полиция“. При обработката на първичната информация от DBQ, за всяка ситуациите е добавен коефициент за тежест, съответстващ на честотата, с която ситуацията води до ПТП със загинали и/или ранени. Този механизъм на изчисление гарантира, че ситуациите, които водят до най-много такива инциденти, ще участват с по-голяма тежест при формирането на SDIndex. Safe Drive Index се измерва по скала от 0 до 100, където с 0 е обозначено поведението, което носи най-висок риск, а със 100 – поведението, което носи най-нисък риск за водача и останалите участници в движението.

Основни резултати

Проведените проучвания по проекта SDIndex показват, че българските водачи се възприемат като надеждни и безопасни. Индексът за 2018 г. и 2019 г. са близки до максимума на скалата – съответно за водачи на леки и лекотоварни автомобили SDIndex 2018 е 89.6, а SDIndex 2019 – 88.0, а за водачите на автобуси и камиони SDIndex 2019 е 83.3.

Данните показват, че високорисковите водачи на леки и лекотоварни автомобили са около 140 хил. души или около 5% от всички водачи. Още около 118 хил. водачи на автобуси и камиони или 16% от всички попадат в групата с нисък SDIndex, т.е. сред водачите с високорисково поведение на пътя.

Като цяло обаче делът на определящите се като нискорискови водачи и в двете групи е много висок. Това показва висока самооценка на възможностите за адекватна реакция при рискова ситуация. Доказателство за самочувствието на водачите е и фактът, че голяма част от тях предпочитат да търсят вина за проблем на пътя не у себе си, а у другите участници в движението – 58% от водачите на леки и лекотоварни автомобили и 39% от водачите на автобуси и камиони.

Поведение на водачите на леки и лекотоварни автомобили

Проучването от 2019 г. показва, че най-типичните грешки на водачите в тази група (случвали са се поне един път в последната година) са:

• неволно движение с по-висока от разрешената скорост (91%);
• шофиране „с половин око“ към пътя, докато се извършва друга дейност (73%);
• рязко натискане на спирачките за избягване на сблъсък, защото водачът е забелязал късно, че превозното средство отпред е намалило скоростта (71%);
• неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване (69%);
• потегляне, без да е освободена ръчната спирачка (68%).

Анализът на различните ситуации във ВОПШ показва, че са налице четири големи категории отклонения в поведението на водачите на леки и лекотоварни автомобили – агресия, висока скорост, ниска концентрация и неумения.

Агресия: агресивното поведение зад волана се наблюдава с различен интензитет сред 42% от водачите. Често в такава ситуация попадат 7%. Поведението е по-скоро характерно за мъжете, за хората в активна възраст, за подложените на висок стрес и натоварване, за лица с високи доходи и мощни автомобили.

Висока скорост: високоскоростното шофиране се наблюдава, в по-голяма или по-малка степен, сред 42% от водачите. Често в такава ситуация попадат 14%. Такова поведение също е по-скоро мъжка характеристика, практикува се от по-младите и тези с висока натовареност в ежедневието, от хората с високи доходи и нови и мощни автомобили, от шофиращите ежедневно.

Ниска концентрация: разсейването, хаотичните движения в колата и липсата на практичност при вземане на решения при шофиране (напр. за маршрута) се срещат при 45% от водачите. Често в такава ситуация попадат 22%. Ниската концентрация е по-често срещано отклонение в поведението при жените, по-възрастните водачи, водачите на по-слаби автомобили и тези, които не шофират всеки ден.

Неумения: липсата на умения и лошата преценка за ситуацията на пътя е характерен проблем, в голяма или по-малка степен, също за 42% от водачите. Често в такава ситуация попадат 12%. Тези водачи се срещат сред двата пола и във всички възрастови групи, сред водачи с високо и нискорисково поведение на пътя. Разпространеността на този проблем е индикация за пропуски в теоретичното и практическото обучение на шофьорите у нас.

Поведение на водачите на автобуси и камиони

Най-характерните грешки за водачите на автобуси и камиони (които са се случвали поне един път през последната година) са:

• разговор с пътници/колеги по време на шофиране (92%);
• съзнателно превишаване на ограничението на скоростта или когато няма интензивен трафик (85%), или с цел наваксване/избягване на закъснение (80%), или с цел движение заедно с трафика (77%);
• ускоряване преди светофара, „гонейки“ зелен/жълт сигнал (76%);
• шофиране „с половин око“ към пътя, докато се извършва друга дейност (74%);

Анализът на различните ситуации във ВОПШ показва, че както при водачите на леки и лекотоварни автомобили, така и при водачите на автобуси и камиони, се наблюдават четири големи категории отклонения в поведението при шофиране – отнемане на предимство, скорост, несигурност и неумения, неподчинение на правилата.

Отнемане на предимство: това отклонение в поведението е характерно за 39% от професионалистите на пътя. Често в такава ситуация попадат около 8%. Това са шофьори с малък стаж, по-висока възраст и по-ниско образование, хора, които са неспокойни и претоварени.

Скорост: нарушението на ограниченията за скорост е характерно в различна степен за 39% от водачите на автобуси и камиони. Често в такава ситуация попадат около 15%. Това са водачи с по-скоро голям годишен пробег и стаж до 10 г., т.е. относително уверени в преценките и уменията си, по-младите, и отново тези, които са неспокойни и претоварени.

Несигурност и неумения: тип грешки характерни в различна степен за 44% от водачите в групата. Често в такава ситуация попадат около 14%. Те са по-неопитни, с по-малък стаж и пробег, обикновено са по-възрастни и по-нискообразовани. Самите те споделят за себе си, че не се чувстват сигурни в преценката си за определени ситуации на пътя.

Неподчинение на правилата: пренебрегването на смените и нуждата от почивка, както и пропуските при обслужването на тахометъра са характерни в различна степен за 44% от водачите на автобуси и камиони. Често в такава ситуация попадат около 9%. Такива нарушения допускат млади шофьори с малък стаж и малък пробег, както и най-възрастните и най-опитните

Заключение

Човешките грешки са неизбежни, затова е необходимо намаляването на броя на жертвите и ранените в ПТП да става не само чрез увеличаване на санкциите, а чрез мерки, касаещи всички елементи на безопасността – инфраструктура, превозни средства, скорост и участници в движението, включително пешеходци.

Проектът SDIndex показва, че е необходима промяна в нагласите и осъзнаване, че нула жертви на пътя е постижима цел, само чрез общите усилия на институциите и обществото. Преосмислянето на личното поведение на пътя, повишаването на толерантността към другите, както и анализът на собствените грешки, са в основата на значимите положителни резултати.