Направо към съдържанието

Sosuga pararubulavirus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Sosuga rubulavirus
Геном
Група V: евРНК вируси (ssRNA-)
Класификация
царство:Orthornavirae
тип:Negarnaviricota
клас:Monjiviricetes
разред:Mononegavirales
семейство:Парамиксовируси (Paramyxoviridae)
род:Rubulavirus
вид:S. rubulavirus
Научно наименование
[ редактиране ]

Sosuga pararubulavirus (SOSV) е вид от семейство Paramixoviridae, който се предава на хората[1]. Смята се, че египетският плодояден прилеп (Rousettus aegyptiacus) е естествен резервоар на вируса[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

През август 2012 г., след шестседмично пътуване в Южен Судан и Уганда за събиране на прилепи и гризачи с цел научна дейност, американски биолог, занимаващ се с дива природа се разболява със симптоми, включващи треска, отпадналост, главоболие, болка, скованост във врата и възпалено гърло. След завръщането си в САЩ тя е приета в болница, където скоро получава макулопапулозен обрив и орофарингеална язва. Чрез стандартните диагностични тестове са изключени няколко подозрителни инфекции, включително Ебола и Марбург. Генетично секвениране идентифицира нов вирус. За да се определи източникът, тъканни проби от прилепите, събрани през триседмичния период преди заболяването, са изследвани за присъствието на потенциално нов вирус по този начин се установило, че няколко египетски плодоядни прилепи са дали положителни проби. По-късен анализ на исторически проби от тези прилепи от места в Уганда открива допълнителни положителни индивиди, което предполага, че този вид може да е естествен резервоар за SOSV[2].

Име на вируса[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът е кръстен Sosuga от комбинацията на имената на географския регион, където е открит – South Sudan, Uganda – SOSUGA[1].

Вирусология[редактиране | редактиране на кода]

SOSV е РНК pararubolavirus принадлежащ към семейство Paramyxoviridae. Геномът му е типичен за този вид вируси и включва 6 гена – N, V/P, M, F, HN и L, чиято транскрипция генерира общо 7 протеина.

Протичане на заразата в естествения резервоар[редактиране | редактиране на кода]

Експериментални изследвания показват, че при прилепи заразени със вируса се открива вирусна репликация в малкото черво и в слюнковите жлези, без индикации на симптоматично заболяване – характерна черта за естествен резервоар на патогенен вирус, предполагаща наличието на т. нар. “болестна толерантност” (disease tolerance) при прилепи преносители на заразни вирусни инфекции[2][3].

Протичане на заразата при хората[редактиране | редактиране на кода]

До момента е известен един-единствен потвърден случай на инфекция на човек със SOSV. След научна експедиция с цел изследване на прилепни колонии в Южен Судан и Уганда, биоложка на 25 годишна-възраст развива симптоми на остро вирусно заболяване със следните симптоми: висока температура, световъртеж, главоболие, мускулни болки, болки във врата, металически вкус в устата и възпалено гърло. Медицински изследвания не откриват допълнителни показатели свързани с бъбречна, сърдечна или дихателна функция. От втория ден на хоспитализация, пациентката развива макулопапуларен обрив по корема, малки язви по небцето на устата и диария. Високата температура, с лечение в болница, е продължила до деветия ден от хоспитализация след продължително лечение с различни лекарства.

За момента не съществува ваксина срещу SOSV. Експериментални научни изследвания с вируса могат да се провеждат само в условия на най-високото четвърто ниво на биобезопасност (Biosafety Level 4).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Albariño CG, Foltzer M, Towner JS, Rowe LA, Campbell S, Jaramillo CM, Bird BH, Reeder DM, Vodzak ME, Rota P, Metcalfe MG, Spiropoulou CF, Knust B, Vincent JP, Frace MA, Nichol ST, Rollin PE, Ströher U. Novel paramyxovirus associated with severe acute febrile disease, South Sudan and Uganda, 2012. Emerg Infect Dis. 2014 Feb;20(2):211-6. doi: 10.3201/eid2002.131620. PMID: 24447466; PMCID: PMC3901491.
  2. а б в Amman BR, Albariño CG, Bird BH, Nyakarahuka L, Sealy TK, Balinandi S, Schuh AJ, Campbell SM, Ströher U, Jones ME, Vodzack ME, Reeder DM, Kaboyo W, Nichol ST, Towner JS. A Recently Discovered Pathogenic Paramyxovirus, Sosuga Virus, is Present in Rousettus aegyptiacus Fruit Bats at Multiple Locations in Uganda. J Wildl Dis. 2015 Jul;51(3):774-9. doi: 10.7589/2015-02-044. Epub 2015 Apr 28. PMID: 25919464; PMCID: PMC5022529.
  3. Kirejczyk SGM, Amman BR, Schuh AJ, Sealy TK, Albariño CG, Zhang J, Brown CC, Towner JS. Histopathologic and Immunohistochemical Evaluation of Induced Lesions, Tissue Tropism and Host Responses following Experimental Infection of Egyptian Rousette Bats (Rousettus aegyptiacus) with the Zoonotic Paramyxovirus, Sosuga Virus. Viruses. 2022 Jun 12;14(6):1278. doi: 10.3390/v14061278. PMID: 35746749; PMCID: PMC9227259.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sosuga pararubulavirus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​