The Alarm
| The Alarm | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 1884 г. |
| Език | английски език |
The Alarm е анархистически вестник, публикуван в американския град Чикаго през 1880-те години. Седмичникът е най-видното англоезично анархистко периодично издание на своето време. Вестникът е прословуто редактиран от Албърт Парсънс, който е спорно съден и екзекутиран в отговор на аферата Хеймаркет от 1886 г.
История на публикациите
[редактиране | редактиране на кода]Установяване
[редактиране | редактиране на кода]Албърт Парсънс, редактор на The Alarm, е сред екзекутираните като отмъщение за фаталния за анархистите атентат в Чикаго на 4 май 1886 г. Първият брой на The Alarm се появява на 4 октомври 1884 г. в Чикаго, Илинойс като седмичен глас на Международната асоциация на трудещите се (IWPA).[1] Към момента на стартирането си The Alarm е един от осемте вестника в Съединените щати, които обявяват своята вярност към анархистката IWPA – и единственият вестник, публикуван на английски език.[2]
Редактор на вестника беше роденият в Юга Албърт Р. Парсънс бивш помощник редактор на англоезичния седмичник на Социалистическата лейбъристка партия на Америка, The Socialist.[3] Парсънс за пръв път идва на север от Тексас през 1873 г., за да поеме работа като печатар за Chicago Inter-Ocean, преди да се премести на по-стабилна работа в подобна длъжност, работейки за Chicago Times.[4]
Пионер, член на Американския типографски съюз, както и на синдиката Рицарите на труда, талантливият оратор Парсънс скоро се очертава като сред водещите англоговорещи радикални синдикалисти в град Чикаго, позиция, още по-твърдо установена с пускането на пазара на The Alarm.[4]
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]От осемте вестника, свързани в цялата страна с IWPA, пет са публикувани само в Чикаго. Към The Alarm като базирани в Чикаго публикации на IWPA са немскоезичният ежедневник Arbeiter-Zeitung (Работнически вестник) и седмичниците Der Vorbote (Предвестникът) и Der Fackel (Факелът), както и чешкоезичният седмичник Budoucnost (The бъдеще).[5] Вестникът претендира за тираж от 3000 екземпляра през първата половина на 1886 г. – цифра, доста надвишена от неговите сънародници, които не са англичани.[2] За сравнение, Arbeiter-Zeitung поддържа тираж между 5000 и 6000 през същия период, докато Vorbote варира между 7000 и 8000.[2] Der Fackel е най-голямата публикация досега, с тираж от 1886 г., надхвърлящ границата от 12 000.[2]
Докато „Алармата“ е вестник на Албърт Парсънс, той е подпомаган в производството му от Лизи М. Холмс, която пише различни под псевдонима „Мей Хънтли“, както и под моминското си име „Лизи М. Суонк“.[2] Други сътрудници на писмени материали включват неговата съпруга-активист Луси Парсънс, К. С. Грифин и Дайър Д. Лум.[2]
Финансите на вестника са слаби през цялото му съществуване. Финансирането идва под формата на издателско дружество, което продава на благодетели „акции“ от вестника в допълнение към потока от набирания на средства, включително пикници и благотворителни вечери.[6]
Идеология
[редактиране | редактиране на кода]The Alarm се представя като официален англоезичен глас на Международната асоциация на трудещите се и много често препечатва политическата платформа на IWPA на своите страници.[6] Вестникът непрестанно се обявява срещу частната собственост върху производствения капитал и системата на наемен труд – изобразявани като първопричина за широк спектър от социални болести.[6] Документът последователно твърди, че държавата е механизъм за поддържане на този несправедлив социален ред, както и инструмент за потискане на индивидуалната политическа свобода.[7]
Парсънс и неговите съмишленици провъзгласяват за своя задача унищожаването на частната собственост върху средствата за производство.[8] Твърди се, че ако това бъде премахнато, социалните злини като бедността, престъпността и войната ще изчезнат в тандем с колапса на стария икономически ред.[8]
Физическата сила би била необходима, за да се постигне това унищожаване на стария ред, според Парсънс и The Alarm. Пропагандата на делото ще вдъхнови революционен подем на обеднялото мнозинство срещу техните разкошни господари, смятат анархистите. Алармата посъветва:
„Работници на Америка, научете се да произвеждате и използвате динамит. Това ще бъде вашето най-мощно оръжие; оръжие на слабите срещу силните... След това го използвайте неуморно, безжалостно. Битката за хляб е битка за живот. ... Смърт и унищожение за системата и нейните поддръжници, които ограбват и поробват мъжете, жените и децата на труда.“[9]
Застъпничеството на Alarm за използването на експлозиви като инструмент за социална промяна не се ограничава до абстрактна дискусия. Практически съвети при производството и използването на динамит, нитроглицерин и взривни устройства, включително такива статии като част за правенето на бомби, озаглавена „Оръжието на социал-революционера, поставено в обсега на всички“,[10] и друга за създаването на динамит в домашни лаборатории, „Практически урок по популярна химия: Производството на динамит стана лесно“.“[11]
Тази политическа ориентация и практическо застъпничество ще превърнат самия вестник в мишена след фаталния атентат в Чикаго на 4 май 1886 г., запомнен в историята като „аферата Хеймаркет“.
Забрана
[редактиране | редактиране на кода]Алармата е забранена на 4 май 1886 г., период, през който Албърт Парсънс все още се укрива преди доброволното му предаване на полицията в Чикаго за съдебен процес по аферата Хеймаркет.[5] Последното издание на вестника, отпечатано под редакцията на Парсънс, е от 24 април същата година.
Повторно стартиране и изключване
[редактиране | редактиране на кода]На 5 ноември 1887 г., само една седмица преди екзекуцията на Парсън чрез обесване във връзка с бомбения атентат в Хеймаркет, политическият активист и сътрудник на редакцията Дайър Д. Лум възобновява The Alarm,[5] започвайки системата за номериране на чисто като „Том 1, номер 1."[12] Лум успява да продължи да издава вестника без прекъсване до 22 април 1888 г., когато публикуването е временно спряно.[5] Направено е рестартиране на 16 юни 1888 г., но усилията се оказват краткотрайни и The Alarm е прекратен през февруари 1889 г.[5]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Алармата е достъпна за учени и активисти на микрофилм, като основният негатив се съхранява от Президентската библиотека на Ейбрахам Линкълн в Спрингфийлд, Илинойс.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Alarm // search.worldcat.org. Посетен на 16 -нуари 2024.
- ↑ а б в г д е Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 1936. p. 113. (на английски)
- ↑ Anderson, Carlotta R. All-American Anarchist: Joseph A. Labadie and the Labor Movement. Детройт, Wayne State University Press, 1998. ISBN 0814327079. p. 102. (на английски)
- ↑ а б Gutman, Herbert G. Чикагао, Ню Йорк, Уестпорт, The American Radical Press, CT: Greenwood Press, 1880 – 1960, 1974. p. 385. (на английски)
- ↑ а б в г д Gutman. Alarm. Чикаго и Ню йорк, 1884 – 1889. p. 380. (на английски)
- ↑ а б в Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 1936. p. 114. (на английски)
- ↑ Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 1936. p. 115. (на английски)
- ↑ а б Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 1936. p. 118. (на английски)
- ↑ Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 1936. p. 119. (на английски)
- ↑ Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 4 април 1936. p. 120. (на английски)
- ↑ Henry, David. The History of the Haymarket Affair. Ню Йорк, Russell and Russell, 2 май 1936. p. 120. (на английски)
- ↑ About The Alarm. [microfilm reel (Chicago, Ill.) 1884 – 188?] // chroniclingamerica.loc.gov. Посетен на 16 януари 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Alarm (newspaper) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |