The Amazing Bud Powell

от Уикипедия, свободната енциклопедия

The Amazing Bud Powell, наричан още The Amazing Bud Powell, Vol. 1, е албум на джаз пианиста Бъд Пауъл. За първи път е издаден от компанията Блу Ноут през април 1952 година, когато е пуснат като 10-инчов винил. Влиза в слабо свързана поредица, където място намират The Amazing Bud Powell, Vol. 2 (1954) и Bud! The Amazing Bud Powell (Vol. 3) (1957), всичките издадени от Блу Ноут.

В албума са документирани две звукозаписни сесии. В първата, записана на 9 август 1949 г., Пауъл свири в квинтет (с Фатс Наваро, Сони Ролинс, Томи Потър и Рой Хейнс), и в трио (с Потър и Хейнс).

Във втората, датираща от 1 май 1951 година, Пауъл свири в трио с Кърли Ръсъл и Макс Роуч, както и като солов артист.

Албумът е един от най-ценените сред Пауъловите творби. Един от върховете му е композицията Un Poco Loco (Малко луд), определена като носеща музикална и културна значимост.

Албумът е ремастериран и преиздаден на компактдиск през 1989 г., като са добавени допълнителни версии. Този албум е наличен, също така, в първия диск на The Complete Blue Note and Roost Recordings, издаден от Руст Рекърдс (1947 година) и представляващ четиридисков бокс сет (комплект).[1] Албумът е ремастериран през 2001 година от Руди Ван Гелдър и получава повторно издаване като част от серията АрВиДжи Едишън, като той е допълнително разширен и преорганизиран.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Amazing Bud Powell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​