Trichoceridae

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зимни комари
Trichocera hiemalis ♀
Trichocera hiemalis
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Двукрили (Diptera)
инфраразред:Tipulomorpha
семейство:Зимни комари (Trichoceridae)
Научно наименование
Rondani, 1841
Синоними
  • Musidoromimidae
Зимни комари в Общомедия
[ редактиране ]

Trichoceridae е малко семейство дребни комаровидни (Nematocera) насекоми. В световен мащаб са установени около 160 вида,[1] в Европа – около 50.[2] В България са намерени 7 вида, но вероятно са много повече.[3] Възрастните насекоми не се хранят – много от тях могат да се видят през есента и зимата; ларвите са сапрофаги.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Крило на трихоцерид

Малки комаровидни насекоми с дължина в диапазона 3÷9 mm, с дълги крила, дълги и тънки крака.

Главата е закръглена с дълги антенки състоящи се от 18 членчета, като скапусът и педицелусът са задебелени, а членчетата на флагелума са издължени; флагелумът изтънява към върха. Главата има 3 прости очички. Максиларните палпи с 4 свободни членчета.[4] Сложните очи голи при Trichocera spp. и окосмени при Cladoneura spp. (=Diazosma).

Гърдичките с V-образен шев, прекъснат по средата. Без ясен шев между скутума и скутелума.[4]

Крилото с дълга субкостална жилка (Sc); радиалната жилка (R) с 4 разклонения; втората анална жилка (А2) къса и закривена към ръба на крилото.[4]

Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните на много видове (Trichocera spp.) се появяват през есента и зимата, откъдето са получили названието „зимни комарчета“ в много езици. Други се появяват през лятото и есента (Cladoneura spp.). Смята се, че не се хранят, но в храносмилателния тракт на някои индивиди са намирани органични остатъци.[1] Вероятно живеят не повече от два месеца.[1]

Мъжките излизат около две седмици по-рано от женските.[1] Мъжките на някои видове оформят характерни „танцуващи“ рояци над поляни, опадали листа и др. през по-топлите дни.[2][1] Към рояците се приближават женските и се осъществява копулация, при което двойката пада на земята.[1] След това женската снася яйцата си в подходящ субстрат.

Ларвите се хранят с разлагаща се растителна тъкан в почвата или сред окапалите листа, паднали иглолистни дървета, гъби, изпражнения и др.[2][5][1] През лятото, повечето ларви са в диапауза. Цялото развитие трае една година, но някои видове вероятно правят до две поколения годишно.[1] Когато настъпи новият сезон, ларвите какавидират и излизат на повърхността[5] – такава подвижност на какавидите е рядкост сред насекомите. От тях излизат новите възрастни, които поставят началото на новото поколение.

Систематика[редактиране | редактиране на кода]

Според най-новата класификация, семейството се разделя на две подсемейства с по три рода:[1]

  • подсем. Trichocerinae Rondani, 1841
  • подсем. Paracladurinae Krzemińska, 1992

Повечето видове в Европа са от род Trichocera, има и няколко от род Cladoneura. Доскоро за род Cladoneura е използвано името Diazosma.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Krzemińska, Ewa. Key and atlas to the genus Trichocera MEIGEN in Europe (Diptera, Trichoceridae) // Acta zoologica cracoviensia 64 (1). 2021. с. 1–157.
  2. а б в Oosterbroek, Pjotr. The European Families of the Diptera. Identification, diagnosis, biology. KKNV Publishing, 2006. DOI:10.1163/9789004278066. с. 137.
  3. Hubenov, Zdravko. Species composition and distribution of the dipterans in Bulgaria. Sofia, Pensoft, 2021. ISBN 978-619-248-051-6. с. 171.
  4. а б в Pratt, Harry. The winter crane flies of North America north of Mexico (Diptera: Trichoceridae) // Proceedings of the Entomological Society of Washington 105 (4). 2003. с. 901–914.
  5. а б Coe, R., Freeman, Paul, Mattingly, P. Handbooks for the identification of British insects, vol. 09, part 02b. Nematocera: families Tipulidae to Chironomidae. 1950. с. 67.