Идентификационен номер на превозното средство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от VIN)
Направо към: навигация, търсене
VIN на китайски мотопед, нанесен на табелка
Лепенка с VIN

Идентификационен номер на превозното средство (на английски: Vehicle identification number, VIN) е уникален код на всяко моторно превозно средство, който се състои от 17 символа. В кода е представена информация за производителя и за характеристиките на превозното средство, както и за годината на производство. Структурата на кода се основава на международните стандарти ISO 3779[1] и ISO 3780[2].

Идентификационните номера се нанасят върху неразглобяеми части от каросерията или шасито, както и на специално направени табелки.

Структура на VIN[редактиране | редактиране на кода]

В идентификационния номер е разрешено да се използват само арабски цифри и следните символи от латинската азбука :

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 A B C D E F G H J K L M N P R S T U V W X Y Z

Буквите I, O, Q е забранено да се използват, тъй като те си приличат с цифрите 1 и 0, а също и между себе си.

VIN се състои от 3 части:

  1. WMI (World Manufacturer's Identification) – световен индекс на производителя
  2. VDS (Vehicle Description Section) – описателна част
  3. VIS (Vehicle Identification Section) – отличителна (идентификационна) част
Стандарт 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
ISO 3779 WMI VDS VIS
Европейски съюз[3]
и Северна Америка

над 500 автомобила годишно

Световен индекс на производителя Характеристики на автомобила Контролна цифра Година на модела Код на завода Сериен номер
Европейски съюз
и Северна Америка

под 500 автомобила годишно

Световен индекс на производителя 9 Характеристики на автомобила Контролна цифра Година на модела Код на завода Индекс на производителя Сериен номер

WMI[редактиране | редактиране на кода]

WMI се състои от 3 знака и еднозначно идентифицира производителя на превозното средство. Първият символ характеризира географската зона, вторият – страната в тази зона, третият – конкретния производител на автомобила (понякога последният символ на WMI означава типа на превозното средство). Ако производителят прави по-малко от 500 транспортни средства за година, то третият символ от VIN-кода се отбелязва с цифрата 9, а самият производител на превозното средство се определя от 12-ти до 14-ти символ на VIN.

Кодове на страните[редактиране | редактиране на кода]

A-H = Африка J-R = Азия S-Z = Европа 1-5 = Северна Америка 6-7 = Океания 8-9 = Южна Америка

AA-AH РЮА
AJ-AN Кот д’Ивоар
AP-A0 не се използва
BA-BE Ангола
BF-BK Кения
BL-BR Танзания
BS-B0 не се използва
CA-CE Бенин
CF-CK Мадагаскар
CL-CR Тунис
CS-C0 не се използва
DA-DE Египет
DF-DK Мароко
DL-DR Замбия
DS-D0 не се използва
EA-EE Етиопия
EF-EK Мозамбик
EL-E0 не се използва
FA-FE Гана
FF-FK Нигерия
FL-F0 не се използва
GA-G0 не се използва
HA-H0 не се използва

JA-JT Япония
KA-KE Шри Ланка
KF-KK Израел
KL-KR Южна Корея
KS-K0 Казахстан
LA-L0 Китай
MA-ME Индия
MF-MK Индонезия
ML-MR Тайланд
MS-M0 не се използва
NF-NK Пакистан
NL-NR Турция
NS-N0 не се използва
PA-PE Филипини
PF-PK Сингапур
PL-PR Малайзия
PS-P0 не се използва
RA-RE ОАЕ
RF-RK Тайван
RL-RR Виетнам
RS-R0 Саудитска Арабия

SA-SM Великобритания
SN-ST Германия
SU-SZ Полша
S1-S4 Латвия
TA-TH Швейцария
TJ-TP Чехия
TR-TV Унгария
TW-T1 Португалия
T2-T0 не се използва
UA-UG не се използва
UH-UM Дания
UN-UT Ирландия
UU-UZ Румъния
U1-U4 не се използва
U5-U7 Словакия
U8-U0 не се използва
VA-VE Австрия
VF-VR Франция
VS-VW Испания
VX-V2 Сърбия
V3-V5 Хърватия
V6-V0 Естония
WA-W0 Германия
XA-XE България
XF-XK Гърция
XL-XR Нидерландия
XS-XW СССР/ОНД
XX-X2 Люксембург
X3-X0 Русия
YA-YE Белгия
YF-YK Финландия
YL-YR Малта
YS-YW Швеция
YX-Y2 Норвегия
Y3-Y5 Беларус
Y6-Y0 Украйна
ZA-ZR Италия
ZS-ZW не се използва
ZX-Z2 Словения
Z3-Z5 Литва
Z7-Z0 Русия

1A-10 САЩ
2A-20 Канада
3A-3W Мексико
3X-37 Коста Рика
38-30 Кайманови острови
4A-40 САЩ
5A-50 САЩ

6A-6W Австралия
6X-60 не се използва
7A-7E Нова Зеландия
7F-70 не се използва

8A-8E Аржентина
8F-8K Чили
8L-8R Еквадор
8S-8W Перу
8X-82 Венецуела
83-80 не се използва
9A-9E Бразилия
9F-9K Колумбия
9L-9R Парагвай
9S-9W Уругвай
9X-92 Тринидад и Тобаго
93-99 Бразилия
90 не се използва

VDS[редактиране | редактиране на кода]

VDS се състои от шест знака и описва характеристиките на автомобила. Последователността на символите и заложените в тях характеристики се определят от производителя. Обикновено тук е включена информация за модела на автомобила, типа каросерия, комплектацията, двигателя и т.н. В САЩ задължително се посочват кодове, сочещи пълната маса и монтираните (установени) системи за безопасност за даденото изпълнение на автомобила.

В 9-тата позиция на VIN (6-тата позиция на VDS) може да се посочва т.нар. контролен знак (той може да е или цифра от 0 до 9, или буквата „Х“), който в случай на несанкционирано изменение в съдържанието на маркировката няма да потвърди нейната истинност при съответна проверка. Това ще е пряко доказателство, че в идентификационната маркировка са изменени един, няколко знака, или въобще е нанесена по „самоделен“ начин и след това е вградена в каросерията на автомобила, който е „реципиент“.

Контролният знак в идентификационната маркировка е задължителен за северноамериканския и китайски пазари. В Европа използването му има препоръчителен характер. Независимо от пазара контролният знак задължително се включва във VIN на автомобилите на фирмите BMW, Volvo, SAAB, Lexus, Toyota (от 2004 г.), Mercedes-Benz, произведени както в САЩ, так и за северноамериканския пазар, а също и на някои други производители.

VIS[редактиране | редактиране на кода]

VIS се състои от осем знака и с тях завършва VIN. Последните 4 символа задължително трябва да са цифри. Обикновено първият символ на VIS (10-ият символ на VIN) носи в себе си информация за т. нар. „година на модела“ (Model year) на автомобила. Посочването на годината на модела е задължително за северноамериканския, китайския и редица близкоизточни пазари. Годината на модела във VIN е въведена в съответствие с традициите на американските производители да представят на летните автомобилни изложби автомобилите за следващата година и веднага да ги предлагат за продажба. Затова американските производители най-често започват включват във VIN следващата година на модела от 1 юли, за да може купувачът да вижда „пресен“ автомобил и при настъпването на календарната година, съвпадаща с годината на модела (по складовете вече не оставали „миналогодишни“ автомобили). За останалите пазари другите производители въвеждат следващата година на модела по свое усмотрение или въобще не я посочват.

Вторият символ VIS (11-ият символ от VIN) най-често съдържат информация за завода-производител на даденото превозно средство.

Информацията за годината на модела и за завода-производител не е установена „твърдо“ от стандарта, а носи само препоръчителен характер. Повечето производители се придържат към посочените препоръки, но някои не ги спазват. Например, много европейски и японски производители (Peugeot, Mercedes-Benz, Toyota и т.н.) въобще не посочват във VIN годината на модела, а европейското подразделение на Ford на 11-та позиция от VIN посочва годината на производство, а на 12-та – месеца на производство.

Разшифроване на годината на модела на автомобила[редактиране | редактиране на кода]

До 2000-те години кодирането става с букви, като самата 2000 година се означава с буквата Y, следващите 2001-2009 години се кодират с цифри, а след тях – отново с букви (A, B, C и т.н.)

Код Година Код Година Код Година Код Година Код Година Код Година
A = 1980 1990 2000 2010 2020 2030
B = 1981 1991 2001 2011 2021 2031
C = 1982 1992 2002 2012 2022 2032
D = 1983 1993 2003 2013 2023 2033
E = 1984 1994 2004 2014 2024 2034
F = 1985 1995 2005 2015 2025 2035
G = 1986 1996 2006 2016 2026 2036
H = 1987 1997 2007 2017 2027 2037
J = 1988 1998 2008 2018 2028 2038
K = 1989 1999 2009 2019 2029 2039

Сканиране на VIN[редактиране | редактиране на кода]

Съществува възможност за сканиране и разпознаване на VIN както с помощта на специални скенери, така и чрез различни iOS- и Android-приложения, като се снима със смартфон. Кодът, получен в резултат от сканирането, се използва за търсене на подробна информация за автомобила на специализирани Интернет-ресурси.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Идентификационный номер превозного средства“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.