Направо към съдържанието

Абатство Воклер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абатство Воклер
Abbaye de Vauclair
руините на абатството
руините на абатството
Карта Местоположение
Видкатолическо абатство
Местоположение Буконвил Воклер, Франция
Изграждане1134 г.
Абатство Воклер в Общомедия

Абатство Воклер (на френски: Abbaye de Vauclair) е историческо цистерцианско абатство в Буконвил Воклер, департамент Ен (Пикардия), регион Пикардия, Северна Франция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абатството е основано през 1134 г. от свети Бернар от Клерво. Наречено е Vauclair (от Vallis clara), което представлява обръщане на името на манастира майка (Clara Vallis). С помощта на дарения от заможни семейства, абатството се разраства бързо чрез придобиване на големи участъци земя и ферми.

По време на Стогодишната война (1337-1453) и през 16 век претърпява множество опустошения, но успява да оцелее до Френската революция от 1789 г., когато е конфискувано от френското революционно правителство, а имотите му са разграбени и продадени.

По време на Първата световна война, през 1917 г. в района се водят ожесточени артилерийски сражения, и манастирските сгради са почти напълно разрушени.

Абатството не е възстановено, и до наши дни от него са останали само живописни руини.

Абатска бира Абеи дьо Воклер[редактиране | редактиране на кода]

Абатската бира „Абеи дьо Воклер“ се произвежда от френската пивоварна Les Brasseurs De Gayant в следните разновидности: "Abbaye de Vauclair Blondе" – блонд ейл с алкохолно съдържание 6,5 % об.; Abbaye de Vauclair Brune – тъмен дубъл ейл с алкохолно съдържание 6,4 % об.; Abbaye de Vauclair Triple – светъл ейл с алкохолно съдържание 8,5 % об.; Abbaye de Vauclair Blancheуит бира с алкохолно съдържание 4,5 % об.; "Abbaye de Vauclair Ambrée" – тъмнокехлибарен ейл с алкохолно съдържание 6,1 % об.; и Abbaye de Vauclair Rubis – червен ейл с алкохолно съдържание 5 % об.;

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Benoît Chauvin: Vauclair – 25 ans de fouilles. In: Dossiers d'Archéologie. Nr. 234, 1998, ISSN 1141-7137, S. 138–139.
  • Bernard Peugniez: Routier cistercien. Abbayes et sites. France, Belgique, Luxembourg, Suisse. Nouvelle édition augmentée. Éditions Gaud, Moisenay 2001, ISBN 2-84080-044-6, S. 371–372.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]