Алексей Ананенко
| Алексей Ананенко Олексій Михайлович Ананенко | |
 16 септември 2011 г. | |
| Роден |
13 октомври 1969 г.
|
|---|---|
| Учил в | Московски институт по енергетика |
| Алексей Ананенко в Общомедия | |
Алексей Михайлович Ананенко (на украински: Олексій Михайлович Ананенко; роден на 13 октомври 1959 г. в Инта, Коми АССР, РСФСР, СССР) е съветски и украински енергетик, работил като машинен инженер в атомната електроцентрала в Чернобил. Участник в ликвидирането на последствията от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. Герой на Украйна (2019).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 13 октомври 1959 г. в Инта. През 1961 г. семейството се премества в село Тулиновка, Тамбовска област, където Алексей завършва гимназия през 1977 г. От 1977 г. до 1983 г. учи в Московския енергиен институт със специалност „Атомни електроцентрали и инсталации“, квалификация – инженер-топлофизик.
През 1983 – 1989 г. е оператор и старши машинен инженер в реакторен цех на Чернобилската атомна електроцентрала. Участва в ликвидирането на последствията от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. Заедно с Борис Баранов и Валери Беспалов той източва водата от авариралия четвърти енергоблок на Чернобилската атомна електроцентрала.
От 1989 г. до 1992 г. участва в писането на доклади за анализа на безопасността на украинските атомни електроцентрали в киевския клон на института „Атоменергопроект“, през 1993 – 1994 г. е ръководител на лабораторията в Научно-техническия център за ядрено и радиационно облъчване безопасност в отдела за изчислителен анализ на термохидравлични процеси и вероятностен анализ на безопасността на атомната електроцентрала. През 1994 г. той става началник на отдела за аварийно изпращане в Госатомнадзор на Украйна, след което от 1995 до 2003 г. работи в Министерството на безопасността на околната среда.
От април 2001 г. до 2010 г. работи в Държавния комитет за ядрено регулиране на Украйна. Пенсионира се през ноември 2010 г. През същия месец обаче той временно се връща на работа и е назначен за началник на отдел „Международни проекти“ на Държавния научно-технически център по ядрена и радиационна безопасност. От май 2011 г. работи като директор за институционално развитие на Асоциацията Украински ядрен форум. Пенсионира се през април 2018 г.[1][2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Герой на Украйна с награждаване с орден „Златна звезда“ (27 юни 2019) – „за героизъм и самоотвержени действия, проявени по време на ликвидирането на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала“;[3][4]
- Орден „За храброст“, III степен (25 април 2018) – „за значителен личен принос за преодоляване на последиците от аварията в Чернобил, проявена всеотдайност и висок професионализъм, дългогодишна ползотворна обществена дейност и по повод Международния ден на Спомен за Чернобилската катастрофа“;[5]
- Орден „Знак на честта“;
- Почетна грамота от Кабинета на министрите на Украйна (2005) – „за значителен личен принос в създаването на Държавния комитет за ядрено регулиране, развитието и безопасността на ядрената енергетика в Украйна“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Воспоминания старшего инженера-механика реакторного цеха №2 Алексея Ананенка // souzchernobyl.org. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2018. Посетен на 13 май 2023.
- ↑ Могло рвонути вдруге! Троє українців врятували світ від чорнобильської катастрофи // news.obozrevatel.com. Архивиран от оригинала на 19 май 2019. Посетен на 13 май 2023.
- ↑ Указ Президента України Про присвоєння звання Герой України // president.gov.ua, 27 юни 2019. Посетен на 13 май 2024.
- ↑ Володимир Зеленський присвоїв звання Герой України трьом ліквідаторам аварії на ЧАЕС // president.gov.ua. Архивиран от оригинала на 29 юни 2019. Посетен на 13 май 2024.
- ↑ Указ Президента України Про відзначення державними нагородами України // zakon.rada.gov.ua. Посетен на 13 май 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ананенко, Алексей Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |