Ален Корбен
| Ален Корбен Alain Corbin | |
| френски историк | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Учил в | Университет на Поатие[1] |
| Работил | историк |
| Научна дейност | |
| Област | съвременна епоха |
| Школа | школа „Анали“ |
| Учил при | Пиер Видал-Наке |
| Работил в | Парижки университет |
| Награди |  Голямата награда Гобер |
| Повлиян | Ернест Лабрус, Пиер Видал-Наке |
| Семейство | |
| Съпруга | Симон Делатър |
| Ален Корбен в Общомедия | |
Ален Корбен (на френски: Alain Corbin) е френски историк, специалист по 19. век във Франция.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ален Корбен е роден на 12 януари 1936 г. в Лонли Лабий, Орн, Франция.[2] Следва история в Университета на Кан, Нормандия, при професор Пиер Видал-Наке[3]. Завършва през 1959 г., а през 1973 г. получава докторска степен от Сорбоната. Дисертацията му „Архаизъм и модернизъм в Лимузен през XIX век“ е публикувана през 1975 г. В периода 1969-1987 г. е преподавател в университетите на Лимож и Тур, а след това в Сорбоната до 2002 г.[2]
Работи върху социалната история и историята на представителствата, като обогатява дисциплината с иновативния си подход към историйността на сетивата и чувствителността. Ранните му трудове са в направлението на Школа „Анали“, а по-късно е под влиянието на Люсиен Февър. Книгите му са изследвали историята на такива теми като мъжкия нагон и проституцията, откриването на туризма и плажа, сетивното преживяване на миризма и звук, и изгарянето през 1870 г. на млад благородник в Дордон.
Кавалер на Ордена на Почетния легион (1995)[4].
През 2000 г. е удостоен с Голямата награда „Гобер“ на Френската академия за цялостното му творчество.
Президент е на организацията „Societé d 'histoire de la revolution de 1848“.
Ален Корбен живее със семейството си в Париж.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Archaïsme et modernité en Limousin au XIXe siècle (1845-1880), Presses universitaires de Limoges, 1975
- Les Filles de noce. Misère sexuelle et prostitution au XIXe siècle, Paris, Flammarion, 1978
- Le Miasme et la Jonquille. L’odorat et l’imaginaire social, XVIIIe-XIXe siècles, Paris, Flammarion, 1982
- Le Village des „cannibales“, Paris, Flammarion, 1986
- Le Territoire du vide. L’Occident et le désir du rivage, 1750-1840, Paris, Flammarion, 1988
- Le Temps, le Désir et l’Horreur. Essais sur le XIXe siècle, Paris, Flammarion, 1991
- Les Cloches de la terre. Paysage sonore et culture sensible dans les campagnes au XIXe siècle, Paris, Flammarion, 1994
- L’Avènement des loisirs (1850-1960), Paris, Flammarion, 1995
- „Paris-province“, dans Les Lieux de mémoire, Paris, Gallimard, 1997
- Le Monde retrouvé de Louis-François Pinagot. Sur les traces d’un inconnu (1798-1876), Paris, Flammarion, 1998
- Historien du sensible, Paris, La Découverte, 2000 – с Жил Юре
- L’Homme dans le paysage, Paris, Gallimard, 2001 – с Жан Лебрюн
- La Mer. Terreur et fascination, Paris, Éditions du Seuil, 2004 – с Хелен Ричард
- Histoire du christianisme. Pour mieux comprendre notre temps, Paris, Éditions du Seuil, 2007 – съставител, с Н. Льометр, Фр. Теламон, К. Венсан
История на християнството, изд.: ИК „Рива“, София (2008), прев. Албена Попова - L’Harmonie des plaisirs. Les manières de jouir du siècle des Lumières à l’avènement de la sexologie, Paris, Perrin, 2007
- Les Héros de l'histoire de France expliqués à mon fils, Paris, Éditions du Seuil, 2011
- La Douceur de l'ombre – L'arbre, source d'émotions, de l'Antiquité à nos jours, Paris, Fayard, 2013
- La Pluie, le Soleil et le Vent: une histoire de la sensibilité au temps qu'il fait, Paris, Aubier Montaigne, 2013
- Les Filles de rêve, Paris, Fayard, 2014
- Sois sage, c'est la guerre, Paris, Flammarion, 2014
- Histoire du silence. De la Renaissance à nos jours, Paris, Albin Michel, 2016
- Alain Corbin, La fraîcheur de l'herbe. Histoire d'une gamme d'émotions de l'Antiquité à nos jours (2018)
- Paroles de Français anonymes: au cœur des années trente, Paris, Albin Michel, 2019
- Terra incognita: une histoire de l'ignorance, Paris, Albin Michel, 2020
- La Rafale et le Zéphyr. Histoire des manières d'éprouver et de rêver le vent, Paris, Fayard, 2021
- Histoire du repos, Paris, Plon, 2022
- Fragilitas, Paris, Plon, 2023
Серия „История на тялото“ (Histoire du corps) – с Жан-Жак Кортен, Жорж Вигарело
[редактиране | редактиране на кода]- De la Renaissance aux Lumières (2005)
- De la Révolution à la Grande Guerre (2005)
- Les mutations du regard (2006)
Серия „История на мъжествеността“ (Histoire de la virilité) – с Жан-Жак Кортен, Жорж Вигарело
[редактиране | редактиране на кода]- De l'antiquité aux lumières (2011)
- Le Triomphe de la virilité, Le xixe siècle (2011)
- La Virilité en crise ?, Le xxe-xxie siècle (2011)
Серия „История на емоциите“ (Histoire des émotions) – с Жан-Жак Кортен, Жорж Вигарело
[редактиране | редактиране на кода]- De l'Antiquité aux Lumières (2016)
- Des Lumières à la fin du XIXe siècle (2016)
- De la fin du XIXe siècle à nos jours (2017)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 046467076 // Система за университетска документация на Франция.
- ↑ а б в ((fr)) Биография на Ален Корбен във „France Culture“.
- ↑ ((fr)) Alain Corbin: "Le point d'exclamation est un aveu de mauvaise Histoire" // Le Point, 30 juin 2012..
- ↑ ((fr)) ORDRE DE LA LEGION D'HONNEUR Décret du 30 décembre 1995 portant promotion et nomination.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
|
