Школа „Анали“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Люсиен Февър (вляво) и Марк Блок (вдясно), основателите на школата „Анали“

Школата „Анали“ (на френски: École des Annales) или нова историческа наука (на френски: La Nouvelle Histoire) е стил в историографията, разработен от френски историци през 20 век. Наречена е на френското научно списание Annales d'Histoire économique et Sociale („Анали за икономическа и социална история“), което продължава да бъде издавано и все още представлява основен източник, заедно с много книги и монографии. [1]

Имала е силно влияние при определянето на въпросите от „дневния ред“ за историографията във Франция и множество други страни, особено по отношение на използването на социалните научни методи от историци, с акцент върху социалните, а не политически или дипломатически теми, и за това, че е доста добре приета от марксистката историография.

Школата се занимава предимно с предмодерния свят (преди Френската революция), с малък интерес към последващите тематики. Тя е доминирала френската социална история и повлиява на историографията в Европа и Латинска Америка.

Основното научно издание е списанието „Анали на икономическа и социална история“, основано през 1929 г., което прекъсва радикално с традиционната историография, като настоява за важността на вземането под внимание на всички нива на обществото и подчерта колективния характер на мисловността. Те отхвърлят историческите събития като по-малко важни, отколкото умствената рамка, която формира решенията.

Важни представители са Марк Блок, Люсиен Февър и Фернан Бродел.

История на школата[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Духът на Анали. Превод Лиляна Деянова. София: Критика и хуманизъм, 1997, 238 с.
  • Блок, Марк. Апология на историята, или занаятът на историка. Превод Тодорка Минева и Веселин Праматаров. София: СОНМ, 1997, 144 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]