Пиер Губер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Губер
Pierre Goubert
френски историк
Роден
Починал
16 януари 2012 г. (96 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История
Образование École normale supérieure в Лион
Работил в CNRS
EPHE
Университет Париж-X: Нантер
Сорбона
Повлиян Марк Блок

Пиер Губер (на френски: Pierre Goubert) е френски историк, чиито изследвания са в областта на социалната история на Франция през XVII-XVIII век. Представител е на второто поколение на френската Школа „Анали“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Губер се ражда в семейството на занаятчия на 25 януари 1915 г. в Сомюр, департамент Мен е Лоар, на левия бряг на река Лоара. През 1935 – 1937 г. следва във Висшето нормално училище (на френски: École normale supérieure de Fontenay-Saint-Cloud) в Лион. По това време се запознава с Марк Блок и тази среща предопределя по-нататъшния избор на заниманията му.

Работи като учител в средните училища в Питивие и Бове и като преподавател в лицея Тюрго в Париж. От 1951 г. в Националния център за научни изследвания (на френски: Centre National de la Recherche Scientifique, съкр. CNRS), а от 1956 г. в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE). След защитата на докторската си дисертация получава мястото на професор по съвременна история в Университета на Рен. В периода 1965 – 1969 г. е професор в Университета Париж-X: Нантер, като същевременно заема поста президент на Обществото за историческа демография (на френски: Société de démographie historique) (1965 – 1968). През 1969 – 1978 г. е професор в Сорбоната.

Автор е на биография на кардинал Мазарини (1990).

Умира на 16 януари 2012 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Familles marchandes sous l'Ancien Régime, Paris, 1959.
  • Beauvais et la Beauvaisis de 1600 à 1730, Paris, SEVPEN, 1960 (дисертация, École pratique des hautes études, VIe section). L'essentiel de cette thèse est repris sous le titre Cent mille provinciaux au XVIIe siècle, Paris, Ed. Flammarion, 1968, 439 p.
  • L'avènement du Roi-Soleil, Paris, Julliard, 1961.
  • Louis XIV et vingt millions de Français, Paris, Fayard, 1966.
  • (в съавторство с Мишел Дени), 1789: les Français ont la parole, Paris, Julliard, 1965.
  • L' Ancien Régime, Paris, Armand Colin. T. I: la société (1969); t. II: les pouvoirs (1973).
  • Clio parmi les hommes. Recueil d'articles, Paris, EHESS, 1976.
  • La vie quotidienne des paysans français au XVIIe siècle, Paris, Hachette, 1982.
  • Initiation à l'histoire de France, Paris, Fayard, 1984.
  • Mazarin, Paris, Fayard, 1990.
  • Un parcours d'historien. Souvenirs, 1915 – 1995, Paris, Fayard, 1996.[2]
  • Le siècle de Louis XIV. Recueil d'articles, Paris, Éditions de Fallois, 1996.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Delphine de Freitas, „Décès de l'historien Pierre Goubert à l'âge de 96 ans“, TF1, 21 janvier 2012. ((fr))
  2. Chenoune Farid, „Goubert, maître et élève“, „L'Express“, 29/02/1996. ((fr))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]