Люсиен Февър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Люсиен Февр)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Люсиен Февър
Lucien Febvre
френски историк

Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История
Образование Екол нормал
Работил в Страсбургски университет
Колеж дьо Франс
Повлиял Марк Блок, Фернан Бродел

Люсиен Февър (на френски: Lucien Febvre) е френски историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 11 юли 1878 г. в Нанси. През 1902 г. завършва история и география в Екол нормал в Париж. След Първата световна война преподава в Страсбургския университет, където се запознава с Марк Блок. Двамата имат общ философски и политически подход към историята и поставят началото на Школата „Анали“. След 1933 г. Февър преподава в Колеж дьо Франс. От 1948 г. оглавява Шеста секция („Икономически и социални науки“) в Практическото училище за висши изследвания (École pratique des hautes études). [1]

Люсиен Февър умира на 11 септември 1956 година в Сент Амур, градче във Франш Конте.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Philippe II et la Franche-Comté. Étude d'histoire politique, religieuse et sociale, Paris, Honoré Champion, 1911, 808 p. Преиздадена от Éditions Perrin, Paris, 2009, 816 p. (с предговор от Еманюел Льо Роа Ладюри).
  • Notes et documents sur la Réforme et l'Inquisition en Franche-Comté, Paris, 1911, 336 p.
  • Histoire de la Franche-Comté, Paris, Boivin, 1912, 260 p.
  • La Terre et l'évolution humaine, Paris, Albin Michel, „L'évolution de l'Humanité“, 1922.
  • Un Destin. Martin Luther, Paris, Presses Universitaires de France, 1928.
  • Civilisation. Évolution d'un mot et d'un groupe d'idées, Paris, Renaissance du livre, 1930, 56 p.
  • (en coll. avec Albert Demangeon) Le Rhin. Problèmes d'histoire et d'économie, Paris, Armand Colin, 1935.
  • (dir.) : Encyclopédie française, 11 volumes parus de 1935 à 1940.
  • Le problème de l’incroyance au XVI siècle. La religion de Rabelais, L’évolution de l’humanité, Paris, Albin Michel, 1947, 549 pages.
  • Origène et Des Périers ou l'énigme du Cymbalum Mundi, Paris-Genève, Droz, 1942, 144 p.
  • Autour de l'Heptaméron. Amour sacré, amour profane, Paris, Gallimard, 1944, 300 p.
  • Les Classiques de la liberté: Michelet, Lausanne, Traits, 1946, 162 p.
  • Combats pour l'histoire, Paris, Armand Colin, 1952, 456 p.
  • Au cœur religieux du XVI siècle, Paris, SEVPEN, 1957, 359 p.
  • Pour une histoire à part entière, Paris, SEVPEN, 1962, 860 p.
  • Honneur et patrie: Texte établi, présenté et annoté par Thérèse Charmasson et Brigitte Mazon, Librairie académique Perrin, 1996, 324 pp.
  • De la „Revue de synthèse“ aux „Annales“. Lettres à Henri Berr, 1911 – 1954, Paris, Fayard, 1997.
На български
  • Небесна любов, земна любов: Около Хептамерон. Превод от френски Валентина Бояджиева. Превод на стиховете от старофренски Атанас Сугарев. Богословска редакция и превод от латински Росен Миланов. София: Агата-А, 2009, 372 с. (ISBN 978-954-540-066-7)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]