Марк Феро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марк Феро
Marc Ferro
френски историк

Роден
24 декември 1924 г. (93 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История
Образование Гренобълски университет

Уебсайт Страница в IMDb

Марк Феро (на френски: Marc Ferro), роден на 24 декември 1924 г. в Париж, Франция — френски историк, един от най-ярките представители на Школата „Анали“. Специалист по европейска история от първата половина на ХХ век, в частност по история на Русия и СССР, както и по история на киното.

Биография и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Марк Феро участва по време на Окупацията в Съпротивата. След войната става преподавател в Алжир. От началото на 60-те години се специализира в история на СССР.

Дисертацията му е за Октомврийската революция от 1917 г., тема, която се стреми да анализира неидеологически. Феро показва, че Октомврийската революция не се свежда до болшевишкия преврат, защото е неразделна част от съществуващото тогава народно и революционно движение. Той анализира и процеса на бюрократизиране и абсолютизиране на властта както от върха, така и в основата.

Феро преподава във Висшето политехническо училище (l'École polytechnique), а после става в областта на социалните науки във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS) в Париж.

Бивш директор на Института за съветски свят и Централна Европа.

Марк Феро е човекът, който започна разглежда по нов начин киното и историята. Той използва киното като инструмент за опознаване историята на обществата, считайки, че киното предоставя толкова меродавно свидетелство за събитията, колко и всички останали традиционни източници.

Редактор на списание Анали (на френски: Annales) и на Journal of Contemporary History.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден на Почетния легион
  • Награда на град Париж по история на киното, 1975
  • Награда Клио, 1988
  • Награда Сен Симон, 2011

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Révolution de 1917 (Революцията от 1917 г.). Paris, Aubier, 1967.
  • La Grande Guerre, 1914-1918 (Голямата война, 1914-1918). Paris, Gallimard, 1968.
  • Cinéma et Histoire (Киното и историята). Paris, Denoël, 1976.
  • L'Occident devant la révolution soviétique. Brussels, Complexe, 1980.
  • Suez (Суец). Brussels, Complexe, 1981.
  • Comment on raconte l'histoire aux enfants à travers le monde. Paris, Payot, 1983.
  • L'Histoire sous surveillance: science et conscience de l'histoire. Paris, Calmann-Lévy, 1985.
  • Pétain (Петен). Paris, Fayard, 1987.
  • Les Origines de la Perestroïka (Произход на Перестройката). Paris, Ramsay, 1990.
  • Nicolas II (Николай II). Payot, Paris, 1991.
  • Questions sur la Deuxième Guerre mondiale (Въпроси върху Втората световна война). Paris, Casterman, 1993.
  • Histoire des colonisations, des conquêtes aux indépendances (XIIIe-XXe siècle). Paris, Le Seuil, 1994.
  • L'internationale (Интернационалът). Paris, Noesis, 1996.
  • Les sociétés malades du progrès. Paris, Plon, 1999.
  • Que transmettre à nos enfants (заедно с Филип Жам), Paris, Le Seuil, 2000.
  • Les Tabous de l'histoire (Табутата на историята). Paris, Nil, 2002.
  • Le livre noir du colonialisme (Черна книга на колониализма) (съставител). Paris, Robert Laffont, 2003.
  • Histoire de France (История на Франция). Paris, Odile Jacob, 2003.
  • Le choc de l'Islam (Шокът от исляма). Paris, Odile Jacob, 2003.
  • Le Cinéma, une vision de l'histoire (Киното, една представа за историята). Paris, Le Chêne, 2003.
  • Les Tabous de L'Histoire (Табутата в историята). Pocket vol. 11949, NiL Éditions, Paris, 2004.
  • Les individus face aux crises du XXe siècle-L'Histoire anonyme. Paris, Odile Jacob, 2005.
  • Ils étaient sept hommes en guerre. Histoire parallèle, Paris, Robert Laffont, 2007, 366 p.
  • Le XXe expliqué à mon petit-fils, Paris, Seuil, 2007.
  • Le Monde féodal (raconté en famille), Paris, Plon, 2008, 234 p.
  • 11 novembre 1918, avec Pauline Kerleroux, Paris, Perrin, 2008.
  • Le Siècle de Louis XIII à Louis XIV (raconté en famille), Paris, Plon, 2008.
  • Le Siècle de Luther et de Christophe Colomb (raconté en famille), Paris, Plon, 2008, 159 p.
  • Ancien Régime (raconté en famille), Paris, Plon, 2008, 189 p.
  • La Renaissance (raconté en famille), Paris, Plon, 2008.
  • Le Mur de Berlin et la chute du communisme expliqués à ma petite-fille Soazig, Paris, Seuil, 2009, 128 p.
  • Les Révolutions et Napoléon, Plon, Paris, 2010, 252 p.
  • Le Retournement de l'histoire, Robert Laffont, Paris, 2010, 268 p.
  • De Gaulle expliqué aujourd’hui, Paris, Seuil, 2010.
  • La Faucille et le Drapeau: Le XIXe siècle, Paris, Plon, 2011.
  • La Vérité sur la tragédie des Romanov, éditions Taillandier, 2012.
  • L'Aveuglement: Une autre histoire de notre monde, Tallandier, Paris, 2015.
  • La Colonisation expliquée à tous, Le Seuil, Paris, 2016.
  • Les Russes, l'esprit d'un peuple, éditions Taillandier, 2017.

Публикации на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Марк Феро. ХХ век – диалог с моя внук. София: Рива, 2007, 80 с. (ISBN 978-954-320-110-5)
  • Марк Феро. История на Франция. София: Рива, 2008, 784 с. (ISBN 978-954-320-180-8)
  • Марк Феро. Седем мъже на война. История на Втората световна война. София: Рива, 2010, 416 с. (ISBN 978-954-320-280-5)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]