Фернан Бродел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фернан Бродел
Fernand Braudel
френски историк
Роден
Починал
27 ноември 1985 г. (83 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област история
Образование Парижки университет
Работил в Колеж дьо Франс
Ecole Pratique des Hautes Etudes
Публикации Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II (1949)
Повлиян Карл Маркс, Люсиен Февър, Марк Блок, Емил Дюркем, Ибн Халдун
Повлиял Жорж Дюби, Еманюел Льо Роа Ладюри, Жак Льо Гоф
Фернан Бродел в Общомедия

Фернан Пол Бродел (на френски: Fernand Paul Braudel) е френски историк, лидер на т.нар. Школа „Анали“ след Втората световна война. Определян е като един от най-изтъкнатите историци на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 август 1902 година в Люмевил ан Орноа, днес част от Гондрекур льо Шато в Лорен, Франция, в семейството на учител. Завършва лицея „Волтер“ и Сорбоната. Привлича го Френската революция и за тема на дипломната си работа избира революционните събития в най-близкия до родното му село град Бар льо Дюк.

От 1923 г. преподава във френския лицей в Константин, а малко след това – в този в Алжир, като през този период започва своите изследвания, довели до създаването на „Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II“.

В периода 1925 – 1926 служи в армията, а през 1928 публикува първата си научна статия. През 1932 се връща в Париж, за да преподава в лицея „Кондорсе“, а след това и в лицея „Анри IV“.

Още през 1900 г. френските академични институции засилват културното си влияние в Бразилия, като помагат за създаването на Бразилската академия за изкуства. През 1934 франкофилът Хулио де Мескита Фильо кани антрополога Клод Леви-Строс, географа Пиер Монбег, философа Жан Мог и Бродел да участват в създаването на нов университет в Сао Паоло. По-късно Бродел сам определя времето прекарано в Бразилия като „най-добрия период в живота си“.[2]

През 1937 г. се завръща в Париж. Започва сътрудничеството му с Люсиен Февър. След започването на Втората световна война е мобилизиран и изпратен на фронта в артилерийска част, но през 1940 е пленен и остава до края на войната отначало в лагер за офицери военнопленници в Майнц (Oflag XII B), а от 1942 в лагер с особен режим (Oflag X C) в Любек. И в двата лагера Бродел е избиран за ректор на лагерните университети.[3]

Гробът на Фернан Бродел в „Пер Лашез“

След войната се включва активно в Школата „Анали“ и се превръща в неин негласен лидер. През 1947 г., заедно с Февър и Шарл Мораз, Бродел кандидатства за субсидия пред фондация „Рокфелер“ в Ню Йорк и основава прочутото Училище за академични изследвания в областта на социалните науки към Ecole Pratique des Hautes Etudes.[4] От 1949 г. преподава в Колеж дьо Франс, заемайки мястото на пенсионирания Люсиен Февър. През 1950 г. е сред основателите на списание „Revue économique“.[5] Редактор на списание „Анали“ от 1956 до 1970. Пенсионира се в Ecole Pratique des Hautes Etudes през 1968 г.

Умира на 27 ноември 1985 година в Клюз на 83-годишна възраст. Погребан е в гробището „Пер Лашез“ в Париж.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи по три големи проекта, всеки равняващ се на няколко десетилетия интензивно изследване: „Средиземноморието“ (1923 – 1949, 1949 – 1966), „Цивилизация и капитализъм“ (1955 – 1979), както и незавършения „Идентичност на Франция“ (1970 – 1985).

Репутацията му произлиза от част от творбите му, но дори още повече от успехите му в подготовката на Школата „Анали“ – най-важният двигател на исторически изследвания във Франция и голяма част от света след 1950 г. Като доминиращ лидер на историографската Школа „Анали“ през 1950 – 1960, оказва огромно влияние върху историографията във Франция и други страни.

Бродел е считан за един от най-големите от тези съвременни историци, които подчертават ролята на социално-икономическите фактори от голям мащаб при създаването и разказването на история.[6]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Фернан Бродел е почетен доктор на Оксфорд, Свободния университет на Брюксел, Университета Комплутенсе в Мадрид, Варшавския университет, Кеймбриджкия университет, Йейл, Женевския университет, Университета в Падуа, Лайденския университет, Университета в Монреал, Кьолнския университет, Чикагския университет.

Член-кореспондент на Британската академия (1962), на Унгарската академия на науките, на Сръбската академия на науките, на Баварската академия на науките (1964) и на Хайделбергската академия на науките (1965). През 1970 е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките, а през 1983 за член на Френската академия.

Към Държавния университет на Ню Йорк е създаден Fernand Braudel Center for the Study of Economies, Historical Systems, and Civilizations. През 1987 г. в Сао Пауло, Бразилия, е основан Институтът Фернан Бродел за световна икономика.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Trois Premières Années de la Révolution à Bar-le-Duc (D.E.S., 1922), publié en feuilleton dans Le Réveil de la Meuse, 1922 – 1923
  • „Les Espagnols et l’Afrique du Nord de 1492 à 1577“, in Revue africaine, 1928, p. 184 – 233 и p. 351 – 462.
  • Les Espagnols en Algérie 1492 – 1792“, chapitre IX de Histoire et historiens de l’Algérie, Paris, 1931, p. 231 – 265.
  • La Méditerranée et le monde méditerranéen à l'époque de Philippe II, Paris, Armand Colin, 1949 ; deuxième édition révisée, 1966
  • Navires et marchandises à l’entrée du port de Livourne (1547 – 1611), en collaboration avec Ruggiero Romano, Armand Colin, 1951, 127 p.
  • „La longue durée“, in Annales, 1958, p. 725 – 753.
  • „Histoire et sociologie“, in Traité de sociologie, publié sous la direction de Georges Gurvitch, PUF, 1958.
  • „Le déclin de Venise au XVII siecle“, en collaboration avec Pierre Jeannin, Jean Meuvret et Ruggiero Romano, in Aspetti e cause della decadenza economica veneziana nel secolo XVII. Atti del convegno : 27 giugno-2 luglio 1957, Venise-Rome, 1961, p. 23 – 86.
  • ((en)) „European Expansion and Capitalism: 1450 – 1650“, in Chapters in Western Civilization, New York, 1961, p. 245 – 288.
  • Le Monde actuel, en collaboration avec Suzanne Baille et Robert Philippe, Belin, 1963. Réédité en 1987 sous le titre Grammaire des civilisations
  • ((it)) Carlo V, in I protagonisti della Storia universale, Milan, 1965, p. 113 – 140.
  • Civilisation matérielle, économie et capitalisme (XV-XVIII siecles), tome 1, Paris, Armand Colin, 1967.
  • Écrits sur l’histoire, Paris, Flammarion, collection Science, 1969, 315 p.
  • ((it)) Conclusion du tome II de la Storia d’Italia, Milan, Einaudi, 1974.
  • (ред.) La Storia e le altre scienze sociale, Bari, Laterza, 1974, 386 p.
  • (ред.) Histoire économique et sociale de la France, Paris, PUF, 1977 (dir. avec Ernest Labrousse)
  • (ред.) La Méditerranée
    • L’Espace et l'Histoire, Paris, Arts et métiers graphiques, 1977 ; rééd. en poche, Champs, Flammarion, 1985.
    • Les Hommes et l’Héritage, Paris, Arts et métiers graphiques, 1978 ; rééd. en poche, Champs, Flammarion, 1986.
  • L’Europe, Paris, Arts et métiers graphiques, 1982.
  • Oltremare. Codice casanatense, Franco Maria Ricci, 1984.
  • Venise, photographies de Folco Quilici, Paris, Arthaud, 1984.
  • (ред.) Le monde de Jacques Cartier, Paris, Berger-Levrault, 1984, 317 p.
  • La dynamique du capitalisme, Paris, Arthaud, 1985.
  • L'Identité de la France, Paris, Arthaud, 3 volumes, 1986.
  • Discours de réception à l’Académie française, Paris, Arthaud, 1986.
  • Une leçon d’histoire, colloque de Châteauvallon, 1985, Paris, Arthaud, 1986.
  • Grammaire des civilisations, Paris, Arthaud, 1987 (cf. 1963)
  • Le Modèle italien, Paris, Arthaud, 1989 (cf. 1974)
  • Écrits sur l’histoire, tome II, Paris, Arthaud, 1990 (tome I: 1969)
Книги на български
  • Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II, Велико Търново: Абагар, 1998 (ISBN 954-584-231-8)
  • Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век. Том 1. Структурата на всекидневието: възможното и невъзможното, София: Прозорец, 2000 (ISBN 954-733-118-3)
  • Материална цивилизация, икономика и капитализъм XV-XVIII век. Том 2. Игрите на размяната, София: Прозорец, 2002 (ISBN 954-733-253-8)
  • Световното време, София: Прозорец, 2005 (ISBN 954-733-429-8)
  • Граматика на цивилизациите, превод от френски Недка Капралова, София: Изток-Запад, 2014. (ISBN 978-954-396-002-6)[7][8]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Aurell, Jaume. „Autobiographical Texts as Historiographical Sources: Rereading Fernand Braudel and Annie Kriegel.“ Biography 2006 29(3): 425 – 445.
  • Burke, Peter. The French Historical Revolution: The Annales School 1929 – 89, (1990).
  • Carrard, Philippe. Figuring France: The Numbers and Tropes of Fernand Braudel. // Diacritics 18 (3). 1988. с. 2 – 19.
  • Carrard, Philippe. Poetics of the New History: French Historical Discourse from Braudel to Chartier, (1992)
  • Pierre Daix, Braudel, (Paris: Flammarion, 1995)
  • Dosse, Francois. New History in France: The Triumph of the Annales, (1994, first French edition, 1987).
  • Giuliana Gemelli, Fernand Braudel (Paris: Odile Jacob, 1995)
  • Harris, Olivia. „Braudel: Historical Time and the Horror of Discontinuity.“ History Workshop Journal 2004 (57): 161 – 174.
  • Hexter, J. H. „Fernand Braudel and the Monde Braudellien,“ Journal of Modern History, 1972, vol. 44, pp. 480 – 539.
  • Hufton, Olwen. „Fernand Braudel“, Past and Present, No. 112. (Aug., 1986), pp. 208 – 213.
  • Hunt, Lynn. French History in the Last Twenty Years: the Rise and Fall of the Annales Paradigm. // Journal of Contemporary History 21 (2). 1986. DOI:10.1177/002200948602100205. с. 209 – 224.
  • Kaplan, Steven Laurence. „Long-Run Lamentations: Braudel on France,“ The Journal of Modern History, Vol. 63, No. 2, A Special Issue on Modern France. (Jun., 1991), pp. 341 – 353.
  • Kinser, Samuel. Annaliste Paradigm? The Geo-historical Structuralism of Fernand Braudel. // American Historical Review 86 (1). 1981. с. 63 – 105.
  • Lai, Cheng-chung. Braudel's Historiography Reconsidered, Maryland: University Press of America, 2004.
  • Moon, David. „Fernand Braudel and the Annales School“ online издание
  • Santamaria, Ulysses и др. A Note on Braudel's Structure as Duration. // History and Theory 23 (1). 1984. с. 78 – 83.
  • Stoianovich, Traian. French Historical Method: The Annales Paradigm, (1976)
  • Wallerstein, Immanuel. „Time and Duration: The Unexcluded Middle“ (1997) online версия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carole K. Fink, Fernand Braudel. French historian and educator, Encyclopaedia Britannica (посетен на 24.01.2016 г.)
  2. Thomas E. Skidmore, „Levi-Strauss, Braudel and Brazil: a Case of Mutual Influence.“ Bulletin of Latin American Research, 2003, 22(3): 340 – 349. ISSN – 3050 0261 – 3050 Full text: Ebsco
  3. Laura Hannemann, „Der entfesselte Geist. Die französischen Lageruniversitäten im 2. Weltkrieg“. In: Francia 33, 2006, Heft 3, S. 95 ff. (online).
  4. В добавка получава и 1 млн. американски долара от фондация „Форд“ през 1960 г. Виж: Francis X. Sutton, „The Ford Foundation's Transatlantic Role and Purposes, 1951 – 81.“ Review (Fernand Braudel Center) 2001 24(1): 77 – 104.
  5. Braudel, Fernand. „Pour une économie historique.“ Revue économique, Vol. 1, No. 1 (May, 1950), pp. 37 – 44.
  6. Например Fernand Braudel, „The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II“ (Berkeley: University of California Press, 1996).
  7. Предговор на Морис Емар („Бродел преподава история“), Увод и първа глава на Граматика на цивилизациите, Портал за култура, изкуство и общество, 6 март 2014 г.
  8. Откъси от Граматика на цивилизациите, сайт на изд. Изток-Запад.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за