Роже Шартие
| Роже Шартие Roger Chartier | |
| френски историк | |
 Роже Шартие през 2011 г., Прага | |
| Роден |
9 декември 1945 г.
|
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Учил в | Парижки хуманитарен факултет Висше нормално училище в Сен Клу |
| Работил във | Висше училище за обществени науки (1975)[1] Колеж дьо Франс Университет Париж-I Пантеон-Сорбона (1970 – 1975) Пенсилвански университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Роже Шартие в Общомедия | |
Роже Шартие (на френски: Roger Chartier), роден на 9 декември 1945 г. в Лион, Франция, е френски историк, чиито изследвания са в областта на историята на книгата, книгопечатането и четенето.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роже Шартие се ражда и завършва лицей в Лион. През 1964 – 1969 г. той е студент във Висшето нормално училище в Сен Клу и заедно с това слуша пълна университетска програма в Сорбоната (1966 – 1967). През 1969 г. се дипломира с отличие в специалността „Преподавател по история“.
През 1969 – 1970 г. Роже Шартие преподава в престижния парижки лицей „Людовик Велики“ на длъжност почетен преподавател. По същото време заема и мястото на помощник в катедрата по история на Новото време в университета Париж-1, а по-късно работи като старши преподавател във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS) в Париж. Във Висшето училище Шартие работи като доцент (1978 – 1983), а след това и ръководител на катедра (до 2006 г.). През 2006 г. е назначен като почетен професор в Колеж дьо Франс и оглавява катедрата „Писмеността и културата на Новото време“.
Академични и почетни награди
[редактиране | редактиране на кода]
- Носител на Годишната награда на American Printing History Association (1990)
- Първа награда в областта на историята (награда „Гобер“) на Френската академия (1992)
- Член на Обществото на Британската академия
- Почетен доктор на университета „Карлос III“ в (Мадрид)
- Почетен доктор на Университета „Лавал“ в (Квебек)
- Почетен доктор на университета в Ньошател (2012)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- L’Éducation en France du XVIe au XVIIIe siècle (в съавторство с Мари-Мадлен Компер и Доминик Жулиа), Société d’édition d’enseignement supérieur, Paris, 1976, 304 p. ISBN 2-7181-5201-X
- Histoire de l’édition française (под редакцията на Анри-Жан Мартен), 4 тома (1983 – 1986), 2 изд., Fayard et Cercle de la librairie, Paris, 1989 – 1991
- Lectures et lecteurs dans la France d’Ancien Régime, Éditions du Seuil, coll. „L’Univers historique“, nº 49, Paris, 1987, 369 p. ISBN 2-02-009444-4
- Les Origines culturelles de la Révolution française (1990), преиздадена с неиздаван послеслов на автора, Éditions du Seuil, Paris, coll. „Points / Histoire“, nº 268, 2000, 304 p. ISBN 978-2-02-039817-6
- La Correspondance. Les usages de la lettre au XIXe siècle (редактор), Fayard, coll. „Les Nouvelles Études historiques“, Paris, 1991, 462 p. ISBN 2-213-02454-5
- L’Ordre des livres. Lecteurs, auteurs, bibliothèques en Europe entre XIVe et XVIIIe siècle, Alinea, coll. „De la pensée / Domaine historique“, Aix-en-Provence, 1992, 126 p. ISBN 2-7401-0024-8
- Pratiques de la lecture (редактор), Payot, coll. „Petite Bibliothèque Payot“ nº 167, Paris, 1993, 309 p. ISBN 2-228-88723-4
- Le Livre en révolutions, entretiens avec Jean Lebrun, Textuel, Paris, 1997, 159 p. ISBN 2-909317-34-X
- Histoire de la lecture dans le monde occidental (съредактор с Гулиелмо Кавало, 1997), преизд., Éditions du Seuil, coll. „Points / Histoire“, nº H297, Paris, 2001, 587 p. ISBN 2-02-048700-4
- Au bord de la falaise. L’histoire entre certitudes et inquiétude, Albin Michel, coll. „Bibliothèque Albin Michel de l’histoire“, Paris, 1998, 292 p. ISBN 2-226-09547-0
- Les origines culturelles de la Révolution Française, преизд. Éditions du Seuil, coll. „Points / Histoire“, Paris, 1999, 304 p. ISBN 978-2-02-039817-6
- Inscrire et effacer: culture écrite et littérature (XVI – XVIII siècle) Paris: Éditions du Seuil, coll. « Hautes études », 2005, 209 p. (ISBN 978-2-0214-0175-2).
- Le sociologue et l’historien, съредактор заедно с Пиер Бурдийо, Agone/Raisons d’agir, Banc d'essais, 2010, Marseille, France, 112 p. ISBN 978-2-7489-0118-4
- Cardenio entre Cervantes et Shakespeare. Histoire d'une pièce perdue, Éditions Gallimard, NRF – Essais, 2011, ISBN 978-2-07-012387-2
- Éditer et Traduire: mobilité et matérialité des textes (XVI – XVIII siècle), Paris: Éditions Seuil, coll. « Hautes études », 2021, 298 p. (ISBN 978-2-02-147389-6).
- Cartes et fictions (XVI – XVIII siècle), Paris: Éditions Collège de France, 2022, 110 p. (ISBN 978-2-7226-0585-5).
Публикации на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Роже Шартие. „Революция“. – В: Духът на Анали. Превод Лиляна Деянова. София: Критика и хуманизъм, 1997.
- Роже Шартие. „Читателските общности“. – В: История на книгата, книгата в историята. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2001, с. 285 – 299.
- Роже Шартие. „Читателският кръг“. – В: Места на всекидневието. София: ЛИК, 2002, с. 197 – 206.
- „Роже Шартие в разговор с Пиер Бурдийо“. – Социологически проблеми, 2010, кн. 3 – 4.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Видео семинар на Роже Шартие „Making and Meaning, réflexion à partir des travaux de D.F.McKenzie“ (02:47:05)
- ((fr)) Профил на Роже Шартие на сайта на Центъра за исторически изследвания в Париж
- ((fr)) Профил на Роже Шартие на сайта на Колеж дьо Франс
- ((en)) Профил на Роже Шартие на сайта на Департамента по история на Пенсилванския университет
| ||||||||||||||||
|
