Роже Шартие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роже Шартие
френски историк
Роже Шартие през 2011 г., Прага
Роже Шартие през 2011 г., Прага

Роден
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История
Работил в EHESS
Колеж дьо Франс

Роже Шартие (на френски: Roger Chartier), роден на 9 декември 1945 г. в Лион, Франция е френски историк, чиито изследвания са в областта на историята на книгата, книгопечатането и четенето.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роже Шартие се ражда и завършва лицей в Лион. През 1964–1969 години той е студент в университета в Сен Клу и заедно с това слуша пълна университетска програма в Сорбоната (19661967). През 1969 г. се дипломира с отличие в специалността „Преподавател по история“.

През 19691970 г. Роже Шартие преподава в престижния парижки Лицей „Людовик Велики“ на длъжност почетен преподавател. По същото време заема и мястото на помощник в катедрата по история на Новото време в университета Париж-1, а по-късно работи като старши преподавател във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS) в Париж. Във Висшето училище Шартие работи като доцент (19781983), а след това и ръководител на катедра (до 2006 г.). През 2006 г. е назначен като почетен професор в Колеж дьо Франс и оглавява катедрата „Писмеността и културата на Новото време“.

Академични и почетни награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • L’Éducation en France du XVIe au XVIIIe siècle (в съавторство с Мари-Мадлен Компер и Доминик Жулиа), Société d’édition d’enseignement supérieur, Paris, 1976, 304 p. ISBN 978-2-7181-5201-X
  • Histoire de l’édition française (под редакцията на Анри-Жан Мартен), 4 тома (1983–1986), 2 изд., Fayard et Cercle de la librairie, Paris, 1989–1991
  • Lectures et lecteurs dans la France d’Ancien Régime, Éditions du Seuil, coll. «L’Univers historique», nº 49, Paris, 1987, 369 p. ISBN 978-2-02-009444-4
  • Les Origines culturelles de la Révolution française (1990), преиздадена с неиздаван послеслов на автора, Éditions du Seuil, Paris, coll. «Points / Histoire», nº 268, 2000, 304 p. ISBN 978-2-02-039817-6
  • La Correspondance. Les usages de la lettre au XIXe siècle (редактор), Fayard, coll. «Les Nouvelles Études historiques», Paris, 1991, 462 p. ISBN 978-2-213-02454-5
  • L’Ordre des livres. Lecteurs, auteurs, bibliothèques en Europe entre XIVe et XVIIIe siècle, Alinea, coll. «De la pensée / Domaine historique», Aix-en-Provence, 1992, 126 p. ISBN 978-2-7401-0024-8
  • Pratiques de la lecture (редактор), Payot, coll. «Petite Bibliothèque Payot» nº 167, Paris, 1993, 309 p. ISBN 978-2-228-88723-4
  • Le Livre en révolutions, entretiens avec Jean Lebrun, Textuel, Paris, 1997, 159 p. ISBN 978-2-909317-34-X
  • Histoire de la lecture dans le monde occidental (съредактор с Гулиелмо Кавало, 1997), преизд., Éditions du Seuil, coll. «Points / Histoire», nº H297, Paris, 2001, 587 p. ISBN 978-2-02-048700-4
  • Au bord de la falaise. L’histoire entre certitudes et inquiétude, Albin Michel, coll. «Bibliothèque Albin Michel de l’histoire», Paris, 1998, 292 p. ISBN 978-2-226-09547-0
  • Les origines culturelles de la Révolution Française, преизд. Éditions du Seuil, coll. «Points / Histoire», Paris, 1999, 304 p. ISBN 978-2-02-039817-6
  • Le sociologue et l’historien, съредактор заедно с Пиер Бурдийо, Agone/Raisons d’agir, Banc d'essais, 2010, Marseille, France, 112 p. ISBN 978-2-7489-0118-4
  • Cardenio entre Cervantes et Shakespeare. Histoire d'une pièce perdue, Éditions Gallimard, NRF - Essais, 2011, ISBN 978-2-07-012387-2

Публикации на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Роже Шартие. „Революция“. - В: Духът на Анали. Превод Лиляна Деянова. София: Критика и хуманизъм, 1997.
  • Роже Шартие. „Читателските общности“. - В: История на книгата, книгата в историята. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2001, с. 285-299.
  • Роже Шартие. „Читателският кръг“. - В: Места на всекидневието. София: ЛИК, 2002, с. 197-206.
  • „Роже Шартие в разговор с Пиер Бурдийо“. – Социологически проблеми, 2010, кн. 3–4.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]