Робер Мандру

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робер Мандру
Robert Mandrou
френски историк
Роден
Починал
25 март 1984 г. (63 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История
Работил в EPHE
Университет Париж-X: Нантер
Повлиян Люсиен Февър

Робер Мандру (на френски: Robert Mandrou) е френски историк, инициатор заедно с Жорж Дюби за създаването на т.нар. „история на менталностите“.[1] Представител е на второто поколение на френската Школа „Анали“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робер Мандру се ражда на 31 януари 1921 г. в Париж в работническо семейство (майка му е шивачка, а баща му железничар). Получавайки стипендия, учи между 1932 и 1939 г. в средно училище в Сент Етиен. През Втората световна война отбива трудова повинност първо като работник в Брауншвайг, а след това като дървосекач в Харц. След края на войната, завръщайки се във Франция, продължава да учи, докато работи като училищен възпитател. През 1950 г. взима квалификация за преподавател. Между 1950 и 1954 г. преподава в лицея „Паскал“ в Клермон-Феран, а между 1954 и 1957 г. в лицея „Волтер“ в Париж. Заради туберкулоза е принуден да отсъства през учебната 1955 – 1956 година.

Един от членовете на квалификационната комисия на изпита за преподаватели е Фернан Бродел, който забелязва Мандру и впоследствие го запознава с Люсиен Февър. След преместването си в Париж през 1954 г. Мандру е поканен от Февър за секретар на списание „Анали“. За периода 1954 – 1962 г. публикува в списанието 17 статии и 40 рецензии. След смъртта на Февър заема мястото му в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE). През 1958 г. в съавторство с Жорж Дюби публикува труда „История на френската цивилизация“, който слага началото на нова посока във френската историография – историята на менталностите. През 1961 г. публикува книгата си „Франция от ранното Ново време, 1500 – 1640: Есе по историческа психология“, написана на основата на изследователския план и материали на Февър и на собствени 10-годишни проучвания. Заради конфликт с Фернан Бродел, по повод интелектуалното наследство на Люсиен Февър, през 1962 г. Мандру напуска списание „Анали“.

През 1968 – 1980 г. е професор в Университета Париж-X: Нантер. Пенсионира се по болест през 1980 г. Умира на 25 март 1984 г.[2] [3] [4] [5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Histoire de la civilisation française (2 vol. в съавторство с Жорж Дюби), Paris, Armand Colin, 1958.
  • Introduction à la France moderne. Essai de psychologie historique, Paris, Albin Michel, 1961.
  • De la culture populaire en France aux XVIIe et XVIIIe siècles, Paris, Stock, 1964.
  • Classes et luttes de classes dans la France du XVIIe siècle, Florence, d'Anna, 1965.
  • La France des XVIe et XVIIe siècles, Paris, PUF, Coll. Nouvelle Clio, 1967.
  • Magistrats et sorciers en France au XVIIe siècle, Paris, Plon, 1968 (дисертация).
  • Les Fugger, propriétaires fonciers en Souabe (fin du XVIe siècle), Paris, Plon, 1969.
  • Les Sept jours de Prague, 21 – 27 août 1968. Première documentation historique complète de l'entrée des troupes aux accords de Moscou, Paris, 1969.
  • Encyclopaedia Universalis, t.8, 1970: article Histoire: 1. le statut scientifique de l'histoire; 2. l'histoire des Mentalités.
  • Louis XIV en son temps, Paris, PUF, 1973.
  • Des humanistes aux hommes de science, Paris, Seuil, 1973.
  • L’Europe absolutiste. Raison et raison d’État (1649 – 1775), Paris, Fayard, 1977.
  • Possession et sorcellerie en France au XVIIe siècle, Paris, 1979.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le Roy Ladurie, Emmanuel (1985), „Robert Mandrou (1921 – 1984)“. Annales. Économies, Sociétés, Civilisations. Vol 40, No. 2, pp. 241 – 243. ((fr))
  2. Francois, Étienne, „Robert Mandrou (31.1.1921 – 25.3.1984)“, Historische Zeitschrift, Bd. 239., 1984, S. 496 – 498. ((de))
  3. Goubert, Pierre, „La mort de Robert Mandrou“, Le Monde, 1 – 2 avril 1984. ((fr))
  4. Vovelle, Michel, „Un grand découvreur“, L'Humanité, 30 mars 1984. ((fr))
  5. Burgiere, André, „Robert Mandrou“, Le Nouvel observateur, 30 mars-5 avril 1984. ((fr))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]