Аморейски език
| Аморейски език Аморит | |
| Страна | Вавилония и Мари |
|---|---|
| Регион | Месопотамия |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиЗападносемитскиЦентралносемитскиСеверозападни семитски Аморит | |
| Официално положение | |
| Официален в | Вавилония |
Аморейският език или още и Аморитският език е семитски език от северозападната група семитски езици, говорени от аморейците в древността в Близкия изток.
Известен е от акадски източници и записани неакадски собствени имена от времето на аморейската династия във Вавилония (от края на третото и началото на второто хилядолетие пр.н.е.), а също и от текстове от Мари, и в по-малка степен Алалах, Хармал и Тутуб (преди Хафадже).
Източници и литература
[редактиране | редактиране на кода]- D. Cohen, Les langues chamito-semitiques, CNRS: Paris 1985.
- I. Gelb, La lingua degli amoriti, Academia Nazionale dei Lincei. Rendiconti 1958, no. 8, 13, pp. 143–163.
- H. B. Huffmon. Amorite Personal Names in the Mari Texts. A Structural and Lexical Study, Baltimore 1965.
- Remo Mugnaioni. "Notes pour servir d’approche à l’amorrite" Travaux 16 – La sémitologie aujourd’hui, Cercle de Linguistique d’Aix-en-Provence, Centre des sciences du langage, Aix-en-Provence 2000, p. 57-65.
- M. P. Streck, Das amurritische Onomastikon der altbabylonischen Zeit. Band 1: Die Amurriter, Die onomastische Forschung, Orthographie und Phonologie, Nominalmorphologie. Alter Orient und Altes Testament Band 271/1, Münster 2000.