Андриана Шкунка

Андриана Шкунка
Andriana Škunca
	Андриана Шкунка Andriana Škunca
Родена	9 март 1944 г. (80 г.) Беловар, Югославия
Професия	писател, поет
Националност	Хърватия
Активен период	1969 -
Жанр	лирика

Андриана Шкунка (на хърватски: Andriana Škunca) е хърватска поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, а от 2000 г. се занимава активно и с фотография.

Биография и творчество

Родена е на 9 март 1944 г. в Беловар, Югославия. Семейството ѝ е от Новаля на остров Паг, където тя прекарва детството си.

Следва югославистика и сравнителна литература във Философския факултет на Загребския университет. След дипломирането си се завръща в Новаля на остров Паг.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Do neba bijelo“ (Бяло до небето), е издадена през 1969 г.

Заедно със Звонимир Мърконич и Хървойе Пеякович през 1992 г. съставя антология с хърватски стихотворения в прозата „Naša ljubavnica tlapnja“ (Нашата любовница е скитник).

За дивите маслинови горички „Luna“ на остров Паг през 2013 г. издава монографията „Biblijski vrt /Sveta zemlja lunjskih maslina“ (Библейска градина / Светата земя на маслините в Лун) с включени 150 нейни снимки.

В допълнение към поезията си пише литературна критика и поетични бележки за визуалните изкуства, а от 2000 г. е особено известна като художествена фотографка. По време на многогодишни преходи в пейзажите на Новаля и остров Паг снима много уникални атмосфери и гледки. Като родена на острова, тя е вдъхновена от скрити и пусти места, от следите от ежедневието и наследството. Снимките ѝ са представени на самостоятелни изложби в Хърватия, Австрия, Германия и Чехия. През 2005 г. режисьорът Петър Креля прави за нея документалния филм „Андриана“, в който представя стиховете ѝ и работата ѝ като отличен фотограф.

Удостоена е с редица литературни награди: „Антун Бранко Симич“ за поетичен дебют, „Тин Уевич“ (1999) на Дружеството на хърватските писатели, „Владимир Назор“ (2003), награда на Хърватската академия на науките и изкуствата (2003), отличие „Горанов венец“ за цялостно поетично творчество 2006 г., награда на град Новаля (2016), „Visoka žuta žita“ (2018), „Владимир Назор“ (2020) за цялостно творчество, „Квирин“ за цялостен принос в хърватската поезия (2020).

Тя е член на Асоциацията на хърватските писатели, на хърватския ПЕН клуб и на Хърватската асоциация на изящните художници и приложните изкуства. Редактор е на „Библиотека Kairos“ и на литературното списание „Европейски вести“ на Дружеството на хърватските писатели.

Андриана Шкунка живее със семейството си в Загреб и Новаля.

Произведения

Поезия

Do neba bijelo (1969)
Kratka sjena podneva (1973)
Pomaci, tišine (1981)
Napuštena mjesta (1985)
Druga strana zrcala (1988)
Korijen zid kutija (1992)
Zeleni prah (1994)
Novaljski svjetlopis (1999) – с петдесет снимки от авторката, награда „Тин Уевич“
Predivo sve užih dana (2002) – избрана поезия, награда на Хърватската академия на науките и изкуствата и награда „Владимир Назор“
Vrijeme se zanjihalo (2015)

Проза

Ivan Večenaj (1994) – с Тонко Мароевич
Biblijski vrt /Sveta zemlja lunjskih maslina (2013) – със 150 снимки от авторката
Hodopis rubovima otoka (2013) – пътеписи и поетична проза, със собствени фотографии

Други

Naša ljubavnica tlapnja, antologija hrvatskih pjesama u prozi (1992) – със Звонимир Мърконич и Хървойе Пеякович
Vesna Prica (1999) – монография, с Иво Шимат Банов и Марина Баричевич

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andriana Škunca в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.