Преглед на кода на Аркадна игра

'''Аркадна игра''' е вид [[игрален автомат]], работещ с монети.

Машината обикновено е инсталирана в обществени заведения, като например ресторанти, барове и молове. Повечето аркадни игри представляват [[Видеоигра|видеоигри]], слот машини, електро-механични игри или игри с награди ({{lang|en|redemption game}}). Макар и не съвсем точно, златният период на аркадните игри обикновено се определя между края на 1970-те и средата на 1980-те години.

С изключение на кратък период на възобновен интерес в началото на 1990-те търсенето на аркадни игри в Западното полукълбо спада поради навлизането на домашните [[Игрална конзола|игрални конзоли]] като Sony PlayStation на [[Сони]] и Xbox на [[Майкрософт]], които непрекъснато увеличават качеството на видеографиката и разнообразието от игри, като намаляват цените.
[[Файл:Light_gun_survival_horror_arcade_game.jpg|мини|Играч в Япония играе на ''911 полиция'' със светлинен пистолет]]

== История ==
Сред първите популярни „аркадни игри“ са най-ранните [[Увеселителен парк|увеселителни атракциони]] като [[стрелбище]], хвърляне на [[топка]], и най-ранните монетни автомати, като например тези, които пускат късмети или свирят механична музика. Аркадните игри черпят вдъхновение и атмосфера от старите панаири и [[Увеселителен парк|увеселителни паркове]] от ерата на 1920-те години (например [[Кони Айлънд]] в Ню Йорк). През 1930-те години се появяват първите монетни [[флипер]]и (пинбол машини). Тези първи игрални автомати са били изработени от дърво, нямат светлини, а отчитането на точки става с механични броячи. Около 1977 г. повечето производители на флипери преминават към използване на [[електроника]] както за работата на автомата, така и при отчитането на точките.<ref>[http://www.pinrepair.com/arcade/ Vintage Coin Operated Fortune Tellers, Arcade Games, Digger/Cranes, Gun Games and other Penny Arcade games, pre-1977] from Marvin's Marvelous Mechanical Museum</ref>
[[Файл:Neogeoguts.JPG|дясно|мини|Домашната конзола „Нео-Гео“]]

== Технология ==
Почти всички съвременни електронни игри (с изключение на някои традиционни стари игри по панаирите) използват [[електроника]], [[Интегрална схема|интегрални схеми]] и [[кинескоп]]и. В миналото, монетнаите аркадни видео игри, като правило, са използвали специализирани системни платки, често с множество [[Централен процесор|процесори]], високо специализирани звукови и [[Графичен процесор|графични чипове]], и най-съвременна [[компютърна графика]]. Това подтиква производството на аркадни дънни платки с по-сложна графика и звук, отколкото в [[игрална конзола]] или [[персонален компютър|персонални компютри]], но към 2010 година положението се променя. След тази дата хардуерът на аркадните игри често е на базата на модифицирана игрална конзола или компютърни компоненти от висок клас. Това дава възможност аркадните игри често да са по-вълнуващи и реалистични от [[Компютърна игра|компютърните]] или конзолните игри, защото включват специализирано помощно обзавеждане за създаване на обстановка и контрол: напълно затворени динамични кабини с чувствителни уреди за управление, специални светлинни пушки, прожекционни екрани, репродукции на кабината на самолет, мотоциклет и др. със съответните контролери, регулатори и сензори, включително танцувални платформи и [[Въдица|въдици]]. Именно тези аксесоари отличават съвременните видео игри от другите игри, тъй като те като правило са твърде обемисти и скъпи за използване с обикновени домашни компютри и конзоли.

== Емулация ==
[[Емулатор]]и, като MAME, които могат да работят на модерни компютри и ред други устройства, целят да запазят игри от миналото. Емулаторите позволяват на ентусиастите да играят стари видео игри, използвайки код от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, който се възпроизвежда от модерни софтуерни системи. Легитимни емулирани заглавия започват да се появяват още на [[Macintosh]] (1994), [[PlayStation|Sony PlayStation]] (1996) и Sega Saturn (1997). Аркадни игри, като Gaplus, Mappy, Space Harrier, Star Force, The Tower of Druaga, Tecmo Bowl, Altered Beast и други, се емулират през Nintendo Wii Virtual Console Service. Други класически аркадни игри, като Asteroids, Tron, Discs of Tron, Yie Ar Kung-Fu, [[Pacman|Pac-Man]], Joust, Battlezone, Dig Dug, Robotron: 2084 и Missile Command се емулират през [[PlayStation Network]] и [[Microsoft Store]]. Емулаторите са еволюирали до такава степен, че вече могат да се използват и на мобилни устройства и дори през уебсайтове, които служат за онлайн емулатори<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.10brutes.com/podarak-za-geimar/#arkadnaigrapodarak|заглавие=Подарък за геймър: как да избереш и кои са най-яките подаръци за геймъри|автор=Косьо Н.|фамилно_име=|първо_име=|дата=2019-09-22|труд=10Brutes|архив_дата=|достъп_дата=2019-09-23}}</ref>.

== Индустрия ==
Освен в ресторанти и зали за видео игри, електронни игри също могат да се срещнат в боулинг зали, колежи, магазини, хотели, перални, кина, супермаркети, търговски центрове, летища, ледени дворци, павилиони, паркинги, барове/кръчми и др. Накратко, аркадните игри са много популярни на обществени места, където хората най-вероятно ще имат свободно време.<ref>[''Tricks of the Podcasting Masters'' p. 38]</ref>

Американските Асоциация за машини за развлечение е [[търговска асоциация]], създадена през 1981 г.<ref>{{cite web|url=http://www.gamingregulation.com/association/united-states/american-amusement-machine-association/|title=American Amusement Machine Association|work=www.gamingregulation.com|accessdate=10 декември 2017|архив_дата=2017-09-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170925230625/http://www.gamingregulation.com/association/united-states/american-amusement-machine-association/}}</ref>, която представлява индустрията,<ref>{{cite web|url=http://coin-op.org/about/mission/|title=AAMA mission statement|publisher=AAMA|date=2016|accessdate=26 януари 2017}}</ref>, включително 120 дистрибутори и производители.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1999/09/23/technology/care-for-a-latte-with-that-mr-nukem.html|title=Care for a Latte With That, Mr. Nukem?|last=Kushner|first=David|date=23 септември 1999|work=The New York Times|accessdate=10 декември 2017|lang=en|issn=0362 – 4331}}</ref>

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
* [http://www.focgames.com/bg/games/класически-игри Аркадни игри] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305164926/http://www.focgames.com/bg/games/%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8 |date=2016-03-05 }}
* [http://aa.arcade-museum.com/ Онлайн колекция списания „Automatic Age“, 1925 – 1945]
* [http://www.arcade-history.com/ История на монетните игрални автомати]

{{превод от|en|Arcade game|871027940}}

[[Категория:Игри|!]]