Направо към съдържанието

Бдение над Финеган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бдение над Финеган
Finnegans Wake
АвторДжеймс Джойс
Създаване
Първо издание4 май 1939 г.
ИздателствоFaber and Faber
Оригинален езиканглийски
ПредходнаОдисей
Началоriverrun, past Eve and Adam's, from swerve of shore to bend of bay, brings us by a commodius vicus of recirculation back to Howth Castle and Environs.
Бдение над Финеган в Общомедия

„Бдение над Финеган“ (на английски: Finnegans Wake) е роман на ирландския писател Джеймс Джойс. Той е важен заради експерименталния си стил и репутацията си като едно от най-трудните художествени произведения на английски език.[1] Написан в Париж за период от седемнадесет години и публикуван през 1939 г. – две години преди смъртта на автора – „Бдение над Финеган“ е последната творба на Джойс. Цялата книга е написана на предимно идиосинкратичен език, който съчетава стандартните английски лексикални единици и неологистични многоезични каламбури и словосливания с уникален ефект. Много критици смятат, че техниката е опит на Джойс да пресъздаде преживяването на съня и сънищата.[2] Благодарение на лингвистичните експерименти, стила поток на съзнанието, литературните алюзии, свободните асоциации и изоставянето на всякакви наративни конвенции, „Бдението над Финеган“ остава до голяма степен непрочетен и непознат на широката публика.[3] Въпреки препятствията, читателите и коментаторите достигат до широк консенсус за главните герои на книгата и, в по-малка степен, за неговия сюжет, но ключовите детайли остават неуловими.[4]

Джойс започва работа по „Бдение над Финеган“ малко след публикуването на Одисей през 1922 г. До 1924 г. в сериализираната форма започват да се появяват новите авангардни творби на Джойс в парижките литературни журнали The Transatlantic Review и transition (sic) под заглавието fragments of Work in Progress“. Действителното заглавие на произведението остава тайна, докато книгата не бъде публикувана изцяло, на 4 май 1939.[5] Първоначалната реакция към романа, както в сериализираната, така и в окончателната си форма, е до голяма степен отрицателна.[6]

Оттогава творбата заема видно място в английската литература, въпреки многобройните си критици. Антъни Бърджес хвали „Бдение над Финеган“ и го описва като „голяма комична визия, една от малкото книги на света, която може да ни накара да се смеем на глас на почти всяка страница.“.[7] Сега често срещаният термин кваркелементарна частица – идва от „Бдение над Финеган“.

Произход и композиция

[редактиране | редактиране на кода]

Литературно значение и критика

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Joyce, Joyceans, and the Rhetoric of Citation, p 3, Eloise Knowlton, University Press of Florida, 1998, ISBN 0-8130-1610-X
  2. Mercanton 1988, p.233
  3. Joyce critic Lee Spinks argues that Finnegans Wake „has some claim to be the least read major work of Western literature.“ Spinks, Lee. A Critical Guide to James Joyce, p.127
  4. The Cambridge Introduction to James Joyce, p 98, Eric Bulson, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-84037-6
  5. The Oxford companion to Irish literature, p 193, Robert Welch, Oxford University Press, 1996, ISBN 0-19-866158-4
  6. "From the archive: Who, it may be asked, was Finnegan? | From the Guardian | The Guardian". theguardian.com.
  7. "Putting It Into Words ~ Finnegans Wake". It's About Women.