Направо към съдържанието

Бернхард I (Брауншвайг-Люнебург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бернхард I
Bernhard I. zu Braunschweig-Lüneburg
княз на Люнебург и Брауншвайг-Волфенбютел
Роден
Починал
Управление
Други титлихерцог на Брауншвайг-Люнебург
Семейство
РодВелфи
БащаМагнус II (Брауншвайг-Люнебург)
МайкаКатарина фон Анхалт-Бернбург
Братя/сестриКатерина Елизабет фон Брауншвайг-Люнебург
София фон Брауншвайг-Волфенбютел
Агнес II фон Брауншвайг-Люнебург
Хайнрих I (Брауншвайг)
Ото II фон Брауншвайг-Люнебург
Фридрих I (Брауншвайг-Волфенбютел)
Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
СъпругаМаргарета фон Саксония-Витенберг (1386)
ДецаОто IV
Фридрих II (Брауншвайг-Люнебург)
Бернхард I в Общомедия

Бернхард I (на немски: Bernhard I; * между 1358 и 1364; † 11 юни 1434, Целе) от род Велфи, е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1388 до 1409 г. и от 1428 до 1434 г. княз на Люнебург, също от 1400 до 1428 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел. Той е основател на Средния Дом Люнебург.

Той е вторият син на херцог Магнус II, наричан „Торкват“ („с веригата“) (1324 – 1373), и на Катарина фон Анхалт-Бернбург († 1390).

След смъртта на баща му през 1373 г. Бернхард I започва да управлява заедно с по-големия му брат Фридрих († 5 юни 1400). През 1385 г. Бернхард е пленен от господарите на Швихелде и от Щайнберг. Освободен е след три години срещу заплащане на голяма сума. След „Люнебургската наследствена война“ (1370 – 1388) с херцозите от Саксония-Витенберг за Княжество Люнебург, той управлява заедно с брат си Хайнрих I († 14 октомври 1416) в Княжество Люнебург, а брат му Фридрих I получава Княжество Брауншвайг-Волфенбютел.

През 1428 г. по инициативата на синовете на Хайнрих има ново деление, при което Бернхард I поема Княжество Люнебург, което управлява до смъртта си през 1434 г.

Бернхард I се жени през 1386 г. за Маргарете Саксонска († 1429), дъщеря на курфюрст Венцел I от Саксония-Витенберг от род Аскани. Двамата имат три деца: