Бертран дьо Бланшфор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бертран дьо Бланшфор
Гербът на Бертран дьо Бланшфор
Гербът на Бертран дьо Бланшфор
Велик магистър
Правилата на Свети Бенедикт, копие от VIII век.
Правилата на Свети Бенедикт, използвани от Бертран дьо Бланшфор за правна основа на устава на тамплиерите.
Информация
Орден Тамплиери
Управление1156 – 1169
Народностгасконец
Роден
ок. 1109
Починал
ПредшественикАндре
НаследникФилип
Семейство
БащаГодфроа

Бертран дьо Бланшфор (на френски: Bertrand de Blanquefort) е велик магистър на тамплиерите от 1156 до 1169 г. Той е роден в Гиен, Франция. Син е на Годфроа де Бланшфор и носи благородническа кръв. Бертран е един от значимите и влиятелни Велики магистри на Ордена на тамплиерите, като води много битки със сарацините. Заловен е в битка срещу тях и е хвърлен в тъмниците на Халеб, откъдето по-късно е откупен от византийския император Мануил I Комнин. Бертран престоява известно време във Византия, където си спечелва добро име. Спечелва също и благоразположението на Светия престол и по негово време папа Александър III издава булата Omne Datum Optimum (”Всеки дар е съвършен”), в която окончателно се поставя въпросът за пълната самостоятелност на Ордена от църквата, с изключение на папската институция. Крал Луи VII признава на Бертран дьо Бланшфор титлата „Велик магистър по волята Божия“.

Бертран пише устава на тамплиерите – Retraits, с което се създава структура на ордена от рицари с ясни роли и протоколи, включително и дипломати на ордена. Създадени са предпоставки срещу бъдещо узурпиране на поста на Велик магистър без подкрепата на рицарите.

Андре дьо Монбар
План на Храма в Ерусалим
План на Храма в Ерусалим
Велик магистър на рицарите-тамплиери
(1156 – 1169)
Филип дьо Мили