Тома Беро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Беро
Гербът на Тома Беро
Велик магистър
Укрепленията на Антиохия, изкачващи Силпийския връх
Стените на Антиохия, загубена от християнството за последен път по времето на Тома Беро
Орден Cross of the Scottish Knights Templar.png Тамплиери
Управление 1256-1273
Починал 25 март 1273
Предшественик Рено
Наследник Гийом
Народност италианец

Тома Беро (Берар) (на латински: Thomas Belardus) е деветнадесетия Велик магистър на Ордена на тамплиерите от 1256 до 1273 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По времето в което той е начело на Ордена кръстоносците водят последни кръвопролитни битки и в крайна сметка са окончателно изтласкани от Светите земи от сарацините. Загубени или предадени последователно са Сафед, Бофор, Гастон, Антиохия, Шателблан, Монфор и то с тежки загуби на жива сила. Заслуга на Беро е укрепването и стабилизирането на отношенията между Ордена на тамплиерите и останалите ордени. Двата най-големи ордена – на тамплиерите и на хоспиталиерите, успяват да подпишат десетгодишно примирие с мамелюкския султан на Египет и Сирия Байбарс.

Тома Беро умира през 1273 г.

Рено дьо Вишие
План на Храма в Ерусалим
Велик магистър на рицарите-тамплиери
(1256 – 1273)
Гийом дьо Божьо