Направо към съдържанието

Били Айлиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Били Айлиш
Billie Eilish
американска певица
16 юни 2022 г.
Родена

Националност САЩ
Работилапевица, автор на песни
Музикална кариера
Стилпоп
електропоп
дарк поп
Инструментиукулеле, пиано
Глассопран[1]
Активност2015 –
ЛейбълDarkroom
Interscope
Награди„Грами“
Семейство
Братя/сестриФиниъс О'Конъл

Подпис
Уебсайтbillieeilish.com
Били Айлиш в Общомедия

Били Айлиш Пайрът Беърд О'Конъл[2] (на английски: Billie Eilish Pirate Baird O'Connell) е американска певица и авторка на песни.

Нейният дебютен сингъл Ocean eyes става популярен и натрупва над 132 милиона слушания в Spotify към октомври 2018 г. Дебютният ѝ EP Dont Smile at Me е издаден през август 2017 г.

Детство и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Били Айлиш е родена на 18 декември 2001 г. в Лос Анджелис, САЩ, в семейство на актьори и музиканти.[3][4][5][6] Родителите ѝ са актрисата и сценаристка Маги Беърд и актьорът Патрик О'Конъл, и двамата също музиканти.[7][8][9] Айлиш има ирландски и шотландски произход.[10] Израства в Хайланд парк. Тя е на домашно обучение и се присъединява към Детския хор на Лос Анджелис на възраст осем години. На единадесет години започва да пее и да пише собствените си песни, следвайки големия си брат Финиъс О'Конъл, който вече пише, изпълнява и продуцира свои песни със своята група.[11]

През октомври 2015 г. Били Айлиш записва песента Ocean eyes, първоначално написана от Финиъс за неговата група, и я изпраща на учител по танци, който помага за хореографията към нея.[12]

Ocean Eyes е издаден като дебютен сингъл на SoundCloud през 2016 г. Музикалният видеоклип е издаден на 24 март 2016 г., а на 22 ноември 2016 г. излиза и видеоклип, където Айлиш изпълнява танц към песента. Същата година Айлиш издава сингъла Six Feet Under. Ocean eyes е пуснат по целия свят чрез Darkroom и Interscope Records на 18 ноември 2016 г. На 14 януари 2017 Айлиш издава EP с четири ремикса от Ocean eye.

2016 – 2017: Bellyache и Don't Smile at Me

[редактиране | редактиране на кода]

След успеха на ремиксите на Ocean eyes, Били издава сингъл Bellyache на 24 февруари 2017 г. Bellyache, е подготвена и написана в съавторство с Финиъс О'Конъл, с музикален видеоклип режисиран от Майлс и Ей Джей, който е издаден на 22 март 2017 г. На 30 март Айлиш пуска песента Bored, като част от саундтрака към Netflix сериал 13 причини защо. На 30 юни 2017 г. Айлиш издава сингъла Watch, последван от Copycat. Сингълът на Айлиш idontwannabeyouanymore е издаден на 11 юли 2017 г., заедно с обявление за дебютна EP, Don't Smile at Me. Всеки петък през юли Айлиш добавя по още един сингъл към тази EP. Така са пуснати idontwannabeyouanymore и My Boy. Сингълът Don't Smile at Me е издаден на 12 август 2017 г. След това Айлиш си сътрудничи с американския рапър Винс Стейпълс за ремикс на песента Watch под името &Burn, който по-късно е включен в преиздадения EP.

2018 – 2019: дебютен албум

[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2018 г. започва турнето Where's My Mind, което приключва през април 2018 г. По повод отбелязването на годишното събитие World Record Day (Ден на музикалния запис) през 2018 г. Айлиш обявява излизането на 7-инчов винил с акустична версия на песента Party Favor и акустична кавър версия на песента на Дрейк Hotline Bling. Айлиш си сътрудничи с американския певец Калид за сингъла Lovely, който е пуснат през април 2018 г. и добавен към саундтрака за втория сезон на „13 причини защо“. Тя също пуска синглите Bitches Broken Hearts и You Should See Me in a Crown. На 17 октомври 2018 г. Айлиш издава сингъла When the Party's Over.

На 29 март 2019 г. Айлиш пуска първия си албум When We Fall Asleep, Where Do We Go?.

На церемонията по връчване на Европейските музикални награди на телевизия MTV за 2019 година в Севиля Били Айлиш печели две награди – за най-добър нов изпълнител и за най-добра песен (за Bad Guy).

През август 17-годишната американка става първия роден през новия век изпълнител, оглавил класацията „Билборд Хот 100“.

След успеха на When We All Fall Asleep, Where Do We Go? Били и Финеас решават да направят втори албум – Happier than ever. Той веднага придобива популярност.

През 2021 г. Айлиш се снима във филма The World's a Little Blurry. Същата година тя пуска свой собствен парфюм – „Айлиш“.

През ноември 2023 г. Айлиш публично се разкрива, заявявайки че е „физически привлечена към момичета. Но също така се плаша от тях, от тяхната красота и тяхното присъствие“.[13]

  • Six Feet Under (2016)
  • Ocean Eyes (2016)
  • Bellyache (2017)
  • Bored (2017)
  • Watch (2017)
  • Copycat (2017)
  • Idontwannabeyouanymore (2017)
  • My Boy (2017)
  • &Burn (2017)
  • Bitches Broken Hearts (2018)
  • Lovely (2018)
  • You Should See Me in a Crown (2018)
  • When the Party's Over (2018)
  • Come Out and Play (2018)
  • When I Was Older (2019)
  • Bury a Friend (2019)
  • Wish You Were Gay (2019)
  • Bad Guy (2019)
  • All the Good Girls Go to Hell (2019)
  • Everything I Wanted (2019)
  • No Time to Die (2020)
  • Ilomilo (2020)
  • My Future (2020)
  • Therefore I Am (2020)
  • Lo Vas a Olvidar (2021)
  • Your Power (2021)
  • Lost Cause (2021)
  • NDA (2021)
  • Happier Than Ever (2021)
  • Male Fantasy (2021)
  • Halley's Commet (2021)
  • Everybody dies (2021)
  • Oxytocin (2021)
  • GOLDWING (2021)
  • Billie Bossa Nova (2021)
  • I Didn't Change My Number (2021)
  • Getting Older (2021)
  • OverHeated (2021)
  • TV (2022)
  • The 30th (2022)
  • The World's a Little Blurry
  • Don't Smile at Me Tour (2017)
  • Where's My Mind Tour (2018)
  • 1 by 1 Tour (2018 – 2019)[14]
  • When we all fall asleep tour (2019)
  • Where Do We Go? World Tour (2020)
  • Happier Than Ever: The World Tour (2022)
  • Hit me hard and soft: The World Tour (2024-2025)

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Европейските музикални награди на телевизия MTV 2019 две награди:

  • За най-добър нов изпълнител
  • За най-добра песен (за Bad Guy)

Спечелени „Грами“:

  • Най-добър изпълнител за годината (2020 г.)
  • Песен на годината (2020 г.) – Bad Guy
  • Албум на годината (2020 г.) – When We All Fall Asleep, Where Do We Go?
  • Запис на годината (2020 г.) – Bad Guy
  • Най-добър нов изпълнител (2020) – Billie Eilish
  1. www.rollingstone.com
  2. Billie Eilish: Is she pop's best new hope? // BBC News.
  3. Get to Know: Billie Eilish | MTV UK // Посетен на 1 април 2018.
  4. Billie Eilish on Apple Music // itunes.apple.com. Посетен на 21 октомври 2017.
  5. Savage, Mark. Billie Eilish: Is she pop's best new hope? // BBC News. 15 юли 2017. Посетен на 25 юли 2017.
  6. Billie Eilish – Biography // iTunes.
  7. A Day In The Life Of Billie Eilish // Архивиран от оригинала на 2019-03-29. Посетен на 2019-01-08.
  8. The Groundlings // The Groundlings Website. Архивиран от оригинала на 2018-01-16. Посетен на 15 януари 2018.
  9. October 1, 2013. Scrumptious Mom Maggie Baird – October 2013 // scrumptiousmoms, 1 октомври 2013. Посетен на 16 май 2018.
  10. Power, Ed. An Interview with Billie Eilish: Pop's Ferocious New Enigma | Hotpress // Hotpress. Посетен на 8 ноември 2018.
  11. Meet Billie Eilish, Pop's Next It Girl // Vogue. Посетен на 3 февруари 2018.
  12. Cirisano, Tatiana. 15-Year-Old Pop Prodigy Billie Eilish Announces Debut EP & First-Ever Tour // Billboard. Посетен на 25 юли 2017.
  13. Стефан, Катси. Billie Eilish Was Made for This: ‘Being a Woman Is Just Such a War, Forever’ // Варайъти. variety.com, 13 ноември 2023. Посетен на 2 януари 2024.
  14. Reed, Ryan. Billie Eilish Plots North American Tour // Rolling Stone. 23 юли 2018. Посетен на 25 октомври 2018.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Billie Eilish в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​