Направо към съдържанието

Бисерна гъба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бисерна гъба
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Мухоморкови (Amanitaceae)
род:Мухоморки (Amanita)
вид:Бисерна гъба (A. rubescens)
Научно наименование
Pers., 1797
Синоними
  • Amanita annulosulphurea Seyot, 1930
  • Amanita rubescens var. alba Coker, 1917
  • Amanita rubescens var. alutacea Gillet, 1874
  • Amanita rubescens var. circinnata Pers., 1801
  • Amanita rubescens var. communis Alb. & Schwein., 1805
  • Amanita rubescens var. elegantissima Naveau, 1923
  • Amanita rubescens var. genuina Gillet, 1874
  • Amanita rubescens var. incarnata Gillet, 1874
  • Amanita rubescens var. verrucosa Gillet, 1874
  • Agaricus rubescens var. haematodes Pers., 1828
  • Amanita rubescens var. magnifica Rea, 1922
  • Agaricus rubescens Fr., 1821
Бисерна гъба в Общомедия
[ редактиране ]

Бисерната гъба, наричана още Бисерка или Перла[1] (Amanita rubescens), е вид базидиева гъба от род Мухоморка. Бисерката е ядлива гъба, която се среща както в широколистни, така и в иглолистни гори.

Ботанически белези

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гугла – При младите индивиди е кълбовидна, а при по възрастните – сводеста. Цветът и е червеникавокафяв с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става виолетова.
  • Месо – бяло, а под кожицата в средата на шапката – червеникаво. При разчупване месото почервенява, както и при стоене на въздуха.
  • Ламели – отначало бели, впоследствие червеникави, неравномерно дълги, наредени радиално спрямо пънчето
  • Пънче – тънко и високо – до 15 см, широко е до 2 см. При младите индивиди е плътно, докато при възрастните е кухо. Пънчето носи бяло до жълтеникаво пръстенче, което виси непосредствено под периферията. В основата си пънчето се удебелява и завършва с грудка.
  • Неистинска бисерка (Amanita pseudorubescens) – отровна
  • Пантерка (Amanita panterina) – отровна

Условно ядлива гъба, само след продължителна термична обработка, за обезвреждане на съдържащите се хемолитични вещества, и след обелване на кожицата. Дори и след правилна обработка, някои хора остават чувствителни към нея. Мирисът и е обикновен, вкусът – сладък с подчертан привкус. Не се поддава на сушене. Въпреки лесните за опитни гъбари отличителни разлики не би трябвало да се препоръчва за храна поради сходството с други отровни видове.

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 69.