Направо към съдържанието

Битка при Крути

Битка при Крути
Украинско-съветска война
Схема на битката
Схема на битката
Информация
Период29 или 30 януари 1918 г.
Мястокрай Крути, Украйна (51°04′46.32″ с. ш. 32°09′33.48″ и. д. / 51.079533° с. ш. 32.1593° и. д.
РезултатПобеда за болшевиките, малка група украинци се оттегля
Страни в конфликта
Курин от Киевското кадетско училище и група свободни казаци с размер на ротаГрупа войски за борба с контрареволюцията в Южна Русия
Командири и лидери
Д. Носенко, А. Хончаренко [1]Михаил Муравьов, Павел Егоров, Рейнхолд Берзин [1]
Сили
500 студенти, два бронирани влака, ок. 100 казаци [2]1000 души ударни сили, над 2000 резервни сили, два бронирани влака, артилерийска батарея (общо 6000 души)
Жертви и загуби
под 260, 36 затворници, по-късно 28 екзекутирани [1]около 300
Карта
Битка при Крути в Общомедия

Битката при Крути (на украински: Бій під Крутами) се провежда на 29[3] или 30[1] януари 1918 г. (в съветската историография на 29 януари 1918 г.) край гара Крути (днес село Памятне, Борзнянски регион, Черниговска област), на около 130 km североизточно от Киев, Украйна, която по това време е част от Нижинска околия на Чернихивската губерния.

Когато болшевишките сили, наброяващи около 4000 войници под командването на Михаил Муравьов напредват към Киев, малка украинска бойна единица от 400 войници от Бахмачския гарнизон (около 300[4] от които са студенти), се оттегля от Бахмач към малката железопътна гара Крути, на средата на пътя до Нежин. Малката единица се състои най-вече от Студентския батальон (курин) от сичови стрелци, единица от Хмелницкото кадетско училище и група свободни казаци. На 30 януари 1918 г. командирът на гарнизона Тимченко тръгва към Нежин, в опит да убеди Шевченския полк (800 войници) да се бие на украинска страна, и е заменен от Носенко. Въпреки това на 30 януари 1918 г. полкът заема съветската страна, а новината за това кара украинския гарнизон при Крути да се оттегли бързо. Над половината от 400-те украински войници са убити по време на битката, която трае пет часа. В съветската историография битката грешно е датирана на 29 януари 1918 г. и е сбъркана с престрелката при гара Плиски. Хайдамацкия киш на Симон Петлюра (300 войници) бърза да подкрепи гарнизона в Крути, но е забавен от саботажа на железопътните работници на Дарницката гара и спира в близост до Крути (на гара Бобрик) преди да се върне в Киев поради Януарското въстание на болшевиките, което се случва на същия ден. [1]

11 от студентите са погребани отново при Асколдовата могила в центъра на Киев след връщането на Централната Рада в столицата през март 1918 г. На погребението тогавашният президент на Украинската народна република, Михайло Хрушевски, нарича всички 400 войници, участвали в битката, герои. Освен това поетът Павло Тичина пише за героичната смърт на студентите.

След падането на Украинската народна република телата на студентите са преместени в Лукянивското гробище в Киев.

Истинската история на битката е скрита от съветското правителство. По повод 80-ата годишнина от Битката при Крути е създаден паметник на битката при Асколдовата могила и са изсечени възпоменателни монети. През 2006 г. на мястото на битката е поставен Паметникът на героите от Крути и битката бива възпоменавана ежегодно на или около 29 януари.

  1. а б в г д Ковальчук, Михайло. Бій під Крутами: відомі ѝ невідомі сторінки // Історична правда. Українська правда, Історична правда, 29 януари 2014. Посетен на 28 януари 2016. (на украински)
  2. Михайло Михайлик: День 29 січня 1918 року. – Львів, 1932 (Ukrainian)
  3. Kruty, Battle of // Encyclopedia of Ukraine, vol. 2 (1988). Canadian Institute of Ukrainian Studies. Посетен на 28 януари 2016. (на английски)
  4. Subtelny, Orest (2000). Ukraine: A History. University of Toronto Press. p. 352. ISBN 0-8020-8390-0.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Kruty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​