Битка при Остроленка
| Битка при Остроленка | |||
| Полско въстание (1830 – 1831) | |||
 „Битката при Остроленка 1831“, картина от Карол Маланкевич (1838) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 26 май 1831 г. | ||
| Място | Остроленка, Полша | ||
| Резултат | победа на руската армия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Остроленка в Общомедия | |||
Битката при Остроленка е сражение, в което руските войски на фелдмаршал Иван Дибич-Забалкански нанасят на 26 май 1831 година тежко поражение на поляците по време на Ноемврийското въстание срещу руското владичество.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]От началото на бойните действия през февруари 1831 година руските войски, които превъзхождат въстаниците по численост и артилерия, окупират териториите източно от Висла. Иззад тази естествена преграда през пролетта полските войски извършват няколко успешни набега, нанасяйки поражения на отделни руски отряди.[1]
Битката при Остроленка е резултат от опита на полския главнокомандващ, генерал Ян Скжинецки с бърз поход от Сероцк към Ломжа да изненада и разгроми 25-хиляден корпус, отделен от главните руски сили. Поради бавното настъпление, планът се проваля, руският отряд се измъква, а поляците на свой ред попадат в клопка. В района на Остроленка на 26 май те са застигнати от авангарда на основната руска армия, извършила бърз преход от основния си лагер в Шедълце.[2]
Развой
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като близо половината от руската армия изостава и не успява да се съсредоточи навреме, противниците участват в битката с по около 30 000 бойци. Скжинецки разполага армията си на десния бряг на река Нарев, оставяйки ариергард на левия бряг във и около Остроленка. Замисълът на полското командване е да атакува и разбие руснаците, докато форсират реката.[3]
Боят между руския авангард и полския ариергард на левия бряг на Нарев завършва с пълен разгром на поляците, голяма част от които попадат в плен. Руснаците овладяват Остроленка и моста, преди полските сапьори да успеят да го унищожат. С напредването на деня към предните им подразделения на отсрещния бряг се присъединяват нови и нови подкрепления. Въпреки многократните контраатаки, разпоредени от Скжинецки, до вечерта руските сили на десния бряг нарастват значително и паралелно с дезорганизацията сред поляците. С настъпването на нощта полската армия се оттегля, без да бъде преследвана.[3]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Руските загуби при Остроленка възлизат на около 5000 войници, а полските – на над 9000 (в това число 2000 пленници).[3] Макар че полската армия се спасява от пълен разгром, загубата на голям брой от най-изпитаните ѝ войници е невъзместима. Поражението има силен деморализиращ ефект, като намалява желанието за съпротива и засилва враждите между водачите на въстанието.[4][5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Reddaway, William Fiddian. The Cambridge History of Poland, Volume 2. Cambridge University Press, 1971. с. 303. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ Ф. А. Брокгауз, И. А. Ефрон. Энциклопедический словарь. Том 24, с. 419. Санкт Петербург 1898. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ а б в И. Д. Сытин (изд.). Военная энциклопедия. Москва 1914. Том 17, с. 207-208. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ Reddaway 1971, с. 305 – 306.
- ↑ Davies, Norman. God's Playground. A History of Poland: Volume II: 1795 to the Present. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 9780199253401. с. 236-237. Посетен на 17 август 2016.