Боса нова

Боса нова
	Боса нова
Стилистични корени	самба, джаз
Културни корени	Рио де Жанейро, край на 1950-те години
Типични инструменти	акустична китара, пиано, орган, барабани
Популяризиране	Края на 1950-те
	Боса нова в Общомедия

Боса нова (на португалски: bossa nova, нова тенденция) е бразилски музикален жанр, произлязъл от самбата и джаза.

Популяризиран е от Антониу Карлус Жобим, Винисиус ди Морайс, Жуау Жилберту. Привлича много последователи и почитатели, които първоначално са предимно млади музиканти и студенти. Движението продължава само 6 години – от 1958 до 1963 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Боса нова е създадена в Бразилия през 1958 година от Жуау Жилберту със съвместните записи с бразилската певица Елизет Кардозу. През 1958 година Кардозу е поканена от Винисиус ди Мораис за вокал на албум с песни, написани от него и Антониу Карлус Жубим. Албумът Canção do Amor Demais се превръща в първия албум с боса нова музика и дава начало на стила. Популярността на боса нова добива световни размери през 1963 година с излизането на диска A garota de Ipanema („Момичето от Ипанема“), който включва изпълнения на Жуау и Аструд Жилберту и саксофониста Стан Гец. Това е един от най-продаваните дискове в света.^[1]

Инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Боса нова най-често се изпълнява на класическа китара, на която се свири с пръсти вместо с перце. За най-чиста форма се смята китара без акомпанимента на вокали, както при Жуау Жилберту. Дори при аранжиментите, които са най-близки до джаза, китарата винаги свири основния ритъм.

Пианото е друг важен за боса нова инструмент, макар и не толкова, колкото китарата. Жубим пише и изпълнява повечето си записи на пиано. Пианото също така служи за стилистичен мост между боса нова и джаза.

Барабаните и перкусиите не се смятат за съществени инструменти за боса нова. Въпреки това съществува отличителен стил за свирене на барабани и перкусии за боса нова.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Боса нова е обявена за културно национално наследство на Рио де Жанейро с указ на кмета на града Сезар Мая. Това става във връзка с планираните за 2008 година чествания на 50-годишнината на жанра.^[2]