Бялисток
| Бялисток Białystok | |
| — град — | |
  | |
 Колаж с градски забележителности | |
  Бялисток  Бялисток | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Подляско войводство |
| Окръг | Бялисток |
| Площ | 102,13 km² |
| Надм. височина | 118 m |
| Население | 294 298 души (2012) 2882 души/km² |
| Кмет | Тадеуш Трусколяски |
| Основаване | 1320 |
| Първо споменаване | 1437 г. |
| Телефонен код | (+48) 85 |
| МПС код | BI |
| Официален сайт | www.bialystok.pl |
| Бялисток в Общомедия | |
Бялѝсток или Белосто̀к (на полски: Białystok; на беларуски: Беласток; на литовски: Balstogė) е град в Североизточна Полша, столица на Подляското войводство. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 102,13 км2.[1] Също така е административен център на Бялистошки окръг, без да е част от него.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е главен център на историческата област Подлясия. Разположен е във физикогеографската област Североподляска низина.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на града възлиза на 294 298 души (2010). Гъстотата е 2882 души/км2.[1]
Демографско развитие:
История
[редактиране | редактиране на кода]Бялисток е основан през 14 век. Според легендата, точната година е 1320. От 1796 г., след третата подялба на Полша, е в състава на Прусия, от 1806 до 1918 – част от Руската империя, от 1918 до 1939 г. е в състава на Полската държава, между 1939 и 1941 е присъединен към СССР, а през 1941 година от Германия в хода на Втората световна война. След отвоюването му от съветските войски на 20 септември 1944 е върнат на Полша.
При избухването на Балканската война един човек от Бялисток е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] Градът е бил столица на Бялистошкото войводство в периода (1921-98).
- Малка къща на Наполеон Бонапарт в Бялисток, ул. Йоан Павел II, на 62
-
-
-
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Градът е дом на футболния клуб Ягельоня Бялисток.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Бялисток
[редактиране | редактиране на кода]- Евгений Аниско, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, ученик, 3 рота на 10 прилепска дружина, медал[3]
- Дзига Вертов (1896 – 1954), режисьор
- Александра Екстер (1882 – 1949), художничка
- Людвик Заменхоф (1859 – 1917), езиковед, създател на езика есперанто
- Борис Кауфман (1897 – 1980), оператор
- Максим Литвинов (1876 – 1951), политик
- Яков Перелман (1882 – 1942), писател
- Кшищоф Ниткевич, римокатолически духовник, сандомежки епископ
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Панорамен изглед от Бялисток с железопътната гара -
-
Дворец „Браницки“ -
Дворец „Любомирски“ -
Дворец „Хасбача“ -
Окръжна прокуратура -
Църква „Св. Дух“ -
-
-
-
-
-
-
_1.jpg)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2012 r. Warszawa, Główny urząd statystyczny. 2012, стр.23 (посетен на 27 април 2013 г.)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
| |||||||||
.png)
| |||||||
|
