Направо към съдържанието

ВБВ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ВБВ
български поет
3 февруари 2010 г.
Роден
21 юни 1977 г. (47 г.)

Учил вСофийски университет

ВБВ е псевдоним на Васил Бранимиров Видински (21 юни 1977), български писател, поет и литературовед.

Като ВБВ, Видински е съидейник на основана през 1994 г. група за поетически пърформънс и на „Дыр Ряжущ“. От 1998 г. е главен редактор в редакторската група „Ред.гру“, в чиито манифести ВБВ се обявява против индивидуализма. ВБВ е автор на стихотворения, разкази и 3 книги – „Е:то.“ (2000), „Из Th:is“ (2002) и двуезичната „Typographische Raume – Типографски стаи“ (2004, в съавторство със СБВ), писани главно за конкурси или по поръчка.

ВБВ е носител на специалната награда на поетичния конкурс „Безсъници“ (1998)[1], взел е първа награда на конкурса за криминален разказ „Агата“ (1999), двукратен носител на наградата „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ на автор до 35 г. (2000[2], „Литературен вестник“, бр. 15, 18 април 2001, стр. 2., 2001[3]).

Книгата „Typographische Raume – Типографски стаи“, с художник Съдбина Видинска, е носител на бронзова награда в категория „Художествено оформление“ за 2003 г. от фестивала Adebar (Австрия).[4][5]

На 12 октомври 2007 г. Видински успешно защитава дисертация за образователно-квалификационна степен „доктор“ на тема „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (Проблемът за относителността)“ към катедра „История на философията“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с научен ръководител Димитър Денков.[6] Доцент е там от 2017 г.[6]

  1. „Литературен вестник“, бр. 3, 21 януари 1998, стр. 14
  2. „Литературен вестник“, бр. 14, 21 април 2000, стр. 2
  3. „Литературен вестник“, бр. 9, 10 март 1999, стр. 9
  4. Информация от в. „Култура“ // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2006-08-02.
  5. Наградите Adebar за 2003 г., архив на оригинала от 30 юни 2006, https://web.archive.org/web/20060630204023/http://www.adebar.at/index.php?id=169, посетен на 2 август 2006 
  6. а б Васил Бранимиров Видински, НАЦИД.