Димитър Денков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Денков
български философ
Роден
5 март 1956 г. (61 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията

Димитър Ангелов Денков е преподавател по история на философията в катедри „История на философията” и „Европеистика” във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 2011 г. е декан на Философския факултет на СУ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Денков завършва Немската езикова гимназия в София (1975). Следва военно образование в НШЗО „Хр. Ботев“ – офицер от мотострелкови войски (1975–1977). Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1977-1980), а след това и следдипломна специализация (философия и социология на знанието) все в СУ (1980–1981).

Докторска специализация в Лайпцигския университет (при проф. В. Йопке и проф. Х.- М. Герлах, немски екзистенициализъм) (1983–1984). Хабилитационна специализация (при проф. Г. Петрович и доц. Л. Веляк, онтология и практика) в Загребския университет (1987–1988).

Става кандидат на философските науки (доктор) с дисертация на тема „Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното“ (рецензенти: проф. Ат. Натев и доц. Зл. Стоянов) (1987). Специализация във Wissenschaftskolleg в Берлин (проф. Атанас Натев) (1991). Хабилитация по история на философията: „Авторитетите във философията“ (рецензенти: проф. Ив. С. Стефанов и доц. Ас. Давидов) (1992).

През 1973-1985 година е агент на Държавна сигурност под псевдонима Ваклинов.[1]

Преводач е на произведения на Имануел Кант, Хегел, Маркс, Хайдегер и Гадамер.

Колумнист на вестник „Сега“.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии, учебници, учебни пособия

  • 2008 - Гледки от български вагон. УИ „Св. Климент Охридски“, 232 с. ISBN 9789540727257 [2]
  • 2006 - Въведение във философията – монография. УИ „Св. Климент Охридски“, 336 с. ISBN 9540722586
  • 2002 - 17 юни на Симеон Сакскобурггоски. ИК „Захари Стоянов“ ISBN 954-739-224-7
  • 2002 - Философия – учебник за XI клас (преработено издание в съавторство с Ев. Варджийска), Просвета
  • 2001 - Философия – учебник за XI клас (в съавторство с Ев. Варджийска)
  • 2001 - Ромските училища в България – 2001 (в съавторство с Е. Станоева и В. Видински), Фондация „Отворено общество“ (на бълг. и английски)
  • 2001 - Die Philosophie in Deutschland, Sammelband (mit Chr. Todorov, St. Jotov), Braunschweig-Sofia
  • 1994 - Основни положения към Логиката на Кант. Гал-Ико, София
  • 1993 - „Авторитетите във философията“. - Във: Философия, учебник за средно училище (съавт. Л. Сивилов, Л. Кючуков), БИС, София
  • 1992 - Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното. СУ, София
  • 1987 - Димитър Михалчев. Историко-философски портрет. СУ, София

По-важни статии

  • 2004 - „Co-agitatio des ego im Weltbild. Bemerkungen zu Heideggers Bestimmung der Neuzeit“. - В: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens, Изток-Запад, София
  • 2004 - „Хипертетичната функция на философията и етическото“. - В: сб. Пътища на философията в съвременния свят (съст. Ив. Райнова и др), BPC&IAF, София
  • 2000 - „Натрапчивото отсъствие на аура“. - В: сб. Медии и преход (съст. Л. Деянова и др.), София
  • 1999 - „Die Hyperthetische Funktion der Philosophie und das Ethische“. - В: Ethik und Religion im Werk L. Wittgensteins (Hrsg. P. Kampits u.a.), Wien
  • 1998 - „Преводът – един донякъде преводачески проблем“. - сп. Летература, бр. 17
  • 1997 - „Nietzsche Bilder in Bulgarien. Zur Phaenomenologie der kompilativen Kultur“, in IWM-Working papers N. 6 [(www.univie.ac.at/iwm/workpap/denkov.htm)]
  • 1997 - „Към историята наидеологическата мода в България: расизмът“. -В: сб. Приобщаване и еманципация. Встъпителни студии върху немската култура в България (съст. Ат. Натев), КМ, София
  • 1994 - „Die hyperthetische Funktion der Metaphysik“. - Mesotes, 2/1994
  • 1992 - „Монадите в културата“. - сп. Философия, бр. 5
  • 1991 - „Смисъл и значение от феноменологическо гледище“. - сп. Философски преглед, бр. 1
  • 1991 - „Що е хипертеза?“. - сп. Философия, 1
  • 1986 - „Път в полето. Коментар, без който не може“. - сп. Философска мисъл, бр. 8
  • 1985 - „Неюбилейно за просветителя. Коментар към Кантовия Отговор на въпроса „Що е Просвещение?“. - сп. Философска мисъл, бр. 12
  • 1983 - „Коментар към превода на „Що е метафизика?“ на М. Хайдегер“. - сп. Философска мисъл, бр. 5
  • 1983 - „Смисъл и текст при четенето на Маркс: два примера“. - сп. Философска мисъл, бр. 3
  • 1981 - „Франц Брентано за отношенията“. - сп. Философска мисъл, бр. 12

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 327/ 14.03.2012 г. (DOC). // comdos.bg. Република България. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2012. с. 7-8. Посетен на 2012-03-15.
  2. Борис Борисов, „Критическата теория в България“, рец. в сп. „Ново време“, бр. 12 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]