Димитър Денков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Денков
български философ
Роден

Образование Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията

Димитър Ангелов Денков е преподавател по история на философията в катедри „История на философията” и „Европеистика” във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 2011 г. е декан на Философския факултет на Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Денков завършва Немската езикова гимназия в София (1975). Следва военно образование в НШЗО „Хр. Ботев“ – офицер от мотострелкови войски (1975–1977). Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1977-1980), а след това и следдипломна специализация (философия и социология на знанието) все в СУ (1980–1981).

Докторска специализация в Лайпцигския университет (при проф. В. Йопке и проф. Х.- М. Герлах, немски екзистенициализъм) (1983–1984). Хабилитационна специализация (при проф. Г. Петрович и доц. Л. Веляк, онтология и практика) в Загребския университет (1987–1988).

Става кандидат на философските науки (доктор) с дисертация на тема „Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното“ (рецензенти: проф. Ат. Натев и доц. Зл. Стоянов) (1987). Специализация във Wissenschaftskolleg в Берлин (проф. Атанас Натев) (1991). Хабилитация по история на философията: „Авторитетите във философията“ (рецензенти: проф. Ив. С. Стефанов и доц. Ас. Давидов) (1992).

През 1973-1985 година е агент на Държавна сигурност под псевдонима Ваклинов.[1]

Преводач е на произведения на Имануел Кант, Хегел, Маркс, Хайдегер и Гадамер.

Колумнист на вестник „Сега“.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии, учебници, учебни пособия

  • 2008 – Гледки от български вагон. УИ „Св. Климент Охридски“, 232 с. ISBN 9789540727257 [2]
  • 2006 – Въведение във философията – монография. УИ „Св. Климент Охридски“, 336 с. ISBN 9540722586
  • 2002 – 17 юни на Симеон Сакскобурггоски. ИК „Захари Стоянов“ ISBN 954-739-224-7
  • 2002 – Философия – учебник за XI клас (преработено издание в съавторство с Ев. Варджийска), Просвета
  • 2001 – Философия – учебник за XI клас (в съавторство с Ев. Варджийска)
  • 2001 – Ромските училища в България – 2001 (в съавторство с Е. Станоева и В. Видински), Фондация „Отворено общество“ (на бълг. и английски)
  • 2001 – Die Philosophie in Deutschland, Sammelband (mit Chr. Todorov, St. Jotov), Braunschweig-Sofia
  • 1994 – Основни положения към Логиката на Кант. Гал-Ико, София
  • 1993 – „Авторитетите във философията“. – Във: Философия, учебник за средно училище (съавт. Л. Сивилов, Л. Кючуков), БИС, София
  • 1992 – Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното. СУ, София
  • 1987 – Димитър Михалчев. Историко-философски портрет. СУ, София

По-важни статии

  • 2004 – „Co-agitatio des ego im Weltbild. Bemerkungen zu Heideggers Bestimmung der Neuzeit“. – В: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens, Изток-Запад, София
  • 2004 – „Хипертетичната функция на философията и етическото“. – В: сб. Пътища на философията в съвременния свят (съст. Ив. Райнова и др), BPC&IAF, София
  • 2000 – „Натрапчивото отсъствие на аура“. – В: сб. Медии и преход (съст. Л. Деянова и др.), София
  • 1999 – „Die Hyperthetische Funktion der Philosophie und das Ethische“. – В: Ethik und Religion im Werk L. Wittgensteins (Hrsg. P. Kampits u.a.), Wien
  • 1998 – „Преводът – един донякъде преводачески проблем“. – сп. Летература, бр. 17
  • 1997 – „Nietzsche Bilder in Bulgarien. Zur Phaenomenologie der kompilativen Kultur“, in IWM-Working papers N. 6 [(www.univie.ac.at/iwm/workpap/denkov.htm)]
  • 1997 – „Към историята наидеологическата мода в България: расизмът“. -В: сб. Приобщаване и еманципация. Встъпителни студии върху немската култура в България (съст. Ат. Натев), КМ, София
  • 1994 – „Die hyperthetische Funktion der Metaphysik“. – Mesotes, 2/1994
  • 1992 – „Монадите в културата“. – сп. Философия, бр. 5
  • 1991 – „Смисъл и значение от феноменологическо гледище“. – сп. Философски преглед, бр. 1
  • 1991 – „Що е хипертеза?“. – сп. Философия, 1
  • 1986 – „Път в полето. Коментар, без който не може“. – сп. Философска мисъл, бр. 8
  • 1985 – „Неюбилейно за просветителя. Коментар към Кантовия Отговор на въпроса „Що е Просвещение?“. – сп. Философска мисъл, бр. 12
  • 1983 – „Коментар към превода на „Що е метафизика?“ на М. Хайдегер“. – сп. Философска мисъл, бр. 5
  • 1983 – „Смисъл и текст при четенето на Маркс: два примера“. – сп. Философска мисъл, бр. 3
  • 1981 – „Франц Брентано за отношенията“. – сп. Философска мисъл, бр. 12

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 327/ 14.03.2012 г. (DOC). // comdos.bg. Република България. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2012. с. 7-8. Посетен на 15 март 2012.
  2. Борис Борисов, „Критическата теория в България“, рец. в сп. „Ново време“, бр. 12 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]