Валяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валяк с парен двигател
Валяци ремонтират улиците на София

Валякът е самоходна или прикачна строителна машина, предназначена преди всичко за земни работи. Служи за трамбоване, уплътняване и изравняване на почва, чакъл, баластра, пясък или асфалт при строителство на пътища, площадки, летищни полоси и др., при които експлоатационното натоварване на единица площ е значително.[1]

Първите валяци са задвижвани от коне. Парните машини изместват коня през ХІХ век. В някои страни тяхната употреба продължава до 1950 година, а в отделни случаи дори до 70-те години на ХХ век. През ХХ век поради по-добрите показатели и по-лесната експлоатация се използват двигатели с вътрешно горене – бензинови, керосинови и дизелови.

Основната им съставна част е голям цилиндър, който служи както за колело, така и за извършване на работа. Масата им е от 1 до 16 тона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. валяк // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-05-03.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]