Направо към съдържанието

Вера Кузмина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вера Кузмина
руска и съветска театрална и филмова актриса
Вера Кузмина, 2008 г.
Вера Кузмина, 2008 г.

Родена
Починала

Националност СССР,
 Русия
Учила вРуска академия за театрално изкуство
Работилаактьор, общественик
Актьорска кариера
Активност1947 – 2021
НаградиЗа заслуги пред отечеството IV степен, 1999 г. Орден на честта, Русия, 2014 г. Орден „Дружба между народите“, 1983 г. Медал „В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин“, СССР Медал „За отбрана на Москва“, СССР Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.
Народен артист на СССР Народен артист РСФСР Заслужил артист на РСФСР Златна маска, Русия
Семейство
СъпругПьотър Хузангай (1950 – 1970)
Деца2
Вера Кузмина в Общомедия

Вера Кузмина е руска и съветска театрална и филмова актриса и майсторка на художественото изразяване (четец). Удостоена е със званието Народна артистка на СССР през 1980 г. и званието „почетен гражданин“ на Чувашката република през 2003 г.[1]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Вера Кузминична Кузмина е родена на 16 ноември 1923 г. в Яншихово-Норваши, Цивилски район, Чувашка автономна област, РСФСР, СССР. По време на Великата отечествена война в периода 1941 – 1943 г. работи в дърводобива близо до Смоленск, Московска област. Следва в Държавния институт за театрално изкуство „Луначарски“ (сега Руски институт за театрално изкуство) в Москва. Първият ѝ учител е актьорът на Московския художествен театър М. М. Тарханов.[1]

След дипломирането си, от 1947 г. работи в Чувашкия академичен драматичен театър „К. В. Иванов“ в Чебоксари. Тя е водеща актриса на театъра и е изиграла повече от 100 роли на сцената. За повече от 60 години работа в театъра тя се въплъщава в образи на руската и чуждестранна класика, както и в произведения на националната чувашка литература и драма. Сред женските ѝ роли се открояват образите на майките в спектаклите: „Черен хляб“ от Николай Илбеков, „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка, „Сибирска дивизия“ и „Кукувицата готви всичко“ от Николай Терентев, „Нарспи“ от Константин Иванов, „Айдар“ на Пьотър Осипов, „Къпини покрай оградата“ на Борис Чиндиков и много други.[1]

Тя работи и в радиото, където чете стихове, разкази и новели. Участва в радио и телевизионни продукции. Художественият ѝ прочит е пример за чувашка сценична реч. От 1952 г. участва в дублажа на повече от 300 филма на чувашки език. В продържение на няколко години е председател на чувашкия клон на Съветската фондация за култура.[1][1]

За театралната ѝ дейност е обявена през 1980 г. за народен артист на СССР. През 1991 г. е удостоена с Държавната награда на Чувашката автономна съветска социалистическа република. За нейната работа през 1994 г. е заснет документалният филм „Кръговратът на времето“. През 2003 г. е обявена за „почетен гражданин“ на Чувашката република, а през 2018 г. получава Руската национална театрална награда „Златна маска“.[1]

Вера Кузмина умира след дълго боледуване на 22 октомври 2021 г. в Чебоксари, Чувашка република, Русия.[2][3]

  1. а б в г д е ((ru)) Биография в сайта на ТААС
  2. Олег Усков. Умерла народная артистка СССР Вера Кузьмина // Российская газета, 22 октомври 2021 г.
  3. Чувашия простилась с легендой чувашского народа, народной артисткой СССР Верой Кузьминой // Официальный сайт ЧГАДТ, 24 октомври 2021 г. Архивиран от оригинала на 2021-10-25. Посетен на 2024-04-13. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кузьмина, Вера Кузьминична“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​