Виктор Адолф фон Бентхайм-Щайнфурт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Адолф фон Бентхайм-Щайнфурт
5. княз на Бентхайм-Щайнфурт
Роден
Починал
4 юни 1961 г. (77 г.)
Герб
Семейство
БащаАлексис фон Бентхайм-Щайнфурт
МайкаПаулина фон Валдек-Пирмонт

Виктор Адолф Вилхелм Ото фон Бентхайм-Щайнфурт (на немски: Viktor Adolf Wilhelm Otto Fürst zu Bentheim-Steinfurt; * 18 юли 1883, Потсдам; † 4 юни 1961, Бургщайнфурт в Щайнфурт) е 5. княз на Бентхайм-Щайнфурт, шеф на княжеската фамилия Бентхайм-Щайнфурт (1919 – 1961).[1] Той е наследствен член на Вюртембергската камера на племенните господари.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Замък Бентхайм

Той е вторият син (от осем деца) на 4. княз Алексис фон Бентхайм-Щайнфурт (1845 – 1919) и съпругата му принцеса Паулина фон Валдек-Пирмонт (1855 – 1925), дъщеря на княз Георг Виктор фон Валдек-Пирмонт (1831 – 1893) и първата му съпруга принцеса Хелена фон Насау-Вайлбург (1831 – 1888). Майка му е по-голяма сестра на Мария фон Валдек-Пирмонт (1857 – 1882), омъжена 1877 г. за крал Вилхелм II фон Вюртемберг (1848 – 1921), и Емма (1858 – 1934), кралица от 1879 г. и 1890 – 1898 г. регентка на Нидерландия, омъжена 1879 г. за крал Вихелм III от Нидерландия (1817 – 1890).[3]

Виктор учи в гимназията в Бургщайнфурт, след това следва право в Бон и става член на „Corps Borussia Bon“.[4] От 1908 г. работи като референдар по право. Той е ритмайстер в 1. Garde-Ulanen-Regiment.

През 1909 г. става наследствен принц след отказа на по-големия му брат Ебервин (1882 – 1949). От 1910 до 1918 г. той замества баща си като наследствен член на народните представители в Камерата на племенните господари във Вюртемберг. Със смъртта на баща му на 21 януари 1919 г. става 5. княз на Бентхайм-Щайнфурт и шеф на фамилията Бентхайм-Щайнфурт.

Неговият син, принц Алексис фон Бентхайм-Щайнфурт, през Втората световна война излита на 12 декември 1943 г. от Авиньон за първия си боен полет, никога не се връща обратно и се смята до днес като „изчезнал над морето“.

Виктор Адолф фон Бентхайм-Щайнфурт умира на 4 юни 1961 г. на 77 години в Бургщайнфурт. Понеже най-големият му син Алекс е убит във войната, Виктор е наследен като шеф на фамилията от по-малкия му син Кристиан.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 9 септември 1921 г. в Рачибуж с принцеса Стефани Александра Хермина Тира Ксения Батхилдис Ингеборг цу Шаумбург-Липе (* 19 декември 1899, Сопрон/Йоденбург); † 2 май 1925, Бургщайнфурт), дъщеря на принц Фридрих фон Шаумбург-Липе (1868 – 1945) и принцеса Луиза Датска (1875 – 1906), дъщеря на датския крал Фредерик VIII (1843 – 1912) и принцеса Ловиса Шведска (1851 – 1926).[5] Те имат четири деца:[6]

  • Алексис Фридрих Карл Кхристиан (* 30 юли 1922, Бургщайнфурт; † 2 декември 1943, пред Марсилия), наследствен принц, немски пилот[7][8]
  • Кристиан Макс Густав Албрехт (* 9 декември 1923, Бургщайнфурт), княз на Бентхайм-Щайнфурт, женен в Бургщайнфурт на 7 август 1950 г. за графиня Силвия фон Пюклер (* 16 май 1930, Буркерсдорф)
  • Адолф (*/† 2 май 1925, Бургщайнфурт)
  • Виктор (*/† 2 май 1925, Бургщайнфурт)

Съпругата му Стефани умира през 1925 г. по време на раждането на близнаците.

Дворец Бургщайнфурт в Щайнфурт

Втори брак: на 30 юни 1931 г. в Лих с принцеса Роза Хелена цу Золмс-Хоензолмс-Лих (* 14 август 1901, Хоензолмс; † 14 април 1963, Бургщайнфурт), внучка на княз Херман фон Золмс-Хоензолмс-Лих (1838 – 1899), дъщеря на Райнхард Лудвиг фон Золмс-Хоензолмс-Лих (1867 – 1951) и графиня Марка Клара Роза фон Золмс-Зоненвалде-Поух (1879 – 1965).[9] Те имат седем деца:

  • Юлиана Хенриета Елеонора (* 22 декември 1932, Мюнстер, Вестфалия; † 2 октомври 2013)
  • Райнхард Георг (* 27 март 1934, Мюнстер), женен в Щайнфурт на 30 август 1975 г. или в Хамбург-Алтона за Ангелика Емерман (* 30 август 1944, Перлеберг), има четири деца
  • Мария Аделхайд (* 14 април 1935, Мюнстер), омъжена в Бургщайнфурт на 10 декември 1965 г. за Иствáн де Беликцей де Байкца (* 10 ноември 1936, Будапеща)
  • Шарлота Елизабет (* 3 юли 1936, Мюнстер), омъжена в Бургщайнфурт на 23 май 1964 г. за Волфганг Паул Винкхауз (* 11 май 1929, Мюнстер)
  • Фердинанд Лудвиг Франц (* 13 август 1938, Мюнстер; † 19 септември 2010, Борнхайм)[10], женен в Бургщайнфурт (цив.) на 29 декември 1970 г., (рел) в Монс, Белгия на 10 януари 1971 г. за Леония Клара Луиза Келер (* 24 октомврти 1946, Еслинген), има три деца
  • Ото-Виктор (* 24 юли 1940, Мюнстер; † 1 ноември 2016)
  • Оскар Арнолд (* 8 март 1946, Бургщайнфурт), женен в Линц ам Рейн на 16 август 1980 г. за Маргот Люке (* 29 август 1938, Бон)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Herrmann A. L. Degener: Wer ist’s? 5. Ausgabe, Leipzig 1911.
  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 51.
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Band 149, 2011, S. 120 – 122.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 9, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1941], DNB 986919780, S. 495 – 496, Nr. 3034.
  • Herrmann A. L. Degener: Wer ist´s? V, Leipzig 1911, S. 89.
  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 50.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 298.
  • Bernhard von Poten: Die Generale der Königlich Hannoverschen Armee und ihrer Stammtruppen. E.S. Mittler & Sohn, Berlin 1903, S. 324, Nr. 451.
  • Wolfgang Hauke: Schloss Steinfurt. In: Alte Burgen schöne Schlösser. Eine romantische Deutschlandreise. Gekürzte Sonderausgabe. Das Beste, Stuttgart 1980, ISBN 3-87070-278-8, S. 40 – 41.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. II 347

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Artikel 109 WRV (Weimarer Reichsverfassung vom 11. August 1919) bestimmt, dass die öffentlich-rechtlichen Vorrechte oder Nachteile der Geburt oder des Standes aufzuheben sind. Adelsbezeichnungen gelten nur [mehr] als Teil des Namens und dürfen nicht mehr verliehen werden. Im Falle der Nachkommen des ehemaligen Fürstenhauses Bentheim und Steinfurt tragen seitdem alle Familienmitglieder den Familiennamen Prinz bzw. Prinzessin von Bentheim und Steinfurt. Wilfried Rogasch: Schnellkurs Adel. DuMont, Köln 2004, ISBN 978-3-8321-7617-4, S. 17 f.
  2. ↑ Viktor Adolf, Fürst zu Bentheim und Steinfurt, geneall.net
  3. ↑ Bentheim 2, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Kösener Korpslisten 1910, 19, 781.
  5. ↑ Lippe 8, genealogy.euweb.cz
  6. ↑ Viktor Adolf 5.Fürst zu Bentheim und Steinfurt, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  7. ↑ Lino von Gartzen: Alexis zu Bentheim in Einestages, Spiegel Online
  8. ↑ Münsterland Der vermisste Prinz – Spurensuche im Mittelmeer, Westfälische Nachrichten, 2. Dezember 2008.
  9. ↑ Solms 5, genealogy.euweb.cz
  10. ↑ Nekrolog

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Адолф_фон_Бентхайм-Щайнфурт&oldid=10541610“.