Владимир Мелников
Владимир Мелников | |
украински писател, композитор, поет, Заслужил работник в областта на изкуствата на Украйна | |
Псевдоним | Имир Йелник |
---|---|
Роден | 14 септември 1951 |
Жанр | раскази, романи, стихове, песни |
Владимир Мелников в Общомедия |
Владимир Николаевич Мелников (на руски: Владимир Николаевич Мельников; на украински: Володимир Миколайович Мельников) е украински писател, композитор, поет, Заслужил работник в областта на изкуствата на Украйна.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Мелников е роден на 14 септември 1951 в град Чернивци, Украйна. [1] През 1974 г. завършва Висше въздухоплавателно противовъздушно военно училище за ракети в Минск (Факултет по радиотехника).
През 1982 г. завършва с отличие (златен медал) Военна академия по въздушна отбрана на Сухопътните войски в Киев (Факултет по инженерно управление).
През 1987 г. завършва Военна академия за противовъздушна отбрана на Сухопътните войски в Киев (завършва следдипломен курс и защитава дисертацията на кандидата за технически науки).
През 1969 – 1991 г. е служил във Въоръжените Сили на СССР (Московски военен окръг за противовъздушна отбрана, Наро-Фоминск 10; Северна група сили, Легница, Полша; Военен окръг Туркестан, Мари).
През 1991 г. получава воинско звание „Полковник“ и научното звание „Доцент“. Преди разпадането на СССР той е бил старши преподавател във Военна академия за противовъздушна отбрана на Сухопътните войски в Киев.
През 1992 – 1995 г. – служи в Центъра за проверка на Генералния щаб на Въоръжените Сили на Украйна.
През 1995 – 2001 г. е служил в Генералния военен инспекторат при Президента на Украйна, където преди ликвидацията на Инспектората е бил ръководител на инспекционния отдел за международно военно сътрудничество и спазването на международните договори за разоръжаване и контрол на въоръженията.
В края на 2001 г. той се оттегля от военната служба. Незабавно е продължил работата си в Президентската администрация на Украйна, където е заместник-началник на отдела в Главната дирекция за съдебна реформа, военни формирования и правоприлагащи органи.
През 2003 г. той е прехвърлен в Държавната администрация по въпросите на Президента на Украйна, където е бил до 2005 г. като началник на отдел „Икономическо развитие“.
През 2017 г. той е работил в кабинета на Сътрудника на писателите в Украйна.[2]
Неговите книги
[редактиране | редактиране на кода]- „Друзям. Моим товарищам.To my friends“ (2003) [3]
- „Українці – не папуаси“ (2007) [4]
- „Безмежна доля“ (2014) [5]
Дейности на общността
[редактиране | редактиране на кода]- Изпълнителен секретар на Надзорния съвет на Националния президентски оркестър на Украйна [6]
- Заместник-председател на НПО „Землъчество“ Буковитинци в гр. Киев „Буковина“.
Неговите художествени награди
[редактиране | редактиране на кода]- Победителят в наградата за изкуство на Държавната Гранична охрана на Украйна „Емералд Лира“ за първото място в номинацията „Музика“ (2004)
- Лауреат на фестивала на Националното радио на Украйна за думите на песента „Аз съм влюбен в Украйна“ (2013)
- Победител в открития национален конкурс за песни „Моята скъпа майка“ (2014)
- Диплома за създаване на цикъл на патриотични песни на Украински песен конкурс „Премиера на песента“ (2015)
Държавни награди
[редактиране | редактиране на кода]- Медал За военна служба на Украйна (2000)
- Заслужил работник в областта на изкуствато на Украйна (2004)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия на съвременна Украйна за Владимир Мелников, том 20, издателска къща „Институт по енциклопедични изследвания на Националната академия на науките на Украйна“, 2018, p. 135 – 136
- Почетни имена на Украйна – елитът на държавата, том IV, издателска къща „LOGOS UKRAINE“, 2017, p.203 Архив на оригинала от 2017-08-24 в Wayback Machine.
- В. Мелников Книги в Националната библиотека на Вернадски
- За автора Владимир Мелников в електронната библиотека Rulit
- Министерството на образованието и науката на областната администрация на Чернивци за Володимир Мелников Архив на оригинала от 2016-02-03 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ За Владимир Мелников на мястото на Регионална държавна администрация в Чернивци // Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 2017-09-01.
- ↑ Официален сайт на писателя Имир Йелник, архив на оригинала от 14 май 2018, https://web.archive.org/web/20180514093024/https://imirelnik.io.ua/, посетен на 1 септември 2017
- ↑ Володимир Мельников. Друзям. Моим товарищам. To my friends (Към моите приятели), архив на оригинала от 12 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190712162009/https://imirelnik.io.ua/s1954083/to_my_friends, посетен на 1 септември 2017
- ↑ Володимир Мельников. Українці – не папуаси (Украинци – не папуасите)
- ↑ Имир Ельник (Володимир Мельников). Безмежна доля (Безгранична съдба) // Архивиран от оригинала на 2019-07-12. Посетен на 2017-09-01.
- ↑ Декрет на Кабинета на министрите на Украйна №723 от 11.09.2007 г. «На одобрение на състава на Надзорния съвет на Националния президентски оркестър"»