Направо към съдържанието

Воронежская

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Краснодарски край. За областта вижте Воронежка област.

Воронежская
Знаме
      
Русия
45.2° с. ш. 39.55° и. д.
Воронежская
Краснодарски край
45.2° с. ш. 39.55° и. д.
Воронежская
Страна Русия
Федерален субектКраснодарски край
Надм. височина68 m
Население5726 души (1939 г.)
Основаване1804 г.
Пощенски код352325–352327, 352325
Телефонен код86135
Воронежская в Общомедия

Воронежская е село в Уст-Лабински район на Краснодарския край. Образува Воронежската селска община, което е негов административен център и единствен субект.

Селото се намира на границата с Република Адигея, на повдигнатия десен бряг на река Кубан, на 5 км западно от град Уст-Лабинск, на магистралата Краснодар – Кропоткин.

Жп гара Варилка работи, влаковете се движат: Краснодар – Кропоткин. Има земеделски предприятия.

Селото е основано през 1804 г.[1] от преселници от Дон – донските казаци при Воронежкия редут, построен в края на XVIII век и кръстен на Воронежския мускетарски полк. Църква „Рождество на Пресвета Богородица“, 1942 г.

Към краят на XIX век село Воронежская (заедно с Посад Праздничен) – в района на Кубан, в Екатеринодарски отдел (административна единица в рамките на Кубанската област на Руската империя и Кубанско-Черноморската област на РСФСР) с 3246 жители (1890 г.), разполага с 663 жилищни сгради, 571 дворове, 25 603 дка общинска земя, 439 коне, говеда и 1650 чифта волове, 2548 глави друг добитък, 2110 овце; 1 училище, 9 магазина, 2 питейни заведения, 1 фабрика за водка и 8 вятърни мелници.

По време на Великата отечествена война селото е окупирано от немски войски, които извършват тук масово унищожение на военнопленниците – 3407 души.[2]

Селото е кръстено на Воронежския мускетарски полк, който в края на XVIII век стои на Кавказката линия. Полкът от своя страна носи името на град Воронеж.

  1. Азаренкова А.С., Бондарь И.Ю., Вертышева Н.С. Основные административно-территориальные преобразования на Кубани (1793 – 1985). Краснодар, Краснодарское книжное издательство, 1986. с. 245 – 395.
  2. Шевяков, А. А. Архивы начинают говорить // ecsocman.edu.ru. Архивиран от оригинала на 2 март 2008. Посетен на 15 юни 2024.