Втора индо-пакистанска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втора индо-пакистанска война
Индо-пакистански конфликт
Карта на Кашмир.
Карта на Кашмир.
Информация
Периодавгуст – 23 септември 1965 г.
МястоКашмир
РезултатНерешителен
Страни в конфликта
 Индия Пакистан
Командири и лидери
Лал Бахадур Шастри
Сарвепали Радхакришнан		 Мухамад Аюб Хан
Мухамад Муса Хан
Сили
700 000 войници
700 самолета
720 танка
628 артилерийски установки		260 000 войници
280 самолета
756 танка
552 артилерийски установки
Жертви и загуби
3000 убити
150 – 190 танка
60 – 75 самолета		3800 убити
200 – 300 танка
20 самолета
Втора индо-пакистанска война в Общомедия

Втората индо-пакистанска война е въоръжен конфликт, воден между Индия и Пакистан в периода август – септември 1965 г. Той започва с пакистанската операция „Гибралтар“, която има за цел да проникне в Джаму и Кашмир и да разпали въстание срещу индийската власт там. Индия отвръща на този ход с пълномащабна военна атака срещу Западен Пакистан. Седемнадесетдневната война води до хиляди жертви и от двете страни и включва схватки с бронирани машини, както и най-голямото танково сражение след Втората световна война.[1][2] Военните действия между двете страни приключват след примирие, уредено от ООН, и дипломатическа намеса от Съветския съюз и САЩ. То е формализирано с Ташкентската декларация от 10 януари 1966 г.[3] Голяма част от войната се води от сухопътните сили на двете държави в Кашмир и по индо-пакистанската граница. В хода на военните действия се мобилизират много войски, а повечето от сраженията се водят между пехотни и бронирани формирования със значителна подкрепа от въздушните сили.

Индия разполага с надмощие над Пакистан към момента на подписването на примирието.[4][5][6][7] Макар двете държави да се сражават до достигане на равно положение, конфликтът се разглежда като стратегическо и политическо поражение за Пакистан,[8][5][9][10] който нито успява да разпали въстание в Кашмир,[11] нито да получи значителна подкрепа на международно ниво.[12][13]

На международната сцена, войната се разглежда на фона на глобалната Студена война и води до значителни геополитически промени на субконтинента.[14] Преди избухването на войната, САЩ и Великобритания са главните съюзници на Индия и Пакистан и са техни главни доставчици на военно оборудване и чужди помощи за развитие. По време на конфликта и след него, както Индия, така и Пакистан се чувстват предадени от липсата на подкрепа от страна на западните сили за съответните им позиции. Тези чувства на измяна се подсилват от налагането на американско и британско ембарго върху военната помощ за двете страни.[14][15] В резултат на това, Индия и Пакистан започват открито да развиват близки връзки, съответно със Съветския съюз и Китай.[15] Възприетото като негативно отношение на западните сили по време на войната продължава да засяга отношенията на Запада със субконтинента дълго време след приключването на конфликта.[16][17][18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Higgins, David R. M48 Patton vs Centurion: Indo-Pakistan War 1965. Osprey Publishing, 20 януари 2016. ISBN 978-1-4728-1094-6. с. 103.
  2. ↑ Bisht, Rachna. 1965: Stories from the Second Indo-Pakistan War. Penguin UK, 15 август 2015. ISBN 978-93-5214-129-6. с. 60.
  3. ↑ Lyon, Peter. Conflict between India and Pakistan: an encyclopedia. ABC-CLIO, 2008. ISBN 978-1-57607-712-2. с. 82. Посетен на 30 октомври 2011.
  4. ↑ Dijink, Gertjan. National Identity and Geopolitical Visions: Maps of Pride and Pain. Routledge, 2002. ISBN 9781134771295.
  5. ↑ а б McGarr, Paul. The Cold War in South Asia: Britain, the United States and the Indian Subcontinent, 1945 – 1965. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-139-02207-1. с. 331.
  6. ↑ Pakistan :: The Indo-Pakistani War of 1965. Library of Congress Country Studies, United States of America, април 1994. Посетен на 2 октомври 2010.
  7. ↑ Kux, Dennis. India and the United States: Estranged democracies, 1941 – 1991. Washington, DC, National Defense University Press, 1992. ISBN 978-0-7881-0279-0. с. 238.
  8. ↑ Kux, Dennis. India-Pakistan Negotiations: Is Past Still Prologue?. US Institute of Peace Press, 2006. ISBN 9781929223879. с. 30.
  9. ↑ Small, Andrew. The China-Pakistan Axis: Asia's New Geopolitics. Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-021075-5. с. 17.
  10. ↑ Profile of Pakistan – U.S. Department of State, Failure of U.S.'s Pakistan Policy Архив на оригинала от 2010-07-12 в Wayback Machine. – Interview with Steve Coll
  11. ↑ McGarr, Paul. The Cold War in South Asia: Britain, the United States and the Indian Subcontinent, 1945 – 1965. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-139-02207-1. с. 315.
  12. ↑ McGarr, Paul. The Cold War in South Asia: Britain, the United States and the Indian Subcontinent, 1945 – 1965. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-139-02207-1. с. 325 – 327.
  13. ↑ Riedel, Bruce. Avoiding Armageddon: America, India, and Pakistan to the Brink and Back. Brookings Institution Press, 2013. ISBN 978-0-8157-2408-7. с. 66 – 68.
  14. ↑ а б Riedel, Bruce. Avoiding Armageddon: America, India, and Pakistan to the Brink and Back. Brookings Institution Press, 2013. ISBN 978-0-8157-2408-7. с. 67 – 70.
  15. ↑ а б McGarr, Paul. The Cold War in South Asia: Britain, the United States and the Indian Subcontinent, 1945 – 1965. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-139-02207-1. с. 324 – 326.
  16. ↑ McGarr, Paul. The Cold War in South Asia: Britain, the United States and the Indian Subcontinent, 1945 – 1965. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-139-02207-1. с. 350 – 353.
  17. ↑ McGarr, Paul. The Cold War in South Asia: Britain, the United States and the Indian Subcontinent, 1945 – 1965. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-139-02207-1. с. 360 – 363.
  18. ↑ Riedel, Bruce. Avoiding Armageddon: America, India, and Pakistan to the Brink and Back. Brookings Institution Press, 2013. ISBN 978-0-8157-2408-7. с. 69 – 70.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втора_индо-пакистанска_война&oldid=11967701“.